ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 615
гр. София 12.07.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 18.05.2016 (осемнадесети май две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2060 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2941/21.03.2016 година, подадена от Т. С. А., срещу решение № 49/11.02.216 година на Окръжен съд Пазарджик, гражданска колегия, първи въззивен състав, постановено по гр. д. № 7/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пазарджик е отменил изцяло решение №278/06.11.2015 година на Районен съд Велинград, V-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 168/2015 година и вместо това е постановил ново такова по съществото на спора, с което е отхвърлил предявения от Т. С. А. срещу С. И. А. иск по чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. С така предявеният иск А. е поискала да бъде признато за установено по отношение на А., че тя има парично вземане по отношение на него в размер на 17 500.00 лева, която сума е неоснователно получена, чрез извършен на 22.01.2010 година превод по банковата му сметка, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2014 година до окончателното плащане. В подадената от Т. С. А. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният установителен иск по чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, и чл. 55 от ЗЗД да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Т. С. А. твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пазарджик по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. И. А. е подал отговор на същата с вх. № 4635/05.05.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пазарджик, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Т. С. А. е била уведомена за обжалваното решение на 19.02.2016 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 2941/21.03.2016 година, като е подадена по пощата на 18.03.2016 година. Поради това, с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Пазарджик е приел, че страните в производството са бивши съпрузи, чиито граждански брак е прекратен с решение № 458/22.12.2014 година на Районен съд Велинград, постановено по гр. д. № 794/2014 година. По време на брака, на 22.01.2010 година, А. е превела по сметката на А. в [фирма] [населено място] сумата от 17 500.00 лева. Тази сума представлявала част от преведеното на А. от ДФ „З.” [населено място] първо плащане на безвъзмездната финансова помощ по договор № 13/112/03568/19.10.2009 година за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година, подкрепена от ЕЗФРСР. За да отхвърли предявения иск съставът на Окръжен съд Пазарджик е изложил мотиви за това, че А. е получила и второто плащане по посочения договор. Същевременно по сметката й в [фирма] [населено място] са постъпвали различни суми, като не е било ясно кой е вносителят на същите. Наред с това са били извършвани различни плащания като не било ясно каква част от тях се отнасят до конкретни дейности по договора за финансова помощ и каква за други дейности. Също така не било установено, че процесната сума е останала неизползвана и се е запазила в същия размер към датата прекратяване на гражданския брак между страните, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, към момента на предявяване на установителния иск или към момента на приключване на съдебното производство. Според въззивният съд установяването на това обстоятелство е било в тежест на Т. С. А.. Освен това съставът на Окръжен съд Пазарджик е приел за неоснователно твърдението на касаторката, че получената сума представлява нейно лично имущество и няма характер на съпружеска имуществена общност. В тази връзка е посочено, че фактът, че сумата е получена от А. като финансова помощ по цитирания по-горе договор, не прави касаторката едноличен собственик, независимо от това, че тя е поела личен ангажимент да постигне определен стопански резултат. Според въззивният съд лично имущество е само посоченото в чл. 21 и чл. 22 от СК като разширителното тълкуване на разпоредбите и изключения от тях не били допустими. Наред с това, в конкретния случай не била налице и хипотезата на чл. 22, ал. 3 от СК. Въз основа на това е прието, че от момента на превеждането на финансовата помощ от ДФ „З.” [населено място], по сметката на касаторката в [фирма] [населено място], на 19.01.2010 година, сумата е станала съпружеска имуществена общност по силата на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от СК. Тази й характеристика не е била променена при прехвърлянето и от банковата сметка на касаторката в банковата сметка на С. И. А.. Въззивният съд е изложил мотиви и за това, че всички разходи по повод на предоставената на Т. С. А. финансова помощ и вложения финансов ресурс за изпълнение на показателите по договора били извършени по време на брака между страните, тъй като липсвали данни действието на договора да е било продължено, а и такъв факт не е бил твърдян в хода на производството. От момента на прекратяването на брака между страните съществуващата между тях съпружеска имуществена общност е била трансформирана в обикновена съсобственост и доколкото никоя от страните не била поискала определянето на по-голям дял в установените от закона преклузивни срокове, притежаваните от тях квоти в съсобствеността били равни. Затова в тежест на А. било да установи, че към момента на прекратяването на брака спорната сума е била налична по сметката на С. И. А., за да може да претендира, в най-добрия случай, половината от нея представляваща нейната част от прекратената съпружеска имуществена общност. Такива доказателства не са били ангажирани, а също така и не са били представени такива за евентуалното движение на тази сума след момента на прекратяването на брака и за какви нужди евентуално е използвала. Според състава на Окръжен съд Пазарджик при липсата на такива доказателства няма основание да бъде прието, че искът е основателен.
Във връзка с тези изводи на състава на Окръжен съд Пазарджик в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Т. С. А. е формулирала пет правни въпроса, които са включени в предмета на спора между нея и С. И. А., като видно от мотивите на обжалваното решение са били разглеждани от въззивният съд и са обусловили решението му. Така поставените първи и втори въпрос, уточнени и от съда, съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, са за това включват ли се в съпружеската общност придобитите по време на брака от единия съпруг на негово име парични влогове и ако да приложима ли е за тях установената в чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от СК презумпция и трябва ли след прекратяването на брака съпруга, който е титуляр на влога да защитава правата си по реда на чл. 29, ал. 3 от СК, или тези влогове представляват лична собственост на съпруга на чието име са придобити. Във връзка с това се поставя и въпросът дали сумите получени от единият от съпрузите, в качеството му на земеделски производител като безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година, подкрепена от ЕЗФРСР, се включват в съпружеската имуществена общност или представляват лична собственост на получилия ги съпруг. По отношение на въпросите за това дали притежаваните от съпруга влогове се включват в съпружеската общност или не Т. С. А. се позовава на това, че те се решават противоречиво от съдилищата. Във връзка с това си твърдение е представила решение № 1412/17.10.2014 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3202/2013 година, заедно с потвърдилото го решение № 30/10.03.2015 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 8/2015 година, решение № 177/09.02.2016 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 2702/2015 година, решение № 64/27.01.2016 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 1797/2015 година и решение № 154/14.03.2016 година на Районен съд Хасково, постановено по гр. д. № 2951/2013 година. Липсват обаче данни, че тези решения са влезли в законна сила, каквото е изискването по т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, поради което въз основа на тях не може да бъде прието наличието на предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК хипотеза за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пазарджик. Налице е обаче предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, доколкото не е налице задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК по така формулираните въпроси. Що се отнася до въпроса за това дали получената безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година, подкрепена от ЕЗФРСР е лична или се включва в съпружеската имуществена общност, приетото с обжалваното решение противоречи на приетото с влезлите в сила решение № 10/16.01.2015 година на Районен съд Айтос, постановено по гр. д. № 384/2011 година и решение № ІІ-165/20.02.2013 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 1553/2012 година. Затова по този въпрос е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК хипотеза за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Във връзка с приетото от състава на Окръжен съд Пазарджик в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Т. С. А. е поставила и въпроса за правомощията на въззивната инстанция да се произнася по въпроси, които не са били наведени като спорни от страните нито във въззивното производство, нито в първоинстанционното такова като сочи, че по този въпрос е налице хипотезата за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото то е постановено в противоречие с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година. Това твърдение на касаторката е основателно, тъй като нито от нейна страна, нито от страна на С. И. А. са били въвеждани доводи, че спорната сума е била съпружеска имуществена общност, а такова твърдение не се съдържа и в подадената от ответника по касацията срещу първоинстанционното решение въззивна жалба. Поради това трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пазарджик и по този въпрос за проверка на съответствието му с указанията по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година.
Освен горните въпроси в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Т. С. А. е поставила и въпроса за разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като твърди, че тъй като в по него обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 1546/25.07.2014 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 2549/2013 година е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК хипотеза за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пазарджик. Тъй като липсват данни решението на Окръжен съд Пловдив да е влязло в сила не може да бъде направен извод за това, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос за разпределението на доказателствената тежест.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 49/11.02.216 година на Окръжен съд Пазарджик, гражданска колегия, първи въззивен състав, постановено по гр. д. № 7/2016 година по подадената срещу него от Т. С. А. касационна жалба с вх. № 2941/21.03.2016 година и такова трябва да се допусне.
На Т. С. А. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 350.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49/11.02.216 година на Окръжен съд Пазарджик, гражданска колегия, първи въззивен състав, постановено по гр. д. № 7/2016 година.
ДАВА на Т. С. А. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 350.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.