О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
гр. София, 25.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1168 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Г. и Г. И. Г. срещу решение №71 от 08.01.2018 г., по в.гр.д.№2812/2017 г. на САС. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение от 04.04.2017 г. по гр.д.№11229/2015 г. на СГС е отхвърлен предявеният от Г. И. Г. срещу ЗАД „Алианц България” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 35 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Н. С. и е потвърдено решение от 04.04.2017 г. по гр.д.№11229/2015 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от В. А. Г. и Г. И. Г. срещу ЗАД „Алианц България” АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 35 000 лв. до пълните предявени размери от по 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Н. С.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните, уточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС въпроси, за които се поддържа, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. За предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. 2. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 3. Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.
Ответникът по касация ЗАД „Алианц България” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалата. Посочил е, че спорни въпроси във въззивното производство, са тези относно размера на обезщетението, предназначено да възмезди страданието, понесено от ищцата, чиято легитимация като увредено лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението по същество се оспорват от ищцата като необосновани, относно легитимацията на ищеца да търси обезщетение, оспорена още в срока за отговор на исковата молба, с възражения, че той не е баща на загиналия и не го е осиновил и относно доказан ли е принос на пострадалия към вредоносния резултат и в какво се изразява този принос, също релевиран в срока за отговор на исковата молба. Отчитайки стреса от настъпилата при трагични обстоятелства внезапна смърт на сина на ищцата, степента на преживените от майката негативни емоции, скръбта от загубата, вкл. и обстоятелството, че майката ще продължи да изпитва и в бъдеще страдание от загубата на сина си, въпреки, че се е „примирила” с нея, както и действителното фактическо съдържание на отношенията между пострадалия и търсещата обезщетение за неимуществени вреди /въпреки забавеното си развитие, майката е била привързана и грижовна към сина си, също страдал от умствена изостаналост и нуждаел се от съответен надзор, с когото са живели заедно преди смъртта му/, но и обективно дългия период от време, през който майка и син са били разделени поради настаняването на последния в специални социални домове, въззивният съд е намерил, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищцата болки и страдания по повод загубата на сина й възлиза на 70 000 лв. По отношение съпричиняването на вредоносния резултат, разглеждайки конкретния фактически принос на пострадалия към вредоносния резултат – пострадалият се е намирал се по средата на пътната лента, в тъмната част на денонощието, при условия на ограничена видимост поради атмосферните условия, изложен на изключителен риск за живота и здравето си, въззивният съд е достигнал до извод, че липсата на базисни психични възможности у пострадалия да разбира и ръководи постъпките си, не рефлектира върху приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а пострадалият несъмнено е допринесъл за настъпването на травматичните си увреждания и има равен фактически принос за настъпване на установените телесни увреждания. Във връзка с легитимацията на ищеца да търси обезщетение, въззивният съд се е позовал на ППВС №5/1969 г., според което право на обезщетение на неимуществени вреди е признато и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, но тъй като в случая освен, че пострадалият е бил на почти на 36 години към датата на смъртта си, до навършването на пълнолетие няма данни да е поискано осиновяването му, е счел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия.
С оглед изложените в обжалвания акт мотиви, поставените в изложението въпроси са обусловили решаващата воля на съда.
По отношение на първия от въпросите обаче, не е осъществено поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно константната практика на ВКС и разясненията, дадени в ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно – транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос – определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес. Възприетият от въззивният съд извод за извършено от пострадалия нарушение, което е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е направен след подробен и детайлен анализ на установените по делото действия на всеки от участниците в ПТП, като степента на обективния принос на пострадалия е определена след отчитането на поведението му като предпоставка за настъпването на ПТП. В този смисъл съдът се е съобразил изцяло с визираната практика на касационната инстанция, поради което решението в обжалваната част не може да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения първи въпрос.
Настоящият състав намира, че спрямо втория от въпросите е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, предвид обстоятелството, че въпросът за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, е решен в противоречие със задължителната съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в цитираните от касатора решения, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн. др./, според която понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение е и възрастта на увредения, общественото му положение, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, включително и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Касационно обжалване следва да се допусне и по третия от въпросите, с оглед решаването му в противоречие с разясненията, дадени в ТР №1/2016 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
Ищците не дължат заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №71 от 08.01.2018 г., по в.гр.д.№2812/2017 г. на САС в частта му, с която след частична отмяна на решение от 04.04.2017 г. по гр.д.№11229/2015 г. на СГС е отхвърлен предявеният от Г. И. Г. срещу ЗАД „Алианц България” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 35 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Н. С. и е потвърдено решение от 04.04.2017 г. по гр.д.№11229/2015 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от В. А. Г. и Г. И. Г. срещу ЗАД „Алианц България” АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 35 000 лв. до пълните предявени размери от по 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Н. С..
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.