О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.617
гр.София,21.07 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 478/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Ф. З. К. от с. Б., Разградска област, С. Я. М. и А. Я. А. , със съдебен адрес адв. М от АК гр. Р. против решение № 192/21.01.2009 год. по гр.дело № 346/2008 год. на Разградски окръжен съд, в отменителната му част.
Касаторите се позовават на основанието, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, по което въззивният съд е дал отговор на два съществени материалноправни въпроса, а именно: нарушената форма на упълномощаването води до липса на съгласие, респ. до нищожност на сделката на това основание, а не води до нищожност на сделката, поради нарушаване на нейната форма, а единствено във втория случай преобретателите на имота могат да се позовават на кратката придобивна давност, защото са добросъвестни владелци, по смисъла на чл.70, ал.1 във вр. с чл.79, ал.2 ЗС. Тези въпроси са били решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и в този смисъл касаторите цитират решения по гр.дело № 748/1984 год. на І г.о., по гр.дело № 1336/1995 год. ІІ-ро г.о., по гр.дело № 2429/1969 год. І-во г.о., Постановление № 6/1974 год. на Пленума на ВС по гр.дело № 477/1992 год. на І-во г.о. и по гр.дело № 195/2005 год. на І-во г.о.
Касационният съд счита, че е налице твърдяното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: за да приеме нищожност на разпоредителната сделка, обективирана в нот.акт № 132/2000 год. въззивният съд е приел, че пълномощникът на праводателите е действал извън пределите на упълномощителната сделка, а именно – съгласно представените пълномощни обемът му от представителни права е бил ограничен да стопанисва и управление върху земеделските земи, а не и овластен с право на разпореждане, по отношение на тях. Затова е обоснован извод, че „у ищците е липсвала воля да упълномощят Я. А. с правото да се разпорежда с въпросните земи…”. По отношение на последващата сделка, обективирана с нот.акт № 122/2005 год. е приел нищожност на същата, защото преобретателката по нищожния нот.акт № 132/2000 год. не е придобила право на собственост по тази сделка и затова извършеното „дарение на чужда вещ е нищожно”, изводи, които са в противоречие с цитираната от касаторите съдебна практика на касационния съд, съгласно решения № 1598/1984 год. по гр.дело № 748/1984 год. на І-во г.о., с което е прието, че дарението на чужд недвижим имот не е нищожно, решение № 203/1995 год. по гр.дело № 1336/1995 год. на ВС ІІ-ро г.о., с което е споделена същата практика.
Това противоречие с практиката на касационния съд е достатъчно основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице твърдяното от касаторите противоречие на изводите на въззивния съд, касаещи придобиване по давност по чл.79, ал.2 ЗС /с изтичане на кратката петгодишна давност, на която са се позовали касаторите, приемайки, че тя е приложима само по отношение на нищожни актове, чиято нищожност се дължи на „опорочаване на предписаната от закона форма”, какъвто не бил случаят. Неоснователен е довода на касаторите, че изводите на въззивния съд противоречат на П. № 6/1974 год. на Пленума на ВС, според което владението основано на нищожно придобивно основание е недобросъвестно, освен ако е нищожно поради опорочена форма за валидност и преобретателят не е знаел за порока.
Въззивният съд е приел, че и двете сделки са нищожни и неприложил разпоредбата на чл.79, ал.2 ЗС, отхвърляйки възражението на касаторите, че упражняваното от тях владение е добросъвестно и позоваването им за придобивно основание давностно владение, споделяйки касационната практика,че добросъвестно е владението, което се основава на нищожно придобивно основание, поради опорочена форма за валидност и преобретателят не е знаел за порока, но приемайки нищожност на сделката дарение с нот.акт № 132/2000 год. поради „липса на воля”, а не поради липса на форма.
Водим от горните съображения, касационният съд счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 192 от 21.01.2009 год. по гр.дело № 346/2008 год. на Разградския окръжен съд, в обжалваната част, по касационната жалба на Ф. З. К. от с. Б., Разградска област, С. Я. М. и А. Я. А. , със съдебен адрес – адв. М от АК- Р.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: