2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
С., 20.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 970/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК
С решение № 219 от 13.11.2009 г. по гр.д.№ 350/2009 г. на районен съд [населено място], потвърдено с решение № 198 от 23.04.2010 г. по гр.д.№ 170/2010 г. на Плевенски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от М., П. и П. М. за признаването им за собственици на 60 кв.м. от имот № 03366.601.1283 и на 56 кв.м. от имот № 03366.601.1118 по кадастралната карта на [населено място], неправилно отразени като части от тези имоти, собственост на ответниците.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват доводи за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, а като съществени правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд формулират въпросите за това кога следва да счита приложен един дворищнорегулационен план, как следва да процедират съдилищата при разрешаване на спор за материално право във връзка с непълноти и грешки в кадастралната карта и кои са съществените факти и обстоятелства, за които следва да бъдат събирани доказателства и да се изяснят в такива производства.
Твърди се, че по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 3/93 г.на ОСГК на ВС, както и с решенията на отделни състави на ВС и ВКС, постановени в производства по чл.32, ал.2, т.2 З. / отм./ и чл.53, ал.2 ЗКИР.
Ответниците оспорват жалбата, както и предпоставките за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
От данните по делото е установено, че първоначален собственик е бил общият наследодател на страните М. И. М., който е придобил с н.акт № 34/26.02.62 г. три парцела, дадени му безвъзмездно от общината, а именно парцели І, VІ и VІІ в кв.117 по плана на [населено място] от 1945 г. С три нотариални акта от 1.03.1962 г. той прехвърлил парцелите на трите си деца, чиито наследници и правоприемници са страните по делото. Спорът между тях е за границата между долния парцел VІ и горните парцели І и VІІ, като според ищците вярната граница минава на 3 м. северно от построените в тази част гараж и други постройки, а според показаното на скицата и твърденията на ответниците границата тангира с тези постройки и спорните части от 60 кв. м. и 56 кв.м. са тяхна, а не на ищците собственост.
Според заключението на в.л. по плана от 1945 г. границата е на 3 м. северно от постройките, а преместването й е станало с плана от 1968 г., възпроизведено и в следващите регулационни планове, включително и при последното заснемане по кадастралната карта на града от 2007 г.
За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че спорните площи представляват придаваеми места от имота на ищците към имотите на ответниците, че регулацията за тях е приложена и затова парцелните граници са станали имотни и са отразени като такива при следващия дворищнорегулационен план от 1979 г., както и по следващото заснемане на имотите.
Ответниците са оспорвали констатациите на съда, че се касае за придаваеми места по регулация.
С оглед на горните данни следва да се приеме, че решението е постановено в противоречие с ТР № 3/ 93 г. и с практиката на съдилищата по въпроса дали по плана от 1968 г. спорните места представляват придаваеми такива от имота на ищците към имотите на ответниците, какъв е техният статут и съответно режима на собственост според следващите регулационни планове на населеното място. Констатираното противоречие обуславя допустимост на касационното обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 198 от 23.04.2010 г. по гр.д.№ 170/2010 г. на Плевенски окръжен съд.
Указва на касаторите да внесат в 7 дневен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и да представят в същия срок вносния документ в съда, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: