Решение №613 от 18.6.2009 по гр. дело №1014/1014 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                          
 
                                                     Р Е Ш Е Н И Е
                                                                   
                                                         № 613
 
                                                     гр.София 18.06.2009г.
 
                                               В  ИМЕТО НА НАРОДА
 
       Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на  петнадесети юни  през две хиляди и девета година в състав:
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                           ЧЛЕНОВЕ:   ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                                                       СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
       при участието на секретаря Юлия Георгиева  в присъствието на прокурора …………………………..              изслуша    докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1014 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на М. С. В. против решение № 780 от 15.12.07г.по в.гр.дело № 851г.на Пазарджишкия окръжен съд,с което е отменено решение № 638/07г. по гр.дело № 1972/06г. на Пазарджишкия районен съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от М. С. В. против В. Г. В. и Р. Е. Б. иск за признаване за установено по отношение на ответниците,че 1/3 ид.част от процесното дворно място и къщата в него,описани в исковата молба,не принадлежи на ответника В. Г. В..
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и искът-уважен.
Ответникът по касационната жалба Р. Б. моли решението да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира за разноски.
Ответникът по касационната жалба В. В. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
Данните по делото сочат,че ищцата М ответникът В. В. са съпрузи. Срещу последния е издаден изпълнителен лист в полза на втория ответник Р. Б. на основание чл.237 от ГПК/отм./за сумите 10 000 лв –главница и неустойка по 50 лв за 214 дни,произтичащи от неизпълнен договор за наем,обезпечен с ипотека,оформена с нот.акт № 62/2002г. Ипотекираният имот бил изнесен на публична продан по образуваното изп.дело № 63/04г.на СИС при ПРС,като с постановление от 7.02.05г.на СИ за купувач бил обявен Н. К. 1/3 ид.част от процесния имот ответникът В. В. придобил по наследство от баща си,а останалите 2/3 ид.части по дарение от лелите си М. Н. и Й. П. ,оформено с нот.акт № 49/1993г. Твърдението на ищцата било,че дарението е симулативно,прикриващо продажба,поради което тези 2/3 ид.части от имота,изнесен на публична продан,били СИО. За доказване на твърдението си ангажирала гласни доказателства.
При така установените факти въззивният съд е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск с мотиви,че ищцата не е доказала твърдяната симулативна сделка. За да направи този извод съдът е приел,че от свидетелските показания не е установено по категоричен начин,че срещу прехвърляне на своите дялове от имота,предмет на сделката по нот.акт № 49/93г.,прехвърлителките са получили парични суми от ответника В. Допълнително е изложил съображения,че без „ начало на писмено доказателство” е недопустимо със свидетелски показания да се оборва материалната доказателствена сила на нотариалния акт.
Решението е правилно. Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск е в съответствие със закона и доказателствата по делото. Правилно е разпределена доказателствената тежест между страните. Правните изводи са логични и обосновани. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
За разкриване на симулация при сделка с недвижим имот е необходимо начало на писмено доказателство – документ,който трябва да изхожда от противната страна и да материализира нейното изявление или удостоверяващ такова пред държавен орган,което прави вероятна симулацията- чл.134 ал.2 от ГПК/отм./В разглежданата хипотеза такава противна страна се явяват прехвърлителките на 2/3 ид.части от процесния имот,и при липса на изходящ от тях документ не са допустими гласните доказателства за разкриване на симулация при дарението,оформено с нот.акт № 49/93г. Въпреки че въззивният съд е обсъдил свидетелските показания,които не са били допустими,правилен е крайният му извод,че твърдяната симулация не е доказана.
Неоснователен е доводът в касационната жалба,че в случая следвало да намери приложение изключението,визирано в последното изречение на чл.134 ал.2 от ГПК за допустимост на свидетелските показания. Жалбоподателката няма качеството на трето лице по смисъла на посочената разпоредба,тъй като сделката не е насочена срещу нея,защото увеличава имуществото,а не го намалява и поради това същата не би могла без начало на писмено доказателство да разкрива привидността на придобиването чрез дарение.
Неоснователен е и доводът за съществено нарушение на съдопроизводствените правила,изразяващо се в участието на съдия С. К. в съдебния състав по първото въззивно обжалване,с което било обезсилено първоинстанционното решение като постановено по непредявен иск. Разпоредбата на чл.218и от ГПК/отм./ не намира приложение,тъй като касае участието на съдии,които са се произнасяли по същество на спора,а в случая съдът се е занимавал единствено с допустимостта на решението,без да се произнася по съществото на спора,поради което няма пречка в съдебния състав,постановил обжалваното решение да участва и съдия С. К.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.64 ал.2 от ГПК/отм./жалбоподателката следва да заплати на ответника по касация Р. Б. направените пред тази инстанция разноски в размер на 150 лв,адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 780 от 15.12.07г.,постановено по гр.дело № 851/07г.на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА М. С. В.- гр. П.,ул.”О”№ 12 да заплати на Р. Е. Б. от гр. П.,ул.”О”№ 5,ет.5,ап.13 сумата 150 лв /сто и петдесет/разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 

Scroll to Top