О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
София, 27,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 143 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7136/2. ХІІ.2009 г. на „Е” АД – София, подадена чрез процесуалния му представител адв. П. Х. от АК-Пазарджик против онази част от решение № 273 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 20. Х.2009 г., постановено по гр. д. № 741/09 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 284/9.VІ.2009 г. на П. ОС по гр. д. № 864/08 г.: досежно осъждането на застрахователя да заплати на Ц. Г. П. от гр. П. обезщетение за претърпените от настъпило на 12. ХІІ.2007 г. ПТП неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. и до пълния присъден по делото претендиран от нея размер на това обезщетение от 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на настъпване на уврежданията на ищцата и до окончателното изплащане на обезщетението, както и 5 000 лв. съдебно-деловодни разноски.
Оплакванията на касатора „Е” АД – София са за постановяване на атакуваното въззивно решение в посочената негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това застрахователят претендира касирането му досежно присъдената над 20 000 лв. главница на обезщетението и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът на Ц. Г. П. по чл. 226, ал. 1 КЗ да се отхвърли за разликата до пълния предявен негов размер от 60 000 лв., като в съответствие с този резултат бъдат намалени дължимите от застрахователното д-во такси и разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Е” АД – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за възможността да се присъди пълният размер на претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ако настъпването на една част от тях е доказано по делото, докато настъпването на останалите не е било надлежно установено. Според касатора този правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело бил противоречиво решаван от съдилищата в Републиката, а заедно с това се явявал такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на доводите си за наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК дружеството се позовава на Р. № 632/16.V.1993 г. на ІV-то г.о. на ВКС, постановено по гр.д. № 1619/92 г., алтернативно поддържайки, че процесуалноправният въпрос бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а за обосноваване приложно поле на касационния контрол и при наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но схващана като „противоречие с практиката на съдилищата”, касаторът сочи две решения на Софийския градски съд от началото на 2009 г., постановени съответно по гр. д. № 1164/08 г. и по гр. д. № 4395/07 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Ц. Г. П. от гр. П. писмено е възразила чрез процесуалния си представител адв. Д от АК- П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част за разликата над 20 000 лв. и до пълния размер на присъденото й обезщетение, които са изложени в жалбата на „Е” АД – София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на „Е” АД – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. конкретният правен въпрос да е „решаван противоречиво от съдилищата”, онзи, който е от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, следва да е бил разрешен в противоречие с друго вляло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК „по същия правен въпрос”. В случая няма данни двете първоинстанционни решения, постановени от състав І-7 от ГК на Софийския градски съд през м. февруари 2009 г., съответно по гр. д. № 1164/08 г. и по гр. д. № 4395/07 г., да са влезли в сила, а й доводите които касаторът прави при позоваването си върху тях са извън първоначално релевирания в изложението му единствен процесуалноправен въпрос. По отношение на последния не се констатира произнасянето на Пловдивския апелативен съд с атакуваната част от решението му по гр. №. г. да е в противоречие с практиката на ВКС, тъй като в съдържанието на това понятие по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК не се включват решенията на отделни състави от ГК или ТК на ВКС, постановени при действието на отменения процесуален закон, каквото е и цитираното от касатора Р. № 632/16.V.1993 г. по гр. д. № 1619/92 г. на ІV-то г.о. на ВКС, с което е била отречена възможността „да се присъжда нещо повече по един от исковете за сметка на частично неуважаване на друг съединен иск, понеже би означавало да се уважи над заявения петитум по този иск в нарушение на диспозитивното начало в процеса”. След като в процесния случай, предмет на произнасянето на Пловдивския апелативен съд по горното дело е било съществото на само една заявена от ищцата П искова претенция по чл. 226, ал. 1 КЗ: тази за неимуществените й вреди от процесното ПТП, от което е получила две средни телесни повреди, то цитираното и представено от „Е” АД касационно решение ще следва да се преценява като неотносимо към релевирани от касатора процесуалноправен въпрос.
За да уважи иска на Ц. Г. П. по чл. 226, ал. 1 КЗ в пълния му предявен по делото размер, въззивната инстанция е приела в мотивите си досежно принципа на справедливостта, че всъщност било без значение за размера на обезщетението това, че по делото „не се доказаха две от твърдените вреди и респективно страданията от тях – нарушени функции на тазовите резервоари, като следствие от ПТП и невъзможност за естествено раждане”. Точно това произнасяне на Пловдивския апелативен съд по релевирания от касатора процесуалноправен въпрос налага констатация за противоречието му със задължителната практика на ВКС, изразена в постановката по т. ІІ на ППВС № 4/23. ХІІ.1968 г., т.е. че необсъждането на въпроса защо в случая искът по чл. 226, ал. 1 КЗ бива уважен в пълен размер, „довежда до разноречива практика относно размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по различни дела за съвсем сходни случаи”. Във връзка с горното меродавно е обстоятелството, че в Р. ІІ от изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът изрично е изтъкнал несъответствието на приложения от въззивната инстанция принцип на справедливостта по чл. 52 ЗЗ. с постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС № 4/1968 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 273 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 20. Х.2009 г., постановено по гр. д. № 741/09 г. В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ НАД 20 000 лв. и до пълния размер на присъденото в полза на Ц. Г. П. обезщетение за неимуществени вреди.
У К А З В А на касатора „Е” АД – София чрез процесуалния ми представител адв. П. Х. от АК-Пазарджик, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението за това да представи по делото документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на ВКС допълнителна държавна такса, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата, в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна държавна такса делото да се докладва на председателя на Първото отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 143 по описа за 2010 г.