Р Е Ш Е Н И Е
№ 614
София, 23.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора Дечева
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2070 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г., във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
К. Г. П. от гр. Б. обжалва решението на Варненския окръжен с. ,постановено на 14.11.2007г. по гр.д. № 1557/2007г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния с. ,с което предявеният от него по реда на ЗОДОВ иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 700лв. до предявения размер от 9000лв.,по иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,предявен като частичен от сумата 30000лв. Поддържа, че в тази част решението на въззивния с. е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК/отм./. Моли решението да бъде отменено в тази част и вместо това предявеният като частичен иск бъде уважен в пълния му размер.
А. с. обжалва решението на Варненския окръжен с. ,постановено на 14.11.2007г. по гр.д. №1557/2007г. в частта,с която предявеният от К. Г. П. иск е уважен за сумата 700лв. Поддържа,че в тази част решението на въззивния с. е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон-отменително основание по смисъла на чл.218б,ал.1,буква”в” ГПК/отм./. Моли в тази част решението да бъде отменено и предявеният иск бъде изцяло отхвърлен.
Представителят на В. к. п. изразява становище,че подадените касационни жалби са неоснователни-налице е фактическият състав на чл.2,т.6 ЗОДОВ по отношение на Бургаския апелативен с. и размерът на дължимото по реда на този закон обезщетение е определен от съда в съответствие с изискванията на чл.52 ЗЗД.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./ и отговарят на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./.
Върховният касационен с. ,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
По реда на чл.2 ЗОДОВ е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 9000лв. като частичен от общо претендирания размер от 30000лв. за претърпени неимуществени вреди от изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода над определения от съда размер.
С обжалваното решение,постановено на 14.11.2007г. по гр.д. № 1557/2007г. Варненския окръжен с. ,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния с. в частта,с която предявеният от К. Г. П. против О. с. и А. с. иск с правно основание чл.2,т.6 ЗОДОВ за заплащане на сумата 9000лв. като частичен иск от 30000лв. е отхвърлен за сумата 700лв. и вместо това е осъдил О. с. и А. с. да заплатят на К. Г. П. солидарно сумата 700лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от изтърпяване на наложено наказания “лишаване от свобода”-7 месеца и 22 дни над определения размер,изразяващи се в засегнат душевен мир,психически и емоционален дискомфорт от престоя в затвора,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на завеждане на иска /13.12.2006г./ до окончателното изплащане. В останалата част,с която искът е отхвърлен до предявения размер от 9000лв. решението на първоинстанционния с. е оставено в сила.
Прието е,че при наложена присъда от 3 години лишаване от свобода К. Г. е изтърпял фактически 2г.,10 месеца и 1 ден,от работа 9месеца и 21 дни или всичко 3 години,7 месеца и 22 дни,т.е. изтърпял е 7 месеца и 22 дни над наложеното му с влязла в сила присъда наказание “лишаване от свобода”,с което е осъществен фактическият състав на чл.2,т.6 ЗОДОВ и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за заплащане на обезщетение за претърпени вреди.
Прието е,че по причина раздяла с майка си и най-вече поради факта,че след заминаването на майка му на работа в чужбина К. Г. е бил лишен от финансова издръжка и от възможността да получава необходимите за престоя му в затвора вещи. Това му е причинило емоционален и психически дискомфорт. С оглед на обстоятелството,че интензитета на изживения дискомфорт не е бил особено силен,по реда на чл.52 ЗЗД е преценено,че следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 700лв.,ведно със законната лихва от предявяване на иска.
В частта,с която на К. Г. е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 700лв. обжалваното решение на въззивния с. е валидно постановено, процесуално допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба на А. с. оплаквания за неправилно приложение на материалния закон /чл.2,т.6 ЗОДОВ/.
Както правилно е приел въззивният с. ,за да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на чл.2,т.6 ЗОДОВ , достатъчно е да се установи,че е налице изтърпяване на наложено наказания “лишаване от свобода” над определения от съда размер. В случая тези предпоставки са налице,като е налице и постановен от А. с. съдебен акт в хода на наказателното производство,с който К. Г. е признат за невинен и оправдан по едно от повдигнатите срещу него обвинения,но в останалите части,вкл. в частта,с която е определено наложеното наказание, присъдата на първоинстанционния с. е подтвърдена. Обстоятелството,че с последващо решение на ВКС по н.д. №553/2003г. решението на А. с. е било отменено не обуславя извода за липса на предпоставки за ангажиране отговорността по предявения срещу този с. иск,тъй като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание пред първата инстанция,т.е. по отношение продължаване висящността на наказателното производство и продължаващото задържане на лицето,е налице постановен от А. с. съдебен акт,който обуславя наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността по реда на чл.2,т.6 ЗОДОВ. Обективно съществуващият факт на изтърпяване на наложено наказание “лишаване от свобода” над определения от съда размер е последица не само от последния постановен от Бургаския окръжен с. съдебен акт /присъда №31/21.02.2005г. по н.о.х.д. №91/2004г./,но и на предхождащите го актове на Бургаския окръжен с. и Бургаския апелативен с. ,доколкото само в рамките на продължителността на производството пред Бургаския окръжен с. по н.о.х.д. №81/2004г. изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода” над определения с присъда №31/21.02.2005г. размер не е налице.
В частта,с която предявеният от К. Г. по реда на чл.2,т.6 ЗОДОВ иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 700лв. до сумата 2200лв. обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно. Основателно е поддържаното от К. Г. оплакване за определяне размера на присъденото му обезщетение в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде определено от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина,по който факта на изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода” над определения от съда размер се е отразил на увреденото лице в очертаните от исковата молба предели,т.е. с оглед изложените в обстоятелствената й част фактически обстоятелства, определящи спорния предмет. В случая след като в исковата молба изрично се поддържа,че по причина изтърпяване на наложеното наказание над определения от съда размер предявилото иска лице е било лишено за определен период от време неправомерно от конституционното си право на свобода,това обстоятелство също следва да бъде съобразено при определяне на дължимото обезщетение,тъй като правото на свобода е едно от основните права на гражданите,гарантирани от Конституцията на Република България.
Съгласно разпоредбата на чл.30,ал.1 от Конституцията на Република България всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Свободата е състояние,което е иманентно присъщо на човешката личност в съвременното демократично общество,поради което самият факт на ограничаване свободата на личността,на възможността за свободен избор се отразява негативно върху личността,а оттам обуславя и наличие на основание за ангажиране отговорността за обезщетяване на търпените вреди. В случая,отчитайки продължителността на неправомерното ограничаване на личната свобода и при липсата на доказателства за други обстоятелства,които биха имали значение за определяне размера на обезщетението, настоящата инстанция приема,че на К. Г. следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 1500лв. В частта,с която предявеният от К. Г. иск е отхвърлен за разликата между 7. и 2200лв. обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това О. с. и А. с. бъдат осъдени солидарно да заплатят на К. Г. и сумата 1500лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В частта,с която предявеният от К. Г. П. иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 9000лв. обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.
Неоснователни са поддържаните в подадената от К. Г. П. к. жалба оплаквания,че присъденият размер не обезщетява всички претърпени от него вреди по смисъла на чл.4 ЗОДОВ и по-специално вредите от търпените болки и тъга от раздяла с близки хора и настъпилото отчуждение помежду им.
На обезщетяване по реда на ЗОДОВ подлежат само онези вреди, чието настъпване е установено по категоричен начин от събраните по делото доказателства. В тежест на предявилото иска лице е да установи факта на настъпване на вредите,чието обезщетяване претендира,особено когато се претендира обезщетение за вреди,свързани с лични преживявания от такова естество,за които не би могло да се предположи,че всяко лице търпи в идентична ситуация. От такова естество са претендираните вреди от болки и тъга по причина раздяла с близки хора, чието настъпване и интензитет са зависими от индивидуалните особености на конкретната личност. В случая по делото не са ангажирани доказателства подобни вреди да са били търпяни от К. Г. е установено същият да е преживявал тежко раздялата с близките си хора и помежду им да е настъпило отчуждение,с изключение на изживения емоционален и психически дискомфорт от невъзможността да получава финансова помощ от близките си хора,което обстоятелство обаче е взето предвид от въззивния с. при определяне размера на присъденото обезщетение. В тази част не са налице предвидените в разпоредбата на чл.218б,ал.1,буква”в” ГПК/отм./ основания, поради което постановеното от въззивния с. решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен с. , състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението,постановено на 14.11.2007г. по гр.д. №1557/2007г. по описа на Варненския окръжен с. в частта,с която предявеният от К. Г. П. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата между 7. и 2200лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О. с. и А. с. на основание чл.2,т.6 ЗОДОВ да заплатят на К. Г. П. солидарно сумата 1500лв./хиляда и петстотин лева/,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху тази сума от 13.12.2006г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския окръжен с. , постановено на 14.11.2007г. по гр.д. №1557/2007г. в частта,с която О. с. и А. с. са осъдени да заплатят на К. Г. П. солидарно сумата 700лв./седемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в частта,с която предявеният от К. Г. П. иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 9000лв./девет хиляди лева/.
Председател:
Членове: