3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 614
София, 10.08. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 259/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 192 от 18.11.2010 г. по т.д.№ 446/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 211 от 03.05.210 г. по т.д.№ 301/2010 г. на Варненския окръжен съд. С това решение окръжният съд отхвърлил предявения от касатора иск срещу [фирма] с правно основание чл.307 ТЗ за прекратяване на сключения между тях договор за наем от 18.04.2007 г., считано от датата на предявяване на иска.
В касационната жалба е инвокирано оплакване за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – чл.307 ТЗ, основание за касирането му по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за достъп на обжалвания съдебен акт до касация се сочи това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за нарушеното равновесие между престациите на наемодател и наемател като основание по чл.307 ТЗ за прекратяването му, разрешен според касатора от въззивния съд в противоречие с влязлото в сила решение на Варненския апелативен съд по т.д.№ 10/2010 г.
Ответникът по касация [фирма] с писмения си отговор възразява срещу допустимостта на касационно обжалване на въззивния акт и претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението към нея и предвид данните по делото, настоящият състав приема следното:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел, че изложените от ищеца обстоятелства не кореспондират на института на стопанската непоносимост. В исковата си молба същият е поддържал, че предвид надеждната икономическа конюнктура сключил договора за срок от 10 години и до м.септември 2008 г. магазинът отчитал добри финансови резултати. Обусловени от световната криза настъпили резки промени поради спад в търговията, което наложило неговото затваряне. Тълкувайки нормата на чл.307 ТЗ, съдът приел, че запазването на договора би противоречало на справедливостта и добросъвестността само когато еквивалентността на насрещните престации по договора е била съществено нарушена вследствие промяна в икономическите условия. По конкретния договор според съда стопанска непоносимост би била налице, само ако вследствие на променените икономически условия е налице обективен и съществен спад в наемните цени на недвижими имоти от конкретния вид до степен, до която това, което престира наемателят е несъразмерно с получаваното от наемодателя. Подобни твърдения, респ.доказателства по делото липсвали, а според заключението на ССЕ не са налице данни за предоговаряне и намаляване на наемните цени в търговските обекти. Непоносимостта се определяла само според равновесието на насрещните престации, като в противен случай ще са налице само затруднения при изпълнението, които длъжникът трябва да понесе.
Настоящият състав приема, че са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото по формулирания в жалбата материалноправен въпрос поради обуславящото му за изхода на делото значение.
Доказано е и допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, тъй като даденото от въззивната инстанция разрешение по него е в противоречие с цитираното от касатора решение по т.д. № 10/2010 г. на Варненския апелативен съд, постановено между същите страни, но по друг наемен договор, който е прекратен на основание чл.307 ГПК по съображения, че променените икономически условия са довели до драстичен спад на продажбите на стоки, които не са първа необходимост, до намаляване на цените на недвижимите имоти и приходите от отдаването им под наем, следователно за наемателя са налице нежелани и непредвидени от него неблагоприятни последици, довели до невъзможност да се престира по договора за наем.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 995.88 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 192 от 18.11.2010 г. по т.д.№ 446/2010 г. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 45.75 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: