2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
София, 08.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1364 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 11.02.2013 година по гр.д. № 12105/2012 година на Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл. 146, ал.2 ЗМВР (отм.), предявен от А., [населено място] против Д. И. А. от [населено място] за сумата 10023,76 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. В решението е прието за установено, че през 2004 година ответникът е бил зачислен за курсант във факултет „Сигурност” към А., редовна форма на обучение. На 06.02.2005 година между страните е бил сключен договор на основание чл. 146, ал.1 ЗМВР (отм.), с който ответникът се е задължил след завършване на образованието да служи на М. на вътрешните работи за срок не по-малък от десет години, като при отстраняване от обучение или напускане по собствено желание да върне на основание чл. 146, ал.2 ЗМВР (отм.) всички разходи по обучението му. Със заповед № 1447 от 09.10.2007 г. на Ректора на А., ответникът е бил отстранен като курсант поради слаб успех. При така установените факти, въззивният съд е приел, че ответникът дължи възстановяване на направените разходи за издръжка, обучение и униформено облекло, пропорционално на времето на неизпълнение на договора, предвид което и на основание чл. 146, ал.2 ГПК го е осъдил да заплати на ищеца сумата 10023,76 лева. Приел е, че въведеното от ответника възражение за давност е неоснователно, тъй като вземането не произтича от наем, лихми или други периодични плащания и няма характер на обезщетение или неустойка от неизпълнен договор, т.е. приложима е не кратката тригодишна давност по чл. 111 ЗЗД, а общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, в рамките на който срок е предявен иска по чл. 146, ал.2 ЗМВР (отм.).
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Д. И. А.. Поддържа се, че въпросът коя е приложимата давност по отношение на вземане по чл. 146, ал.2 ЗМВР (отм.) е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. ОСГТК ВКС и решение № 1169 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 4882/2007 г. І г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба А. МВР счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса относно приложимата давност по отношение на вземане, възникнало от неизпълнение на задължение по чл. 146, ал. 1 ЗМВР (отм.), разрешен противоречиво в обжалвания съдебен акт и решение № 1169 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 4882/2007 г. І г.о. ВКС и решение № 390 от 22.01.2014 г. по гр.д. № 1871/2013 г. на ІV г.о. ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.02.2013 година по гр.д. № 12105/2012 година на Софийски градски съд, ІІ-ро „б” отделение.
Указва на жалбоподателя Д. И. А. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 200, 48 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: