О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
София, 06.07.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№160 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №379 от 07.10.08г. по гр.д. №180/08г. на Д. окръжен съд, след частична отмяна на решение №91 от 13.11.07г. по гр.д. №1916/06г. на Д. районен съд, е признато за установено по отношение на В. Н. Г. и Б. Р. Г., че Н. В. П. е собственик на ? от 9365,14/14623,62 ид.части от апартамент в гр. Д., бул.”Д” №11, вх. Д, ет.5, апартамент №14. Искът за собственост е отхвърлен за разликата, с която се претендира установяване на собствеността върху ? ид.част от апартамента.
Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е придобит по време на брака между Н. В. П. и Р. Д. П. Зачетена е частична трансформация на лични средства на Р. П. в размер на 5258,48лв., като е прието, че разликата от 9365,14лв. до пълната цена на апартамента представлява семейни средства и обуславя възникване на съпружеска имуществена общност върху съответната 9365,14/14623,62 ид.част от процесния апартамент. След смъртта на Р. П. , съпружеската имуществена общност е прекратена, като ? от 9365,14/14623,62 ид.части от апартамента става собственост на Н. В. П., а останалата ? ид.част от 9365,14/14623,62 ид.части се наследява по равно само от трите дъщери на съпрузите. Н. П. не е наследник на съпругата си Р. П. , съгласно чл.3, б.”а” от ЗН. Въззивният съд е отхвърлил като неоснователно възражението на ответниците В. Н. Г. и Б. Р. Г. – съответно дъщеря и зет на ищеца, че са придобили собствеността върху целия апартамент чрез десетгодишно давностно владение през периода 1996г. – 2006г., по време, когато ищецът Н. В. П. излежавал наказание лишаване от свобода за убийството на съпругата си, тъй като спрямо него владението им не е било явно – ищецът обективно е бил лишен от възможността да узнае, че дъщеря му и зет му владеят целия апартамент само за себе си. През редките периоди, когато ищецът е бил в домашен отпуск в гр. Д., той е намирал апартамента заключен, никой не му е отварял, но с оглед конкретната ситуация е преценено, че това поведение той е тълкувал като емоционален израз на абсолютното му отрицание от страна на неговите деца, а не като владение на апартамента с намерение за своене. Не е била налице спрямо ищеца явна демонстрация от страна на ответниците, че владеят апартамента само за себе си.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от В. Н. Г. и Б. Р. Г.. В нея са изложени оплаквания за недопустимост на въззивното решение, тъй като е постановено по иск, който е лишен от правен интерес, евентуално – за неправилност поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна преценка на събраните по делото доказателства във връзка с характеристиките на упражняваното от тях давностно владение. В изложението към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 от ГПК за допускане и за разглеждане по същество. По въпроса за правния интерес от установителен иск за собственост, когато ищецът разполага с осъдителен или конститутивен иск, жалбоподателите се позовават на практика на ВКС, която отрича този интерес – решение №1919 от 10.05.96г. по гр.д. №519/95г. на ІV ГО, решение №1109 от 09.07.03г. по гр.д. №1890/02г. на V ГО и решение №653 от 06.04.99г. по гр.д. №348/98г. на ІV ГО. По въпроса за последиците от осъществявано непрекъснато владение върху недвижим имот повече от 10г. с намерение за своене, жалбоподателите се позовават на решения №1219/26.08.98г. по гр.д. №2911/96г. на ІV ГО; №1132 от 26.07.99г. по гр.д. №444/99г. на V ГО и №775 от 27.04.99г. по гр.д. №1166/98г. на V ГО на ВКС.
Ответникът в производството Н. В. П. от гр. Д. оспорва жалбата. Подробни доводи излага в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По делото се поставя въпрос дали е налице правен интерес от предявяване на установителен иск, при положение, че ищецът не владее имота и може да получи по-пълна защита на правото си чрез предявяване на осъдителен иск. По този въпрос действително има противоречива съдебна практика, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Материалноправният въпрос, който е разрешил въззивният съд, засяга придобиването по давност на недвижим имот от съсобственик, който е установил върху общата вещ владение само за себе си. По този въпрос има установена съдебна практика, изискваща установяване по несъмнен начин, че съсобственикът, който фактически ползва вещта, я владее само за себе си, отричайки правата на невладеещите съсобственици. Спецификите на конкретния казус обаче поставят въпроса за разграничаване на действията по отблъскване на владението от действията на прекъсване на личните връзки между съсобствениците и последиците от последните действия. Хипотезата е специфична и разглеждането и от ВКС по повод на конкретния правен спор ще доведе до точното приложение на закона и развитие на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №379 от 07.10.08г. по гр.д. №180/08г. на Д. окръжен съд.
Указва на жалбоподателите да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 46,50лв. в едноседмичен срок от съобщението, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване след представяне на доказателства за внесената такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: