Р Е Ш Е Н И Е
№ 613
София, 30.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2028 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г., във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
М. Я. К. от гр. Б. и П. С. С. от гр. Н. обжалват решението на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 23.11.2007г. по гр.д. №364/2007г. с оплаквания,че същото е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК/отм./. Молят решението на въззивния съд да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен.
Ответникът по касационна жалба К. И. К. изразява становище,че жалбата е неоснователна по съображения,изложени в съдебно заседание и представени в същото писмени бележки.
Ответниците по касационна жалба Н. С. К., И. Д. К.,С. Д. К. и Е. И. П. не изразяват становище по подадената касационна жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.
С обжалваното решение,постановено на 23.11.2007г. по гр.д. №364/2007г. Пазарджишкият окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС по чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./,е отменил решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено по отношение на К. И. К.,Н. С. К.,И. Д. К., С. Д. К. и Е. И. П.,че наследодателят на ищците С към момента на създаване на ТКЗС в гр. Б. през 1958г. е бил собственик на част от признатия и възстановен с решение №741/28.03.1996г. на ПК-гр. Батак имот,заснет под №909011,с площ от 2.403 дка,с площ на частта до размера на 2.239дка ,находяща се в източната част на имота,който имот е част от ливада от 2.5 дка и към момента на образуване на ТКЗС е бил при граници: Петър П. Т. ,Георги Т. К. и Г. Я. К. и вместо това е отхвърлил иска на М. Я. К. и С. Я. К. ,починал в хода на производството и заместен от своя наследник П. С. С.,като неоснователен.
Прието е,че по делото е установено,че братята Г. и С. Я. К. са имали обща ливада от 5 дка в м. Голака,която е декларирана от тях в данъчната книга на с. Р.,започната 1936г. В парцеларната карта от 1933г. и изготвен към нея парцеларен списък братята Я. К. са записани като собственици на ливада от 5 дка в м. Голака и на два други имота в тази местност,единият от които с площ от 44 дка. Не е установено обаче между двамата братя да е била извършена делба,при която С. К. да е получил долната част от имота и да е внесъл същата в ТКЗС,т.е. не е установено как е бил разделен имота и при какви точни граници и площ на съответните части,за да може да се направи категоричен извод,че в полза на С. К. е изтекла 20 годишна придобивна давност до 1958г. С оглед на това е прието,че не е доказано по безспорен и категоричен начин С. К. да е бил собственик на претендирания имот към момента на обоществяването.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно е приложен материалният закон.
Основателно е изложеното в касационната жалба оплакване,че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е взел предвид направеното от предявилите иска лица уточнение на петитума на исковата молба,с което същите са заявили искане да се приеме за установено,че към момента на образуване на ТКЗС двамата братя Г са били съсобственици на ливада от 5 дка в м. Голака при посочени съседи и техният пряк наследодател е притежавал ? идеална част от този имот.
С определение от 12.09.2007г. при повторното разглеждане на делото от въззивния съд,исковата молба е била оставена без движение с указания да се уточни кога и на какво придобивно основание се твърди,че наследодателят С е придобил собствеността върху имота. В изпълнение на така дадените указания с молба от 18.09.2007г. М. Я. К. е уточнил,че претенцията се основава на обстоятелството,че наследодателите на страните-братя С. и Г. Я. К. са придобили собствеността върху имота чрез давностно владение,продължило повече от 20 години до неговото включване в ТКЗС,поради което погрешно целият имот е бил възстановен на наследниците на Г. Я. К. ,тъй като същият е притежавал само ? ид.част от имота,внесен в ТКЗС,както и неговият брат С. Така направеното уточнение на предявения иск е допустимо,доколкото е направено в изпълнение на дадените от съда указания и в рамките на заявената при предявяването на иска претенция.точнението касае обема от права,които наследодателите на страните са притежавали към момента на образуване на ТКЗС,твърдения за които се съдържат и в депозираните пред първоинстанционния съд молби-уточнения и съответствува на целта и предмета на производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ – при спор между наследници на лица,които произхождат от общ наследодател в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ следва да се установи дали към момента на образуване на ТКЗС имотът е бил собственост само на единия от наследниците на общия наследодател,в случая на единия от двамата братя К,т.е. дали съсобствеността върху сънаследствения им имот е била прекратена чрез неговото поделяне, или към момента на образуване на ТКЗС имотът е принадлежал на всички наследници на общия наследодател и правото на възстановяване следва да бъде признато с оглед притежаваните от преките наследодатели права. В случая съдът е сезиран именно с такъв спор. При така направеното с молбата от 18.09.2007г. уточнение и след като е прието,че имотът е бил съсобствен между двамата братя С към момента на обобществяването, неправилно е прието,че предявеният иск е неоснователен по причина,че не е установено С. К. да е притежавал към момента на образуване на ТКЗС право на собственост върху реално обособена част от имота,собствеността върху който е възстановена с решение №741/28.03.1996г. на ПК-гр. Батак. По реда на чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество,като предявеният иск бъде уважен с оглед направеното с молбата от 18.09.2007г. уточнение поради следните съображения:
В парцеларен списък към парцеларна карта от 1933г. на земеделските имоти на Б. ,Ракитовски и К. ливади братя Я са посочени като собственици на ливада от 5 дка в м.”Г” и на два други имота в същата местност,единият от които с площ от 44 дка. Същият имот е деклариран от Г. и С. Я. К. като общ и в данъчната книга на с. Р.,започната през 1936г. и не е установено до момента на образуване на ТКЗС в гр. Б. през 1958г. да се е осъществил такъв юридически факт,която да има за правна последица ликвидиране на съсобствеността,респ. промяна по отношение на лицата,притежаващи правото на собственост върху този имот. Не се установява Г. или С. К. да са упражнявали самостоятелна фактическа власт върху целия или върху реална част от този имот за период,по-дълъг от 20 години / в рамките на периода 1936-1958г./. Липсват категорични данни имотът да е бил поделен помежду им / свидетелските показания в тази насока са противоречиви / ,поради което следва да се приеме,че и към момента на образуване на ТКЗС двамата са притежавали имота в съсобственост,в какъвто обем следва да бъде признато и правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на всеки един от тях. С оглед на липсата на категорични данни за извършена делба и за придобиване право на собственост върху реално обособени части от който и да е от имотите в м.”Г” не може да се приеме,че при проведеното отчуждаване на имоти за изграждането на язовир “Б” е отчужден делът на С. Я. К. без при това да е отчуждена част и от притежаваните от Г. Я. К. имоти в същата местност.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен,като с оглед изхода на спора на М. Я. К. следва да бъде присъдена сумата 480лв.,а на П. С. С. сумата 150лв., представляващи направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 23.11.2007г. по гр.д. №363/2007г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. К.,Н. С. К.,И. Д. К., С. Д. К. и Е. И. П. като наследници на Г. Я. К. ,починал на 09.12.1978г. по иска, предявен по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ от М. Я. К. и С. Я. К. ,починал в хода на производството и заместен от своя наследник по закон П. С. С.,че към момента на образуване на ТКЗС правото на собственост върху ? идеална част от ливада с площ от 5 дка,при съседи:Петър П. Т. ,Георги Т. К. и Г. Я. К. ,за който имот правото на възстановяване на собствеността е признато и собствеността е възстановена с решение №741/20.03.1996г. на ПК-гр. Батак със скица № К00673/28.03.2002г.,в която имотът е нанесен под №909011,е принадлежало на С. Я. К. ,починал на 10.03.1967г.
ОСЪЖДА К. И. К.,Н. С. К., И. Д. К.,С. Д. К. и Е. И. П. да заплатят на М. Я. К. сумата 480лв. /четиристотин и осемдесет лева/ и на П. С. С. сумата 150лв./сто и петдесет лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: