О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
София, 18.11.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4346/ 2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 348 от 27.01.2014 г. по в.гр.д. № 994/2013 г. на Окръжен съд- Благоевград е отменено решение № 3467 от 19.07.2013 г. по гр.д. № 1255/2012 г. на Районен съд – Разлог и вместо него е постановено друго, с което е разпределено ползването на УПИ ХVІІІ- 496 в кв. 38 по плана на [населено място], общ. Р., с площ за целия имот 670 кв.м, между съсобствениците И. К. К. и Я. С. К., притежаващи общо 1/2 ид. част, и Е. А. К., И. Г. К. и А. Г. С., притежаващи общо останалата 1/2 ид. част, като е определено И. К. и Я. К. да ползват частта от дворното място, очертано в червен цвят по вариант І от заключението на вещото лице от 20.05.2013 г., с площ 335 кв.м, а ответниците Е. К., И. К. и А. С. – частта, очертана с жълт цвят на същата скица, с площ 335 кв.м, която скица е неразделна част от решението.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Ю., действаща като пълномощник на Е. К., И. К. и А. С.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите поддържат, че избраният от въззивния съд начин за разпределение на ползването не отчита съществуващото застрояване в имота, не е съобразено с вещноправния статут на изградената в източната част на дворното място стопанска постройка, която по приращение е съсобствена на съсобствениците на земята и не е станала индивидуална собственост на ищеца Я. К. по силата на извършената в хода на процеса прехвърлителна сделка, тъй като сделката е нищожна и не е произвела вещноправно действие.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирани няколко правни въпроса, за които поддържат, че са обусловили изхода на делото и са разрешени от въззивната инстанция в противоречие на практиката на ВКС, съответно че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор на касационната жалба от ответниците по касация И. К. и Я. К., подаден чрез техния пълномощник адв. С. Б., е изразено становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е установено, че страните са съсобственици на дворното място, като ищците И. К. и Я. К. притежават общо 1/2 ид. част от него, а другата 1/2 ид. част принадлежи на ответниците Е. К., И. К. и А. С.. Ищците са собственици на жилищна сграда със застроена площ 81.37 кв.м, изградена в източната част на имота, а ответниците – на жилищна сграда със застроена площ 120 кв.м, построена в западната му част. В източната част на дворното място са изградени стопански постройки: плевня със застроена площ от 24 кв.м, паянтова конструкция, на два етажа, която към момента на предявяване на иска по чл. 32, ал.2 ЗС се е ползвала от двете страни. Ищците са ползвали 7 кв.м. на първия етаж, а останалите 17 кв.м, както и вторият етаж са ползвали ответниците. Последните са пристроили към плевнята малък сеновал, обор за коня и кочина. Ищците са застроили също и ползват в източната част гараж с площ 13.70 кв.м. и три складови помещения за дърва с площ съответно 16.60 кв.м, 5.82 кв.м и 2.80 кв.м. В хода на делото пред първата инстанция ищецът Я. С. К. закупил от Я. С. К. селскостопанска постройка в УПИ ХVІІІ, като в нотариалния акт е посочено, че тя е със застроена площ 48 кв.м. Прехвърлителката Я. К. се легитимирала за собственик на постройката с нотариален акт № 127, т.І, дело № 94/2013 г., издаден на основание чл. 587, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ползването на дворното място следва да бъде разпределено по начин, който отчита придобиването на собствеността върху стопанската постройка от ищеца Я. К.. Намерил е за неоснователно възражението на ответниците, че постройка с посочената в нотариалния акт площ не съществува и затова договорът за продажбата й е нищожен поради липса на предмет, като е изложил съображения, че постройката е със застроена площ 24 кв.м, а посочената в нотариалния акт площ от 48 кв.м представлява сбор от площта на двата етажа. Намерил е за неоснователно и възражението на ответниците, че прехвърлителката не е била собственик на продадения имот, като е приел, че при наличието на констативен нотариален акт, който легитимира Я. К. за собственик на стопанската постройка, тежестта за оборването му се носи от оспорващата страна, т.е. от ответниците. Прехвърлителката Я. К. е била съсобственик на дворното място заедно със синовете си и е взела участие в извършената през 1984 г. доброволна делба, поради което, при липса на доказателства плевнята да е построена след 1984 г., доказателствената сила на констативния нотариален акт за собственост не може да се счита оборена. С оглед на това въззивният съд е приел, че ползването на дворното място следва да се разпредели съобразно вариант І от допълнителното заключение на съдебно- техническата експертиза, тъй като той е съобразен с извършеното в хода на делото прехвърляне на правото на собственост върху стопанската постройка, както и с правото на собственост на страните върху терена, и им предоставя възможност да ползват част от имота, която е на едно място, а не раздробена, и върху която попадат и жилищните и стопанските им сгради.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост. Доводите, с които се обосновава това искане, се основават на превратно интерпретиране на мотивите на въззивното решение. По делото е представен нотариален акт № 128, т.І, дело № 95/2013 г., с който Я. С. К. е прехвърлила на ищеца Я. С. К. селскостопанска постройка с площ 48 кв.м, построена в УПИ ХVІІІ. Вещнопрехвърлителното действие на този договор е оспорено от касаторите, като едно от възраженията им е, че прехвърлителката не е била собственик на имота. По тяхно искане съдът е задължил ищците да представят нотариалния акт, с който е било признато правото на собственост на Я. К. върху прехвърлената постройка. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че доказателствената сила на констативния нотариален акт не е оборена и се е обосновал с това, че при липса на доказателства плевнята да е построена след 1984 г., не може да се изключи тя да е била придобита по давност от Я. К., тъй като тя към 1984 г. е имала качеството на съсобственик на имота. По този начин съдът е дал отговор на възражението на касаторите, а не се е произнесъл по незаявено основание, както се твърди в т.2 от представеното от тях изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване по формулирания в т.1 материалноправен въпрос – относно вещноправния статут на земята, определящ и статута на сградите. Този въпрос не е обуславящ изхода на спора и по него въззивният съд не е взел становище. Както се посочи по- горе, ищецът Я. К. се е легитимирал като изключителен собственик на плевнята с нотариален акт за покупко- продажба № 128, т.І, дело № 95/2013 г. на нотариус К. М.. Праводателката му се е легитимирала като собственик на продадения имот с нотариален акт № 127, т.І, дело № 94/2013 г. на същия нотариус. Доколкото този нотариален акт е издаден на основание чл. 587, ал.1 ГПК – въз основа на писмени доказателства, а не по обстоятелствена проверка, и е прието, че неговата доказателствена сила не е била оборена, обсъждането на въпроса за приложението на чл. 92 ЗС и на чл. 79 ЗС е безпредметно. Това е така, тъй като съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако не е установено друго, а в случая посочените по – горе писмени доказателства оборват тази презумпция.
Въпросът за доказателствената сила на нотариалните актове по чл. 587 ГПК и за разпределяне на доказателствената тежест между страните във връзка с оспорването им е разрешен с ТР № 11 от 21.03.2012 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК, както и нотариалният акт за сделка, притежават обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Настоящият казус не разкрива някаква специфика, налагаща различно разрешение на въпроса за доказателственото значение на представените по делото нотариални актове, от които ищецът Я. К. черпи права върху построената в съсобственото дворно място стопанска постройка, и за разпределяне на доказателствената тежест между страните при оспорване на признатото с констативния нотариален акт право на собственост на неговата праводателка. Поради това не може да се приеме, че поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че производството по чл. 32, ал.2 ЗС не е исково, а такова по спорна съдебна администрация, и постановеното съдебно решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, включително и по въпросите за съсобствеността и обема на правата на страните.
Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС, обективирана в представените към касационната жалба решение № 825 от 06.11.2009 г. по гр.д. № 1854/08 г. на ІV г.о. и решение № 338 от 18.05.2009 г. по гр.д. № 176/08 г. на ІІІ г.о., според която при разпределяне на ползването на съсобствен имот съдът следва да изхожда съществуващото фактическо положение. Има се предвид, както това е пояснено в посочените решения, че съдът не може в производството по чл. 32, ал.2 ЗС да разпорежда промени в имота, например изграждане, премахване или преграждане на постройки, затваряне на съществуващи или отваряне на нови входове и пр. Въззивният съд се е съобразил с цитираната практика, като при условията на чл. 235, ал.3 ГПК е взел предвид извършеното в хода на делото прехвърляне на правото на собственост върху плевнята и е избрал вариант за разпределяне на ползването, който отчита както съществуващите в имота жилищни сгради, строежи от допълващото застрояване и селскостопански постройки, така и притежаваните от страните права на собственост върху тях и върху терена. Ползването на съсобствения имот е разпределено, като на всяка от страните е предоставена площ от дворното място, която съответства на правото й на собственост и по начин, който дава възможност за безпрепятствено ползване на изградените от тях жилищни сгради и постройки с обслужващо предназначение.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 348 от 27.01.2014 г. по в.гр.д. № 994/2013 г. на Окръжен съд- Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: