2
гр. д. № 839/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 62
София, 01.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на девети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 839/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Б. Б. И. касационна жалба срещу решение от 09.07.2012 г. по гр. д. № 14161/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ с-в, с което е потвърдено решение от 16.05.2011 г., по гр. д. № 52176/2009 г. на СРС,24 с-в, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Столична община иск за признаване за установено, че касаторът е собственика на основание давностно владение на недвижим имот, съставляващ УПИ VІІІ-.., в кв. 26 по плана на [населено място] и построената в него жилищна сграда на площ от 45 кв. м., състояща се от две стаи, кухня, килер и коридор, с административен адрес [населено място], [улица]. касационните доводи са за необоснованост, незаконосъобразност на решението. В представеното на основание чл. 284, ал.3 ГПК изложение към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросите: 1. -от кога влизат в сила разпоредбите на §§ 6 и 7 от ПЗР на ЗМСМА и дали пораждат действие за напред или имат обратно действие; 2. -предоставеното право на стопанисване и управление безвъзмездно на общината от държавата на недвижимо имущество дали става общинска собственост с влизане в сила на § 6, от ПЗР на ЗМСМА; 3. – при предявен положителен установителен иск за собственост допустимо ли е съдът първо да се произнесе дали ответникът е носител на правото на собственост преди да е установил дали ищецът притежава това право. По този трети въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК с довод, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС формирана с решение № 90 от 05.05.2011 г. по гр. д. № 846/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. Последният 4-ти разрешен въпрос е дали „безвъзмездното предаване на държавен имот на общината” извършено в изпълнение на Разпореждане на МС от 1957 г. има за последица прехвърляне правото на собственост в полза на общината.
Ответникът по касация Столична община не е подала отговор по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да отхвърли предявения от касатора срещу С. установителен иск за собственост, съдът е приел, че той не е придобил правото на собственост върху описания имот на основание давностно владение упражнявано от 1995 г. до предявяване на иска, тъй като имотът не е имал статут на частна собственост на Редки метали – Б., а е бил общинска собственост. По отношения на частната общинска собственост този придобивен способ е изключен с разпоредбата на чл. 86 ЗС до изменението й през 1996 г., а след това поради установения мораториум с § 1 от Закона за допълнение на ЗС (Обн. – ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г. и продължен до 31.12.2014 г.), касаторът не е могъл да придобие вещни права на това оригинерно основание.
Правните изводи са основани на установеното по делото, че през 50 –те години за нуждите на С., създадено за проучване и разработване на минни находища в България, в землището на [населено място] е бил отреден за изграждане на жилища за нуждите на работниците и служителите в мината. Отреденият терен съставлява[жк]по плана на [населено място], в който са били построени 82 двуквартирни жилищни сгради. Спорният имот е един от тях. Фактическа власт върху него И. е установил през 1973 г. на основание договор за наем сключен с мина „Б.”, с която е бил в трудово правоотношение. Упражнява такава и към момента на предявяване на иска 11.02.2011 г. като за времето от 1995 г. поддържа, че владее имота за себе си.
С разпореждане № 1149 от 24.09.1957 г. на МС, издадено на основание чл. 17 от Указа за държавните предприятие, теренът, съставляващ [жк]и построените в него 82 двуквартирни жилищни и други постройки, използвани за задоволяване жилищните нуждите на работниците на мината, са били прехвърлени безвъзмездно на селсъвета на [населено място] , като му е било разрешено да продава жилищата на работниците и служителите в мината.
Съдът е приел, че имотът на основание разпореждане на МС от 1957 г. е станал държавна собственост. За него е съставен акт за държавна собственост № 2439 от 09.10.1968 г., в който като основание за одържавяването му е посочено разпореждането на МС от 1957 г., както и че е предаден за ползване на ОНС.
След прекратяване на съвместното дружество и при образуването на Д. „Р.” през 1973 г. няма данни в имуществото му да са били включени 82 броя двуквартирни жилища, едно от които е имотът предмет на иска, тъй като още през 1957 г. е бил прехвърлен безвъзмездно на селсъвета на [населено място]. Няма данни с друг нарочен акт правото на стопанисване и управление да е предоставено на управление „Р.”. От тава е направен и извод, че към момента на преобразуване на „Редки метали” в еднолично търговско дружество с държавно имущество имотът не се е намирал в активите на преобразуваното дружество, поради което не е станал собственост на Д. „Р.” на основание чл. 17а ЗППДОП. След като не е било налице ограничението по смисъла на §7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА, която има тълкувателен характер, по силата на § 7, ал. 1 от същата норма имотът е станал общинска собственост.
Разрешеният от съда материалноправен въпрос, от значение за спора е този дали разпореждането на МС от 1957 г. има вещно транслативно действие или с него е предоставено само ограниченото право на стопанисване и управление, върху недвижимия имот. По този въпрос няма формирана практика, той е от значение за изхода на спора, поради което е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Касационна проверка следва да се допусне и по разрешените въпроси за това от кой момент влизат в сила нормите на §§ 6 с 7 от ПЗР на ЗМСМА и имат ли обратно действие и дали имотът, предмет на иска попада в предметния им обхват.
Не следва да се допуска касационна проверка по третия процесуалноправен въпрос. Произнасяне на съда относно това дали ответника е станал носител на правото на собственост върху ведомствените жилища е разрешен от съда за да определи дали имотът е бил държавна или общинска собственост след 1995 г. и дали е придобивният способ давностно владение е бил приложим за него или по разпореждане на закона е изключен от приложното му поле
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.07.2012 г. по гр. д. № 14161/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ с-в.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: