Р Е Ш Е Н И Е
№ 616
гр.София, 30.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №966 по описа на Іг.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Й. Л. Н. от с. П., срещу решението от 18.12.2007г. по гр.д. №896/2007г. на Окръжен съд-Враца, с което е оставено в сила решението от 27.07.2007г. по гр.д. №274/2005г. на Оряховски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Й. Л. Н. срещу И. П. П. от с. С., иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.
Ответникът И. П. П. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск на Й. Л. Н. срещу И. П. П. за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС собственик на пет земеделски имота в землището на с. С. е бил наследодателят им П. Ц. Т. , починал през 1981г.
В исковата молба ищецът Й е поддържал, че с решение №7 от 07.04.1999г. на ПК-Оряхово е възстановена собствеността върху пет земеделски имота на името на ответника И, които не са собственост на ответника, а на общия наследодател П, като наследник на И. Ц. П. и В. П. Л. /Писарова/. В исковата молба не е формулиран петитум. Решението, посочено и представено с исковата молба, е по чл.27 от ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост съгласно плана за земеразделяне на с. С.. Издадено е по заявление № 1* от 18.09.1995г. от И. П. П.. З. е подадено въз основа на договори за доброволна делба от 18.09.1995г., 01.10.1995г., 01.10.1995г. и 25.09.1995г. с нотариално заверени подписи и влезли в сила решения по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ: решение №45С от 20.08.1992г. за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне по заявление с вх. №4837 на наследниците на В. Х. П. ; решение №181С от 26.01.1998г. за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне по заявление с вх. №4838 на наследниците на П. Ц. Т. ; решение №46С от 24.08.1992г. за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне по заявление с вх. №5286 на наследниците на И. Ц. П. и решение №46С от 24.08.1992г. за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне по заявление с вх. №5440 на наследниците на В. П. Л. Решението е постановено по заявление на един от наследниците на починалия собственик, на името на когото е постановено и е влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост в нови реални граници с план за земеразделяне, въз основа на предварителното решение на ПК и договор за делба с нотариална заверка на подписите на наследниците. В тези случаи по отменената ал.2 на чл.17 от ЗСПЗЗ е същестувала възможност до обнародването в „Държавен вестник“ на обявлението, че е изработен проектът на плана за земеразделяне, наследниците да поискат от поземлената комисия да издаде решение по ал. 1 на всеки от тях съобразно правата му, определени в договора за делба. В исковата молба ищецът е посочил, че за изясняването на спора ще следва да се изискат преписките И. Ц. писарев, П. Ц. Т. /Писарев/ и В. П. Л. /Писарова/, което също е индиция, че спорът не е за това кому е принадлежала собствеността върху земеделските земи към момента на обобществяване на земята.
С оглед неясното съдържание на исковата молба относно обстоятелствата, на които ищецът основава иска си и липсата на формулиран петитум, настоящият състав намира, че исковата молба не е съобразена с изискванията на чл.98, ал.1, б”г” и „д” от ГПК/отм./. Посочването в исковата молба, че правното основание на иска е чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не ангажира съда, а той следва да изведе правното основание на иска с оглед обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Действия по чл.100, ал.1 от ГПК/отм./, съответно за изясняване предмета на спора, не са предприети от първата инстанция. Процесуално бездействие е проявил и въззивният съд, който като съд по съществото на спора ако констатира пороци на съдебното производство в първата инстанция, следва да предприеме сам действия по отстраняването им /ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, т.4/. Ако указанията му не бъдат изпълнени, тогава последица е обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на съдебното производство.
Обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.211, във връзка с чл.100, ал.1 от ГПК/отм./, поради което следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да уточни предмета на спора и изясни становищата и възраженията на страните относно релевантните факти; ще следва да прецени относимостта и допустимостта на събраните по делото доказателства, които да обсъди поотделно и в съвкупност, като изложи ясни и мотивирани изводи за фактическите положения и правните последици.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 18.12.2007г. по гр.д. №896/2007г. на Окръжен съд-Враца.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: