Р Е Ш Е Н И Е
№ 618
София, 12.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря Милена Миланова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 277 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК /отменен, но приложим в случая с оглед наличието на хипотезата на § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК – обн. ДВ бр.59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./.
С решение № 229/04.12.2007 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 357/2007 г. е оставено в сила решение на Софийски градски съд /СГС/ от 15.08.2006 г. по ф.д. № 4992/2001 г., с което е отхвърлен иск на П. Г. П. срещу ЖСК “Ф”- гр. С., ЖСК “Б” – гр. С. и ЖСК “Ф” – гр. С. с правно основание чл.431 ал.2 вр. чл.97 ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на трите кооперации недопустимостта на вписването, извършено с решение от 08.03.2001 г. по ф.д. № 4602/1991 г. на СГС, с което е вписано прекратяването на ЖСК “Ф” и заличаването й в регистъра на кооперациите.
Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от ищецът П. Г. П. с оплаквания за неправилност. Касаторът поддържа, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, като неправилно е приел, че трите ЖСК са правоприемници на ЖСК “Ф”, което противоречи на ЗЖСК и Постановление № 4/1987 г. на Пленума на ВС. Поддържа още, че искането за заличаване е направено от неправоимащи лица, а САС се е позовал на решение на ОС за разделяне на ЖСК, което не е влязло в сила.
Ответниците не взимат становище.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение, след като прецени оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК /отм./, от страна в процеса – ищец, срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Предявен е иск по чл.431 ал.2 вр. чл.97 ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено недопустимост на вписване с регистърно решение от 08.03.2001 г. С това решение е вписано прекратяване на ЖСК “Ф”. Като основания за недопустимостта се излагат доводи, свързани с неправилното преобразуване на ЖСК “Ф” чрез разделянето й на три самостоятелни ЖСК.
СГС е отхвърлил предявения иск, а САС е оставил в сила решението му.
САС е приел, че недопустимост на вписване е налице при постановяване на решение по искане на нелигитимирано лице или произнасяне без надлежно сезиране. В случая не е налице произнасяне без сезиране, нито сезиране от нелигитимирано лице, поради което искът е неоснователен. Обстоятелството, че решението на ОС на ЖСК е обжалвано, не опорочава вписването доколкото процедурата по обжалване на решенията на ОС на кооперацията на ЖСК и тази по атакуване на порочните вписвания на съда въз основа на тези решения се подчинява на различен режим.
Решението на въззивния съд е обосновано и правилно. Всички събрани по делото доказателства са обсъдени по реда на чл.188 ал.1 ГПК /отм./ и въз основа на тях и закона е постановено правилно решение. Не е допуснато нарушение нито на ЗЖСК, нито на Постановление № 4/1987 г. на Пленума на ВС по така предявената искова молба, доколкото в случая спорът е за недопустимост, а не за неправилност на взетите от ОС на ЖСК решения. Както правилно е приел САС недопустимо вписване е налице само когато вписването е постановено по искане на нелигитимирано в регистърното производство лице по смисъла на чл.494 ГПК /отм./, или без съдът да е сезиран с искане за вписване. Тези основания в случая не са налице, поради което правилно искът по чл.431 ал.2 ГПК /отм./ е отхвърлен. Правилно е прието от САС, че обжалването на решението на ОС не е пречка за вписването му, нито опорочава същото. Вписаното решение има сила до заличаването му по реда на чл.498 ГПК /отм./ или след отмяната му след проведен иск по чл.39 ЗЖСК.
С оглед на изложеното и като не намира основания за правни изводи, различни от направените от САС, настоящия състав на ВКС счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.218ж ал.1 изр.2-ро предл.1-во ГПК /отм./.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229/04.12.2007 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 357/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.