10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
[населено място] ,03,07,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на трети февруари,през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2952 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 757/ 15.04.2013 год. по т.д. № 3036 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 933 / 22.05.2012 год. , постановено по т.д.№ 1327 / 2010 год. на СГС,ТО,VІ–6 състав.С последното са уважени предявените от [фирма] против [фирма] обективно кумулативно съединени искове,квалифицирани с правни основания чл.266 ЗЗД и чл.86 ал.1ЗЗД,като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 74 651,94 лева,представляваща цената на проектирани и изпълнени от ищеца строителни мероприятия, посочени в чл.4.6 и чл.4.8 от сключения между страните първоначално предварителен , а последващо и окончателен договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на [фирма] / чийто правоприемник е настоящият жалбоподател / по реда на чл.10 ал.2 от НПППЕЕПРЕМ, както и е осъден ответника да заплати обезщетение за забава в издължаването на цената,в размер на 2 479,81 лева – мораторна лихва върху присъдената главница, за периода 06.02.2010 год. – 21.05.2010 год.,като за остатъка до претендираната главница от 84 251,94 лева искът е отхвърлен поради уважено възражение за прихващане с цена на присъединяването от 9 600 лева, дължима от ищеца на ответника.Прието е,че основанието за плащане са разпоредбите на чл.16 ал.4 от сключения Предварителен договор от 31.10.2007 год. и чл.20 ал.7 от Наредба № 6 / 2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи /НПППЕЕПРЕМ/.Касаторът оспорва въззивното решение като недопустимо – постановено по нередовна искова молба / предвид неиндивидуализирането от страна на ищеца видовете работи по изпълнение на договорените съоръжения в чл.4.6 и чл.4.8 от предварителния и окончателния договори – по вид , количество и стойност по пера, вкл. индивидуализирането им като част от общо възложеното на ищеца, осъществимо извън предмета по чл.4.6 и 4.8 единствено за негова сметка /. В евентуалност оспорва решението като неправилно,поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Оспорва дадената от съда правна квалификация на претендираното вземане, като възнаграждение по договор за изработка, вместо като дължима цена по договор за покупко-продажба на част от възложените за изграждане от ищеца електрически съоръжения, които и по силата на сключения договор и закона същият е следвало да прехвърли възмездно в собственост на ответника и което се твърди несторено до предявяването на иска.В тази връзка намира неправилен и извода на въззивния съд за настъпила изискуемост на задължението, обоснован с характеристиката на договора в тази му част и с оглед потвърдената годност и приемането на изработеното,вкл. въвеждането му в експлоатация, при ненаправени от ответника възражения за некачествено и непълно изпълнение.Твърди, че в противоречие с въведеното от своя страна своевременно оспорване на изготвената по едностранно възлагане на ищеца количествено- стойностна сметка за извършените разходи, от лице – лицензиран оценител , като негодно доказателствено средство за установяването им не само по вид,но и по обем / количествата вложени материали / , противно на единствено формалната доказателствена сила на документа в качеството му на частен свидетелстващ такъв, въззивният съд е приел за доказан размера на вложените разходи, подлежащи на заплащане. Кредитирайки приетите по делото единична и тройна съдебно-технически експертизи, установяващи съответствие на посочените в представената количествено–стойностна сметка мероприятия с тези , дължими в съответствие с възложеното по т.4.6 и т.4.8 от предварителния,респ. окончателния договори , но само по вид и съответствие на единична цена по пера, без надлежни доказателства относно действителния обем на извършеното,потвърждаващо се и от разпита на вещите лица, съответно в с.з. на 08.02.2011 год. и 15.05.2012 год.,касаторът счита,че въззивният съд е постановил и необосновано съдебно решение, предвид превратно възприемане на доказателствата по делото.Основният му довод е за неправилност относно извода за изправност на ищцовата страна по отношение специфичните й съпътстващи задължения за учредяване на вещни права – на собственост по отношение безвъзмездно прехвърлими на ответника съоръжения по присъединяването, респ. право на строеж за възмездно прехвърлимите му съоръженията по чл.4.6 и чл.4.8 от договорите,вкл.учредяване сервитутни права по отношение новоизграждани съоръженията за присъединяване, в полза на ответника, както и представянето на изискуемите се, съгласно чл.5, чл.14 и чл.24 от НПППЕЕПРЕМ документи, необходими вкл. за определяне обектите на прехвърлянето , както и за определяне дължимата за прехвърлянето им цена, на база „ взаимно признати разходи „ , съгласно посоченото в чл. 20 ал.7 НПППЕЕПРЕМ.Тезата на касатора е,че без сключен окончателен договор за придобиване собствеността върху съоръженията по чл.4.6 и чл.4.8 от договора,цена за същите е недължима,а сключването на окончателен договор предпоставя надлежно изпълнение на преждепосочените задължения на ищеца за учредяване на вещни права,респ.за документално установяване законността и годността на строежа и действителните разходи по осъществяването му,вкл.с оглед определяне съществените елементи на договора – предмет и цена.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба,като счита,че липсва точно и мотивирано изложение на касационните основания.Цитираната съдебна практика не е обосновано отнесена към някой от формулираните шест въпроса, част от същата – казуална съдебна практика на въззивна инстанция – е недоказано влязла в сила , друга част – определения на ВКС в производство по чл.288 ГПК не съставлява приложима такава, по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, тъй като не формира сила на пресъдено нещо.Формално е посочена от касатора и хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Счита, че изложението по чл.280 ал.1 ГПК,по същество е изложение за неправилност на въззивното решение,на основания,различни от визираните в чл.280 ал.1 ГПК, преценими в друга фаза на касационното производство , следваща тази по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав прецени следното :
Между страните са сключени три договора :
1 /Предварителен договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа на [фирма] / чийто правоприемник последващо е [фирма], понастоящем [фирма] /, по силата на който настоящите страни – ищеца в качеството на потребител, а ответника в качеството на Електроразпределително дружество /Е./ са приели да сключат Договор за присъединяване на обект „Реконструкция, пристрояване и надстрояване на градски универмаг „,находящ се в УПИ VІ,кв.192, [населено място],с подобект „ Изместване на трафопост / ТП / № 144 [населено място] чрез изграждане на трансформаторен пост / К. / в УПИ VІ, кв.192, [населено място] и пренасочване на кабели 20 кV от ТП № 31 и ТП № 147 [населено място] към нов К. към електрическата мрежа на [фирма] , след като потребителят изпълни задълженията си по чл.11 от предварителния договор и при наличие на разрешение за строеж . В чл.4 са описани съоръженията , които трябва да се изградят за присъединяването , техническите параметри и изискванията към съоръженията в мястото на присъединяване, като няма спор, че само уговорените в чл.4.6 и чл. 4.8 от договора съоръжения на присъединяване / с изключение на доставка и монтаж на два комплекта токови трансформатори с конкретно определени характеристики и два бр. индиректни статични електромери / са договорени да бъдат последващо прехвърлени възмездно в собственост на Е. , от страна на Потребителя, срещу стойността на взаимно признати разходи , при отстъпено право на строеж и сервитутно право / чл. 9 вр. с чл.5 и чл.16 ал.4 от предварителния договор /.
2/ Договор за възлагане изместването на електрическо съоръжение, засегнато от ново строителство по реда на чл. 73 ал.1 ЗУТ – от 31.10.2007 год.,с който ищецът е поел да изпълни всички СМР , свързани с изместването на трафопост / ТП / № 144 [населено място] чрез изграждане на трансформаторен пост / К. / в УПИ VІ,кв.192,гр.Л. и пренасочване на кабели 20 кV от ТП № 31 и ТП № 147 [населено място] към нов К. към електрическата мрежа на [фирма] , да снабди същото дружество с разрешение за строеж за това изместване , да учреди в полза на Е. сервитут на новите К. и трасета на кабели 20 кV на изместения участък по новото трасе, съгласно чл.64ЗЕ,както и да го снабди с разрешение за ползване,в което дружеството да фигурира като единствен собственик на обекта.
3/Договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа на [фирма],по реда на чл.10 ал.2 от НПППЕЕПРЕМ / насетне сочен като договор № 208307 / 15.12.2007 год./, в който – чл.36 ал.1 – е изрично договорено потребителят – ищец,на основание чл.20 ал.7 от НПППЕЕПРЕМ да прехвърли съоръженията, посочени в чл. 4.6 / без кабел НН за резервно захранване на обекта / и чл.4.8, на Е. ,на база взаимно признати разходи , с отстъпено право на строеж и сервитутно право . Съгласно чл. 36 ал.2 от договора, потребителят прехвърля безвъзмездно собствеността на съоръженията, изградени по чл.4 ал.1 т.4.10 за резервно захранване на обекта.
Теренът – УПИ VІ,кв.192,гр.Л.,върху който е уговорено изместването на ТП № 144 е частна общинска собственост,като ищецът [фирма] притежава 93,26074 % ид.части от право на строеж за сградата – градски универмаг, в съответствие с извършена с трето лице доброволна делба / договор с нотариална заверка на подписи от 10.05.2007 год. /. В съответствие с клаузите на договорите [фирма] е представил разрешение за строеж в полза на [фирма] и [община] , за построяването на обект „ Изместване на ТП № 144 чрез изграждане на К. в УПИ VІ кв.192 [населено място] и пренасочване на кабели 20 кV от ТП № 31 и ТП № 147 към нов К. , изместване кабели НН в същото УПИ „ , както и последващо издадено разрешение за ползване на строежа № ДК – 07 -65 / 18.12.2007 год. на ДНСК – Л.,отново в полза на възложители [община] и ответното Е.. Ищецът твърди, че с така издадените две разрешения е изпълнил задължението за прехвърляне правото на собственост на съоръженията в полза на Е.,както и че не дължи учредяване на сервитутно право по чл.64 ЗЕ, тъй като същото възниква по силата на закона,а и не би могъл да учреди такова право, непритежавайки право на собственост върху УПИ VІ кв.192 [населено място],респ. улица ,в границите на която очевидно се разполага новоизграденото трасе за кабели.
В отговора на исковата молба ответникът е противопоставил неизправност на ищцовата страна,от която именно твърди предпоставено несключването на договор за покупко-продажба на съоръженията по чл.4.6 и чл.4.8 от договор № 208307 / 15.12.2007 год., в съответствие с чл.36 ал.1 от същия,изразяваща се в : неучредяване на вещно право на строеж и сервитутни права,непредаването на цялата строителна документация в оригинал,ведно с К. / визирайки двустранно утвърдена такава,а не процесната / – чл. 4 от договора , непълно изпълнение на задължението по чл.24 от Наредба № 6 / 2004 год. / очевидно визирайки инвестиционните и работни проекти въз основа на които са изпълнени СМР и др./,наред с общото твърдение за некачествено и забавено изпълнение на договореното,вкл.неизпълнение задължението за безвъзмездно прехвърляне на собствеността, съгласно чл. 36 ал.2 от договора.Изрично е сочил,че К. ,представена от ищеца,включва и стойността на разходи за изпълнени СМР, непопадащи в обхвата на чл.4.6 и чл.4.8 от договора – за изместване на съществуващи ел. съоръжения, които са изцяло за сметка на потребителя – ищец.
Ищецът е твърдял изпълнение на възложеното чрез подизпълнител, като чрез сключения със същия договор от 30.07.2007 год. и двустранно съставени помежду им протоколи № 1 / 03.12.2007 год. и № 2 / 17.12.2007 год. , съдържащи остойностяване на СМР по цялостното изпълнение на възложеното с договора по п.2 по-горе , вкл. възложеното по чл. 4.6 и чл.4.8, е целял установяване размера на понесените разходи.За установяване идентичност между дължимите СМР и визираните в Протоколи №1 и №2,съответно представената количествено – стойностна сметка, изготвена от лицензиран оценител по възлагане на ищеца,са допуснати единична и тройна технически експертизи.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел квалифицирането на претендираното вземане,като възнаграждение по сключен договор за изработка , доказано изпълнен – предвид представените доказателства за установяване годността и за приемането на строежа, респ. за разрешеното ползване на обекта , вкл. съобразявайки непротивопоставени от възложителя – Е. – възражения за неточно или непълно изпълнение на СМР. Остойностяването им е възприел на база на единичната и тройна експертизи, като очевидно не споделя възражението на ответника,че същите са установили идентичност между СМР по чл.4.6 и чл. 4.8 от договора и остойностените в К., съответно в Протоколи № 1 и № 2 единствено по вид, не и по обем / действителни количествени показатели /,в който смисъл ответникът изрично акцентира на нелогичността, при включващ се в общата стойност по двата протокола разход за К.,на стойност съгласно Протокол № 1 – 46 680 лева с ДДС,безспорно непопадащ в подлежащите на възмездяване от ответника СМР,как от общата стойност на изпълнените в цялост СМР – 85 645,90 лв., дължима за част от тях – СМР по чл. 4.6 и чл.4.8 от договора – се явява цена от 84 251,94 лева.В тази връзка въззивният съд,макар да е упоменал изрично,не е коментирал в обосноваване на правните си изводи,посоченото от вещите лица от тройната техническа експертиза обстоятелство, че конкретните дължини на заложените новоизградени кабелни линии НН и гофрирани тръби от нов ТП до разпределителните касети и касета мерене – предмет на възложеното по чл.4.6 и чл.4.8,не биха могли да се установят без наличието на работни проекти /„графичен материал от проектна документация „ /, каквито по делото приложени няма / варианти В и Г , възложени от ищеца на тройната СТЕ , неизпълнени по същата причина / , нито е коментирал изявленията на вещите лица при разпита им в с.з. от 08.02.2011 год. и 15.05.2012 год.,освен в аспект на потвърждаване идентичността на видовете СМР.Впрочем, самият ответник твърди, че неподписването на К. за обектите от негова страна е по причина непредставянето на такива работни проекти, с конкретно заложени количествени показатели.
По отношение противопоставената от ответника неизправност на ищеца относно съпътстващите му задължения по договора ,посочени по-горе , въззивният съд се е ограничил да коментира, че именно Е. е носител на правото на собственост върху обекта на договора, очевидно изхождайки от издаденото в негова полза разрешение за строеж и разрешение за ползване,но по реда на ЗУТ, както и посочвайки,че самият ответник не оспорва това обстоятелство,което не съответства на действителната му позиция по спора.Намира,че непритежаването на право на собственост върху земята / УПИ VІ кв.192 [населено място] / изключва възможността за учредяване на сервитутни права в полза на Е. , а и същите възникват по силата на закона / чл. 64 ЗЕ / .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси , всички при евентуално заявяване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , спрямо наведените съпътстващи хипотези на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, както следва: 1/ Относима към договор за изработка ли е клауза на предварителния договор за присъединяване или на договора за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа,с която присъединяваното лице се задължава да прехвърли възмездно на електроразпределителното дружество собствеността на съоръженията за присъединяване, които към момента на сключването на договора не са проектирани, т.е. без да е известно съдържанието , още по-малко стойността им ? ; 2 / Изискуемо ли е задължение за заплащане стойността на съоръженията за присъединяване по договор за присъединяване на обект на потребител,според който претендиращият плащането има и следните неизпълнени задължения : да прехвърли възмездно на дружеството собствеността на част от съоръженията за присъединяване на обекта , както и да учреди право на строеж или сервитутно право за изградените съоръжения за присъединяване ? ; 3/ Налице ли е основание за ангажиране договорната отговорност на ответника, в случай че съдът неправилно е квалифицирал договора като договор за изработка,при действително дължимо задължение по договор за покупко-продажба ? ; 4 / Може ли да се счита , че е договорена цена , като съществен елемент на договора за покупко-продажба,когато е предвидено прехвърляне собствеността на съоръженията за присъединяване „по взаимно признати разходи„, на основание „ двустранно подписан протокол,съдържащ видовете работа и тяхната стойност „,без такъв да е съставен и без признание на ответника,а въз основа на изготвена по възлагане на ищеца количествено-стойностна сметка,оспорена от ответника,макар и не изрично писмено преди започване на съдебното производство ?; 5 / Допустимо ли е приемане , като годни доказателства в процеса, на документи наименовани „ сметка „,„оценка „ или „ експертиза „ ,изготвени по възлагане на ищеца, извън съдебното производство ? и 6 / Изискуемо ли е задължение за заплащане стойността на съоръженията за присъединяване преди потребителят да е изпълнил задължението за учредяване право на строеж и право на прокарване на електропроводни линии и / или преди да е представил необходимите според Наредба №6/2004год. документи? Първият от формулираните въпроси е релевантен, макар и зададен при наличие на вътрешно противоречие, доколкото не става ясно върху какво акцентира касатора : налице ли е ясна относно предмета клауза по договор за изработка или такава по отношение предмета и цената по предварителен договор за покупко-продажба или кой е приложимия към специфичната уредба със ЗЕ и НПППЕЕПРЕМ вид договор / покупко-продажба или изработка / или и двата възможни акцента.Настоящият състав намира,че е в правомощието си да конкретизира въпроса,в съответствие с указанията на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, ограничавайки го до относимата към спора част,в която съставлява правен въпрос по смисъла на т.1 на същото ТР , тъй като въззивното решение съдържа отговор на такъв въпрос,предпоставил решаващите изводи на същото,а именно : Задължението на електроразпределителното дружество / Е. / да заплати стойността, по взаимно признати разходи , на прехвърлими, на основание чл.20 ал.7 НПППЕЕПРЕМ съоръжения, поето с предварителен договор,както и с последващо сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на електроразпределителни дружества по реда на чл.10 ал.2 от НПППЕЕПРЕМ, задължение по предвиден за сключване договор за покупко – продажба на съоръженията ли е или по договор за изработката им ?
Правен въпрос, покриващ общият селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК е и поставеният шести въпрос – Изискуемо ли е задължение за заплащане стойността на съоръженията за присъединяване преди потребителят да е изпълнил задължението за учредяване право на строеж и право на прокарване на електропроводни линии и / или преди да е представил необходимите според Наредба № 6/2004год. документи ? – но само във втората си част / досежно необходимите за представяне документи/,тъй като по отношение специфичните задължения за учредяване на вещно право на строеж и сервитутно право въззивният съд не е приел да е налице неизпълнение. Не е коментирал, , обаче ,следователно е ирелевирал значението на необходимите за представяне документи по смисъла на чл.24 НПППЕЕПРЕМ, вкл. с оглед определяне предмета и цената на договора за покупко-продажба на съоръженията ,прехвърлими в собственост на Е..
И двата въпроса са обосновани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, с представените съдебни решения – казуална съдебна практика, влезли в сила : решение от 12.11.22010 год. по гр.д.№ 4968 / 2010 год. на СГС, ГО , ІІ Г въззивен състав и решение от 11.04.2012 год. по гр.д.№ 13 401 / 2011 год. на СГС, АО,ІІІ”в” състав , в които дължимата стойност на взаимно признатите разходи , по застрояване на прехвърлимите в собственост на Е. от Потребителя съоръжения , са възприети като насрещна престация по подлежащ на сключване между страните договор за покупко-продажбата им, изискуемостта на задължението за сключване на който ,респ. и за заплащането им , за купувача – Е. възниква след изпълнение специфичните задължения на Потребителя по учредяване на вещни права на собственост, строеж и / или сервитутни права / в съответствие с договореното и съдържанието на застрояваното / , както и след изпълнение задължението за представяне на документи по смисъла на чл.24 от НПППЕЕПРЕМ,вкл. с оглед определими въз основа на същите конкретен предмет и цена на договора за покупко-продажба .
Независимо от обосноваването им в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото по същите правни въпроси е налице задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – реш. № 7 / 04.02.2014 год. по т.д.№ 59 / 2013 год. на ВКС, ІІ т.о. – то касационното обжалване ще следва да се допусне в тази именно хипотеза ,предвид противоречие на въззивното решение с преждепосоченото постановено по реда на чл. 290 ГПК касационно решение .
Аналогично на преждеизложеното , вторият от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Въззивният съд не е приел , че задължението за заплащане на разходите по застрояване на прехвърлимите в собственост на Е. съоръжения е изискуемо , независимо от неизпълнението на вменените на потребителя специфични задължения по учредяване на вещни права и сервитути ,в съответствие със застроеното, а е приел, че такова изпълнение ,в конкретната хипотеза , не е било дължимо по отношение учредяване на вещни права на собственост / строеж , респ. за Е. ,а по силата на закона е възникнало сервитутно право по отношение новонпрокараното кабелно трасе .
Третият от поставените въпроси е също ирелевантен, тъй като изхожда от извод за съществуващ между страните договор за покупко-продажба, какъвто извод не се съдържа във въззивното решение.По същество това е въпрос относно правилността на дадената от въззивния съд квалификация на правоотношението , по силата на което би възникнало изискуемо задължение за заплащане на разходите по изграждането на съответните ел.съоръжения , която преценка не е предмет на настоящата фаза на касационното производство. Същите съображения важат и за формулирания четвърти въпрос, тъй като въззивният съд е възприел дължимото по договор за изработка , а не по договор за покупко-продажба, какъвто впрочем няма и сключен между страните, с което именно се обуславя релевантността на първия от поставените въпроси, обосновал допускане на касационното обжалване .
Петият от формулираните въпроси също не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като въззивният съд не е мотивирал решението си с възприета в мотивите материална доказателствена сила на документа „ количествено-стойностна сметка” , изготвена по едностранно възлагане от ищеца, от лицензиран експерт – оценител на машини и съоръжения,а е възприел за потвърдена истинността на посоченото в документа въз основа на заключенията на единична и тройна технически експертизи, възприемайки ги превратно.
Непокриването на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК по формулираните от втори до пети въпроси изключва необходимостта,а и възможността за преценка на сочените допълнителни селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Още повече, че част от приложените съдебни актове не съставляват задължителна и казуална съдебна практика по чл. 280 ал.1 и т.2 ГПК / определения на ВКС в производство по чл. 288 ГПК, съгласно ТР № 2 / 2011 год. по т.д.№ 2 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС/,а друга част не са доказано влезли в сила / стр. 66 – 76 по номерацията на касационното дело /.
Водим от горното, Върховен касационен съд ,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 757/ 15.04.2013 год. по т.д. № 3036 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
УКАЗВА на [фирма],в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за платена по сметка на ВКС д.т. от 1542,63 лева.
След представяне доказателство за плащането или изтичане на срока за изпълнение , делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване в открито заседание или на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :