1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
[населено място], 02.07.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №3907/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на „Районна потребителна кооперация” със седалище в [населено място], представлявана от председателя М. К., чрез адв. С. Е. Б., срещу решение №1652 от 26.04.2013г., постановено по в.гр. дело № 145/2013г. на Окръжен съд – [населено място] в частта, с която е уважен установителния иск по чл.422 ГПК за сумата от 16 608.24 лв. Релевирани са оплаквания, представляващи основания за касиране на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът обосновава касационното обжалване с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] не представя писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Съдът е сезиран с иск по чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] за установяване на вземане срещу касатора „Районна потребителна кооперация„ със седалище [населено място], за сумата от 16 873.51 лв., представляваща извършени подобрения в магазин, собственост на кооперацията, преотдаден на дружеството под наем от [фирма] за времето от м.11.2008г. до 10.09.2011г. Първоинстанционният съд е уважил установителния иск за сумата от 16 608.24лв. Решението е потвърдено с обжалваното решение на Благоевградския окръжен съд. Поради необжалването му решението на Б., с което е отхвърлен установителния иск за разликата от 16 608,24 лв. до 16 873.51 лв. е влязло в сила.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че собственикът „Районната потребителна кооперация” е отдал под наем магазин на [фирма], което пък го е преотдало под наем на ищеца [фирма], със срок на действие м.11.2011г. Според клаузите на двата договора за наем наемателят няма право да извършва преустройства в магазина. В договора между собственика и наемателя има изрична клауза евентуално извършените подобрения остават в собственост на собственика на магазина. Определена е правната квалификация на иска по чл.59 ЗЗД, изведена от обстоятелствената част на исковата молба. Правното основание на иска е обосновано със същността на правата и задълженията на страните по сключените договори за наем между наемодател – наемател и наемател – пренаемател. При пренаемния договор не възникват отношения между наемодател и пренаемател, отношенията между наемателя и пренаемателя и правата на последния се определят от правата на наемателя. Пренаемателят не може да основава претенцията си на договора за пренаемане на имота, тъй като този договор не обвързва наемодателя и пренаемателя за извършените подобрения, а доколкото между наемодателя „Районната потребителна кооперация” и пренаемателя [фирма] липсва сключен друг договор, съдържащ уговорки за подобрения, отношенията между тях нямат договорен характер. Подобренията са извършени от пренаемателя като държател на магазина само за подобряване на неговото състояние и за по – голямо удобство на наемателя при неговото ползване, я не за луксозни подобрения. Към момента на сключване на договора за пренаемане, магазинът е отговарял на всички изисквания за търговски обект, като не е било необходимо преустройството му за ползване по предназначение, нито се касае до полезни подобрения. Тъй като подобренията са трайно прикрепени към имота, след прекратяване на договора за наем, те са останали в имота в полза на собственика. Обезщетението за направените подобрения следва да се извърши на база среднопазарни цени, пренаемателят има право на обезщетение за това, че е намалил собствената си имуществена сфера в резултат на подобряването на недв. имот и размерът е този на реално сторените разходи – сумата от 16 608.24 лв.
По основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
По материалноправния въпрос приложима ли разпоредбата на чл.59 ЗЗД между собственика на имота и пренаемателя, когато в сключения договор между собственика на вещта и наемателя е постигнато съгласие, че всички подобрения в имота са за сметка на наемателя и наемодателя не дължи заплащането им, касаторът се позовава на противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл.59 ЗЗД досежно правото на пренаемателя да претендира обезщетение за това, че е намалил имуществената си сфера за сметка на собственика. По въпросът за основанието на пренаемателя на недв. имот да търси обезщетение за извършени от него подобрения от собственика на имота има постановено решение по чл.290 ГПК № 733 от 12.11.2010г. на ВКС, ГК по гр.дело №1274/2009г. В същото е прието, че когато подобренията са изпълнени въз основа на клаузи на договора за наем между наемателя и пренаемателя, то тогава няма да е налице неоснователно обедняване от страна на пренаемателя, а евентуалното обогатяване на наемодателя е въпрос на уреждане с неговия наемател. Във всички останали случаи пренаемателят има право на обезщетение за това, че е намалил собствената си имуществена сфера за сметка на тази на собственика на вещта в резултат на подобряването й. В случая съдът се е позовал на клауза на договора за наем между наемателя и пренаемателя, по силата на която наемателят не може да извършва подобрения без изричното съгласие на наемателя. Решението на въззивният съд е съобразено с даденото от ВКС, ГК разрешение.
Решението на Благоевградския окръжен съд ще следва да бъде допуснато по материалноправния въпрос за приложението на чл.59 ЗЗД, когато не е налице друг ред за възмездяване на държателя за вложени от него средства в подобрения, решен в противоречие с ТР №85 от 2.12.1968г. по гр.дело № 149/1968 г., решение № 733 от 12.11.2010г. по гр.дело №1274/2009г. на ВКС, ТК и решение №34 от 2.04.2009г. по т.дело №2008г. на ВКС, ТК, състав на ІІ т.о., в които е прието, че когато отношенията между страните по делото се уреждат по реда на чл.59 ЗЗД, ищецът има право да получи по-малката от двете стойности: на обедняването на ищеца / извършени разходи за подобренията/ и на обогатяването на ответника / увеличената стойност на имота/ – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради установена задължителна за съдилищата съдебна практика по приложението на чл.59 ЗЗД по чл.290 ГПК.
Не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по материалните въпроси от 1 до 4 в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доколкото касаторът не е изложил аргументи, съгласно дадените разяснения по т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът ще следва да представи платежен документ за заплатена ДТ по сметка на ВКС съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ по ГПК в размер на 332.16 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1652 от 26.04.2013г., постановено по в.т.д №145/2013 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е потвърдено решение №9285/26.11.2012г., постановено по гр.д. № 62/2012г. на Благоевградския районен съд, с което е уважен установителния иск по чл.422 ГПК за сумата от 16 608.24 лв.
Указва на „Районна потребителна кооперация”, със седалище в [населено място] да представи документ за внесена ДТ по сметка на ВКС за сумата от 332.16 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението. Ако не бъде представен платежен документ за внесена ДТ, производството по делото ще бъде прекратено, за което се съобщи на касатора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: