Р Е Ш Е Н И Е
№ 924
София, 24.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1632 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба вх. №А 179 от 31.01.08г. на И. П. К. от гр. М. срещу допълнителното решение от 06.12.07г. по гр.д. №275/06г. на Окръжен съд М. , с което на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ са отменени два нотариални акта – нот.акт №12, т.І, н.д. №31/95г. и нот.акт №67, т.І, н.д. №122/95г. на нотариус при РС М.
Жалбоподателят счита, че нотариалните актове са неправилно отменени, тъй като са издадени в охранително производство, при спазване на изискването на §4б от ЗСПЗЗ за заплащане на земята на нейния бивш собственик. Счита, че с отмяната на актовете, тази сума ще остане безвъзмездно за бившия собственик.
Ответниците в производството К. Й. Й. , В. И. Г. и Р. М. К. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита жалбата за процесуално допустима, но неоснователна.
Предмет на делото е иск по чл.108 от ЗС, предявен от наследниците на бивш собственик на земеделска земя, чиито права са възстановени по реда на ЗСПЗЗ, срещу ползувателите на земята, които са я изкупили по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. С основното решение на въззивния съд от 06.07.07г. по гр.д. №275/06г. искът е бил уважен, а с допълнителното решение от 06.12.07г. съдът е отменил на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ нотариалните актове на ответниците, с които те се легитимират като собственици на спорния имот.
С решение №619 от 08.07.09г. по гр.д. №1632/08г. на ВКС, първо гражданско отделение, е оставено в сила основното решение от 06.07.07г. по гр.д. №275/06г. на Окръжен съд М. по спора за собственост. Това обуславя и изхода на делото по спора за правилността на допълнителното решение. Касационната жалба срещу него е неоснователна. Отмяната на нотариалните актове на ответниците е законна последица от уважаването на иска за собственост срещу тях. Плащането на земеделската земя по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да обоснове запазването на правата им, след като те са отречени в спора за собственост. Освен това – повдигнатият въпрос касае уреждане на облигационни отношения, което следва да стане по друг ред.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА допълнителното решение от 06.12.07г. по гр.д. №275/06г. на Окръжен съд М.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
на ползване върху земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в тях не са посочени решенията на ИК на ОНС, с които това право е било отстъпено. Затова и последващото изкупуване на имотите по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ не създава права на собственост. За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която не са зачетени правата на ответниците за изкупуване на спорния имот въззивният съд е приел, че районият съд се е произнесъл по непредявен иск.
Решението е правилно.
Спорът за това дали ищците се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на земеделска реституция е разрешен с първото решение на ВКС по настоящото дело и не може да се поставя повторно пред настоящия състав. Въззивният съд изцяло се е съобразил с приетото от състава на ВКС, че собствеността е възстановена с решението на поземлената комисия по №19 от 23.12.92г., както и със съдебните решения по последвали откази от възстановяване на собствеността, като границите на възстановения имот следва да се определят от вещо лице в рамките на настоящото съдебно производство. Към изложените от въззивния съд мотиви може да се добави и това, че поземлената комисия, сега – общинска служба “З” е отказала с последващ акт възстановяването на собствеността на ищците не защото не зачита правата на наследодателката П, а защото не може да прецени какви са правата на ответниците по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Правилно са определени и границите на възстановения имот. Съдът е основал решението си на неоспорената експертиза от 05.09.2003г., приета в първоинстанционното производство, която възпроизвежда данни от помощния кадастрален план, съдържащ информация за границите на имотите преди образуването на ТКЗС, както и за техните собственици,определени чрез анкетиране а също и за имотите, предоставени на ползуватели по постановления на МС. Според тази експертиза имот пл. № 44 с площ от 2851,30 кв.м. е бил собственост към момента на образуване на ТКЗС на П. Т. П. , наследодател на ищцата, а понастоящем върху него попадат имоти №2248, 2249 и 2250, за които претендират първоначалните ответници. С последваща експертиза от 09.03.07г. е изяснено, че планът на новообразуваните имоти, изработен на базата на помощния план, е влязъл в сила. При тези данни не може да се повдига спор за местоположението на имота, който е притежавала П. Т. П. Жалбоподателят е разполагал с възможност да обжалва помощния план по предвидения в закона административен ред, който не е използван.
В съответствие с данните по делото е приетото от въззивния съд, че ответниците не са установили правата си на ползуватели върху процесния имот и съответно – правото да го изкупят по §4б от ЗСПЗЗ. Представените удостоверения не съдържат информация за решението на ИК на ОНС, с което е предоставено правото на ползване и което има правопораждащо действие. Ето защо тези удостоверения правилно не са зачетени от въззивния съд. Освен това – данните по удостоверенията, че са предоставени имоти в местността “С” се разминават от тези по списъците – лист 9-10 от първоинстанционното производство, в които се сочи друга местност – “П”.
Неоснователен е доводът в касационната жалба на ищците, че след като спорът за правата на ответниците е преюдициален по отношение на предявения ревандикационен иск, съдът е следвало да се произнесе по него с решението си, на основание чл.118 от ГПК /отм./, дори и да не е бил предявяван такъв иск. Вярно е точно обратното – за да се произнесе по един иск, бил той първоначален, насрещен, обратен или инцидентен установителен, съдът следва да е сезиран по съответния ред. В случая няма направено искане да се отрекат правата на ответниците, първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл по този въпрос с решението си, което правилно е обезсилено в тази част от въззивната инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 06.07.2007г. по гр.д. №275/2006г. на Окръжен съд М.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: