О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№619
гр. София, 17.08.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети август през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 284 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „С” Е. , гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адв. М срещу определение № 12 от 13.01.2010г. по ч. в. т. дело № 3/2010г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение в частта, с която се потвърждава определение № 2797/04.12.2009г. по т. дело № 1475/2009г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по отрицателния установителен иск за недължимост на сумата 263 745,17 лв., представляваща разлика между присъдена по т. дело № 15/2009г. на Търговищки окръжен съд сума от 545 075,17 лв. и признатата от „А” О. като платена част от нея в размер 281 330 лв., поради недопустимост.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея изложение са релевирани доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК – определението на Варненски апелативен съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС и на останалите съдилища по следните въпроси: за допустимостта на отрицателния установителен иск за недължимост на сумата, ако в исковото производство по осъдителния иск не са направени възражения, подкрепени с доказателства, че сумата не се дължи; за предпоставките за предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК; допустим ли е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист и които не са преклудирани със сила на пресъдено нещо. Според частния жалбоподател въпросът „допустим ли е искът по чл. 439 ГПК, след като има постановено съдебно решение, издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело” е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател инвокира доводи за нарушение на правилата за призоваване в исковото производство по осъдителните искове, неправилно начисляване на неустойката върху остатъка от дълга в изпълнителното производство, невзети предвид точни дати, на които са извършени плащанията от вещото лице по изпълнителното дело, умишлено въвеждане в заблуждение на съда, постановил решението, от страна на ищеца /ответник в настоящото производство/. Частният жалбоподател моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за връчване на преписи от исковата молба и продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът „А” О. , гр. В. и третото лице помагач „С” Е. , гр. В. не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд в частта, с която е прекратено производството по предявения отрицателен установителен иск, че „С” Е. , гр. С. не дължи на „А” О. , гр. В. и „С” Е. , гр. В. сумата 263 745,17 лв., въззивният съд е приел, че този иск е недопустим, тъй като е част от предмета на спора по т. дело № 15/2009г. на Търговищки окръжен съд. Изложил е съображения, че защитата на правата на „С” Е. , гр. С. е осигурена чрез участието му във въззивното производство срещу осъдителното решение, образувано по подадена от него въззивна жалба, където в качеството му на жалбоподател може да направи същите възражения – предмет на иска по прекратеното т. дело № 1475/2009г. на Варненски окръжен съд, евентуално в производство по молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК. Според въззивната инстанция посочените възможности за защита обосновават липсата на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посочените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като от тях зависи изходът на делото.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице. По релевантните за спора процесуалноправни въпроси за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, предпоставките за неговото предявяване и на какви факти следва да се основава има формирана съдебна практика по чл. 255 ГПК /отм./, която следва да намери приложение, предвид аналогичната норма на чл. 439, ал. 2 ГПК и чл. 255, изр. 2 ГПК /отм./. Въззивният съд се е произнесъл по въпроса в съответствие с практиката на ВКС, която е в смисъл, че отрицателният установителен иск по чл. 255 ГПК /отм./, сега чл. 439, ал. 2 ГПК може да бъде основан само на факти, настъпили след издаване на съдебното решение, по което е издаден изпълнителният лист. Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК е аналогична на чл. 255, изр. 2 ГПК /отм./, поради което при приложението на чл. 439, ал. 2 ГПК, следва да се приложи установената съдебната практика по чл. 255 ГПК /отм./. Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, с който може да се оспори изпълняемото право, изключва възможността изпълняемото право да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, поради което е недопустим иск, основан на такива факти. В изложения смисъл са и указанията, дадени в Решение на ОСГК № 101/01.12.1972г. по гр. д. № 95/1972г., което служи за ръководство на съдилищата и в което е прието, че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК /отм./ са изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Налице е съдебна практика по приложението на чл. 255, изр. 2 ГПК /отм./, която следва да се съобрази при приложение на сега действаща разпоредба – чл. 439, ал. 2 ГПК, по която не се налага установяване на нова съдебна практика. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Неоснователно е позоваването на противоречие с цитираната и приложена към частната касационна жалба съдебна практика, тъй като същата не е нарушена при постановяване на определението от Варненски апелативен съд.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че следва да се допусне касационно обжалване на определението поради допуснато нарушение на правилата за призоваване в исковото производство по предявения осъдителен иск, неправилно начисляване на неустойката върху остатъка от дълга в изпълнителното производство, невзети предвид точни дати, на които са извършени плащанията от вещото лице по изпълнителното дело, умишлено въвеждане в заблуждение на съда, постановил решението, от страна на ищеца /ответник в настоящото производство/. Част от посочените доводи представляват основание за касационно обжалване на осъдителното решение и в този смисъл в съответствие с трайноустановената съдебна практика въззивният съд е приел, че защитата на правата на „С” Е. , гр. С. е осигурена чрез участието му във въззивното производство срещу осъдителното решение, образувано по подадена от него въззивна жалба, където в качеството му на жалбоподател може да направи същите възражения – предмет на иска по прекратеното т. дело № 1475/2009г. на Варненски окръжен съд. При висящо въззивно производство въззивникът би могъл да представи доказателства пред въззивната инстанция за новонастъпили факти след приключване на устните състезания в първоинстанционното производство по осъдителния иск. Друга част от инвокираните доводи са относими към законосъобразността на изпълнителното производство и не могат да бъдат предмет на иска по чл. 439 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените в частната касационна жалба и изложението към нея основания за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12 от 13.01.2010г. по ч. в. т. дело № 3/2010г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.