1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
София, 03.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр.д.№5973 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С определение №594 от 25.07.14г. по ч.гр.д.№4228/14г. на ВКС, ІІІ ГО, е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на Р. И. С. срещу определение №607/13.03.14г. по ч.гр.д.№449/14г. на Софийския апелативен съд. П. тричленен състав е приел, че определението на САС не подлежи на обжалване, тъй като не попада в хипотезите на чл.274 ГПК.
Частна жалба срещу определението на състава на ВКС е подадена от Р. И. С..
Жалбоподателят счита, че частната му жалба срещу определението на Софийския апелативен съд е била допустима съгласно чл.274, ал.2 и чл.274, ал.3 ГПК и предходният състав на ВКС не е имал основание да я оставя без разглеждане, при това без да изложи подробни мотиви защо счита, че тези текстове не се прилагат в настоящия случай.
Ответникът в производството [фирма] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащо определение на тричленен състав на ВКС, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С определение от 07.11.13г. по гр.д.№13519/13г. на Софийски градски съд е прекратено производството по предявения иск от Р. И. С. срещу [фирма] и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
С определение №607 от 13.03.14г. по ч.гр.д.№449/14г. на Софийския апелативен съд, постановено в производство по чл.274, ал.2 ГПК, е отменено определението на Софийски градски съд по подсъдността. Апелативният съд е приел, че исковата молба е нередовна, което възпрепятства възможността да се определи какъв е предметът на делото, а оттам и каква е подсъдността на предявения иск. Делото е върнато на СГС за изпълнение на дадените указания за отстраняване на недостатъците на исковата молба, след което да се прецени подсъдността на предявения иск.
Определението на Софийския апелативен съд е било обжалвано пред ВКС. Съставът на ВКС с атакуваното в настоящото производство определение №594 от 25.07.14г. по ч.гр.д.№4228/14г. на ВКС, ІІІ ГО е приел, че частната жалба е недопустима и я е оставил без разглеждане.
Настоящият втори тричленен състав на ВКС счита, че обжалваното определение №594 от 25.07.14г. по ч.гр.д.№4228/14г. на ВКС, ІІІ ГО, е правилно. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.121 ГПК, заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.
В закона не е дадено разяснение дали определението на първата инстанция по подсъдността може да се обжалва пред една или пред две инстанции. По този въпрос е постановена т.9а на ТР №1/09.12.13г. на ОСГТК на ВКС. Според приетото в тълкувателното решение, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първата инстанция за прекратяване на производството по делото поради неподсъдност на спора /чл.121 ГПК/, подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК.
Настоящата хипотеза не попада в случаите, разгледани в т.9а на ТР №1/09.12.13г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото с въззивното определение на Софийския апелативен съд не се прекратява производството пред сезирания съд и не се разрешава по окончателен начин въпроса за подсъдността на предявения от Р. И. С. срещу [фирма] иск, по отношение на това определение не намира приложение чл.274, ал.3, т.1 ГПК. То не е и от категорията на определенията по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с него не се дава разрешение по същество на самостоятелно производство, нито пък се прегражда неговото развитие. Определението не попада и в кръга на тези по чл.274, ал.1 ГПК, тъй като нито е преграждащо, нито в закона е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване. По своята същност то наподобява на разпорежданията за оставяне на исковата молба без движение, а те не подлежат на обжалване. Ето защо правилно предходният тричленен състав на ВКС е приел, че частната жалба срещу това определение на Софийския апелативен съд е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №594 от 25.07.14г. по ч.гр.д.№4228/14г. на ВКС, ІІІ ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: