О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
гр.София, 14.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2578/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на А. Б. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 16 от 11.01.2013 г. по гр.д.№ 1083/ 2012 г., с което, след като е отменено решение на Плевенски районен съд по гр.д.№ 1885/ 2012 г., е отхвърлен предявения от касатора против А. Б. Д., чрез нейната майка и законен представител Р. Д. Г., иск, квалифициран по чл.150 от СК, за намаляване на присъдената с решение от 03.03.2006 г. по дело 641/ 2004 г., съд първа инстанция № 3 на К. (М.), Испания, издръжка, от 250 евро, на 80 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси за критерия за определяне на размера на издръжката, дължима на непълнолетно дете и за начина на определяне на нуждите на правоимащия и възможностите на лицето, която я дължи. Поддържа, че по тези въпроси има противоречива практика, включително задължителна такава. Повдига също процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си и съставлява ли необсъждането на доказателствата по делото съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че този въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, както и че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допускано. Счита, че касаторът не е формулирал обуславящ изводите на въззивния съд правен въпрос, както и че разглеждането на спора от ВКС не би имало значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като правните норми по въпроса за предпоставките, при които издръжката подлежи на изменяване, не се нуждаят от тълкуване.
Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване, макар не по изложените от касатора съображения. Поставените от него материалноправни въпроси не обуславят въззивното решение, тъй като съдът е отхвърлил иска поради липса на доказателства за трайна и съществена промяна в условията, при които издръжката е определена от съда в Испания. Изложени са мотиви, че липсват данни за имотното състояние на ищеца, поради което последният не е доказал твърденията си за промяна в обстоятелствата, в сравнение с тези, при които е фиксиран размерът на издръжката. Следователно въззивният съд не се е занимал с въпроса за начина на определяне на нуждите на непълнолетно дете и възможностите на дължащия издръжка родител при предявен иск за намаляване на размера на присъдената издръжка. Искът е отхвърлен поради липса на доказателства обстоятелствата, в сравнение с които размерът на издръжката е определен, да са се променили.
Процесуалноправният въпрос също не обуславя въззивното решение, тъй като съдът нито е постановил, че не е необходимо да мотивира акта си, нито фактически се е отклонил от изпълнението на това си задължение. Той е обосновал изводите си по фактите и правото, а доколко мотивите му са правилни, в производството по допускане на касационно обжалване не може да бъде проверявано.
Допустимостта на въззивното решение обаче е обусловена от отговора на процесуалноправния въпрос компетентен ли е българският съд да разгледа иск за изменение на размер на издръжка, определен от съд в друга държава – членка на Европейския съюз, когато обичайното местопребиваване на правоимащия не е променено. Този въпрос не е повдигнат от касатора, но съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, в тази хипотеза касационният съд е длъжен да допусне обжалването и без въпросът да е изрично формулиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 16 от 11.01.2013 г. по гр.д.№ 1083/ 2012 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 294,45 лв (двеста деветдесет и четири лева, четиридесет и пет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: