Р Е Ш Е Н И Е
№ 616
София, 15.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 04.12. две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 530 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на §2 ал.3 ПЗР на ГПК във вр.чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК, отм. по повод подадена касационна жалба от А. за с. к. против решение №50 от 20.02.2008 год. по т.д. №1023/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №239 от 14.05.2007 год. по т.д. №116/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от А. срещу “В” А. с. М. при условие на обективно съединяване следни искове: 1/иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 653 500 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на купувача по приватизационен договор-“Х”А. гр. С. за влагане на инвестиции за 2000 год. в размер на 1 307 000 лв. Този договор е сключен на 03.04.1989 год. на основание чл.3 ЗППДОбП между Р, представлявана от Министъра на промишлеността като продавач и “Х” А. като купувач, който е закупил 63 328 дружествени дяла от “М” ЕООД гр. Х., представляващи 80% от регистрирания капитал на приватизираното дружество; 2/иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 161 640 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за подържане на договорения за 2000 година средносписъчен брой на персонала; 3/ иск с правно основание чл.86, ал.1, ЗЗД за сумата 238 631.51 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната неустойката от 653 500 лв. за неизпълнение на задължението за инвестиции и 4/ иск с правно основание чл.86, ал.1 ГПК за сумата 64 775.58 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неустойката от 161 640 лв. за неизпълнение на задължението за трудова заетост. Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че задълженията на купувача по приватизационния договор за процесния период са изпълнени.
Касаторът А. за с. контрол/АСПК/ твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, защото неизпълнението на договора е установено с представения от жалбоподателя констативен протокол №300 от 14.12.2002 год., както и със изслушаната по делото на 13.05.2004 год. счетоводна експертиза./Датата неправилно е посочена, вероятно се отнася за 25.05.2004 год./ Доводът му за неправилно възприемане на допълнителната такава, изслушана на 15.10.2004 год./вероятно се отнася за изслушаната на 05.10.2004 год./ може да се квалифицира като подържано отменително основание за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Така следва да се квалифицира и доводът за допуснато от съда неправилно разпределяне на доказателствената тежест. Жалбоподателят АСПК подържа и че съдът неправилно е отчел изпълнение на задълженията по приватизационния договор, като включва в това изпълнение и трето на спора лице- “С”, с. П.. Сочи, че ответникът не е представил никакви първични счетоводни документи, с които да докаже изпълнение на задължението си за инвестиционната програма за 2000 година, защото от представения счетоводен баланс на “Г” А. към 31.07.1999 год. не може да се направи извод за увеличаване стойността на дълготрайните материални активи със стойността на представените фактури за отчетната 1999 година.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 във вр. с чл.34, ал.2 ГПК, отм. с изпращането й по пощата с пощенско клеймо от 26.02.2008 год., от страна участник във въззивното производство, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.218а,ал.1, б.”б” ГПК, отм./, поради което е процесуално допустима.
Касационната жалба е основателна.
Пловдивският апелативен съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разпределяне на доказателствената тежест, като е счел, че АСПК е следвало да докаже неизпълнението на програмата за трудова заетост. Предявените от А. искове са основани на твърдяното договорно неизпълнение, поето от купувача по приватизационната сделка- “Х” А. гр. С., за чийто правоприемник е сочен ответникът “В” А. с. М.. Отрицателният факт не подлежи на доказване/арг. от чл.127, ал.1 ГПК, отм./. В тежест на ищеца е да докаже само правопораждащия факт на задължението, което АСПК е сторила с представяне на приватизационния договор сключен на основание чл.3 ЗППДОбП на 03.04.1989 год. между Р представлявана от Министъра на промишлеността, като продавач, и “Х” А. , като купувач, и който факт не се оспорва. А върху ответника лежи доказателствената тежест за направените от него правопогасяващи възражения срещу претендираното от ищеца право, каквито са в случая направените от ответника “В” А. с. М. възраженията за изпълнение на инвестиционната програма и подържане на договорената трудова заетост.
Представените по делото основна и множество допълнителни счетоводни експертизи в нарушение на чл.157, ал.3 ГПК, отм. не са обсъдени поотделно и във връзка с приложената по делото Инвестиционна програма, представляваща приложение към приватизационния договор, както и с представените от ответника счетоводна експертиза. Справка №1 и №2 находящи се на стр.121-157 по гр.д. №675/2003 год. на Пловдивския окръжен съд за реално заетите лица по трудови договори в “Г” А. през 2000 год. с месторабота М. Х. , гр. Х. и свинекомплекс П. , с. П.. От справка №1, както и от счетоводните експертизи е видно, че реално заетите лица по трудов договор с месторабота М. Х. , гр. Х. са 40 броя, с която бройка не се доказва изпълнение на задължението по чл.10.2 от приватизационния договор за подържане на средносписъчен брой на персонала от предходните години и увеличаване през 1998 год.- 20 броя, 1999 год.-20 броя и 2000 год.- 40 броя. В счетоводните експертизи е прието, че “Г” А. е изпълнил задължението си за подържане на договорената трудова заетост за 2000 год. и чрез бройката реално заети лица по трудов договор в самостоятелното юридическо лице ”С”ЕА. ,с. Пъстрен. Пловдивският апелативен съд не е изложил мотиви, поради което не може да бъде проверена правилността на изводите му за изпълнение на задължението за подържане на договорената трудова заетост, вероятно и чрез осигуряване на работни места в друго населено място- с. П., различно от седалището на приватизираното дружество- “М” ЕООД, гр. Х.. Изпълнението на поетите с приватизационната сделка задължения следва да се тълкува съобразно смисъла и целите на приватизационния процес- не само да се раздържави собствеността, но и да се развива стопанската дейност и да се запази определена трудова заетост в съответното населено място.
Основателен е и доводът за недоказване чрез първични счетоводни документи на изпълнението на инвестиционната програма за 2000 година. В допълнителното заключение на вещото лице Г. М. от 26.04.2004 год. се съдържат данни за преизпълнение на инвестиционната програмата за 1999 год. и 2000 год. общо с 338 922.45 лв., неизпълнение за 2000 год. общо с 1 300 977.20 лв. и изпълнение само със сумата 6 022.80 лв., които данни са различни от тези, съдържащи се в отчета за изпълнение на инвестиционната програма на “Х” А. за същия период, изпратен от ответника в Министерство на икономиката и с който отчет Пловдивският апелативен съд е подкрепил изводите си за изпълнение на задължението за инвестиции. В посочения отчет за 2000 година се съдържат данни за преизпълнение на задължението за инвестиции за животновъдство по план в размер на 1 242 000 лв., изпълнено за 1 259 320 лв., което изпълнение въобще не е обсъждано от счетоводната експертиза, обсъждано е само това за климатична инсталация в размер на 6 023 лв. Изпълнението на задължението за влагане на инвестиции за животновъдството не е обсъдено и във връзка със сочения в отчета начин на изпълнение на това задължение, а именно чрез увеличаване на капитала на “М” ООД чрез апорт на закупени от “А” А. с фактура №401 201/05.02.1999 год. животни на стойност 2 059 320 лв./ вж. Решение №989 от 04.02.1999 год. по ф.д. №5074/98 год./. Увеличението на капитала се отразява по баланса на дружеството едновременно като актив и като пасив, поради което основателен е доводът на касатора, че нарастването на стойността на дълготрайните материални активи в резултат на направените инвестиции следва да бъде доказано с първични счетоводни документи.
Съобразно изложеното дотук обжалваното решение е постановено при наличие на отменителните основания на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК, отм. След отмяната му и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК, отм. делото ще следва да бъде върнато на Пловдивския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия по доказателствата.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №50 от 20.02.2008 год. по т.д. №1023/2007 год. на Пловдивския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия по доказателствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: