Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр.София, 12.02. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 703/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на Й. Н. С. от гр. С. срещу въззивното решение № 388 от 07.11.2007 год. по гр.дело № 665/2007 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, с което е оставено в сила решението от 13.04.2007 год. по гр.дело № 196/2005 год. на С. районен съд. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на иска.
Ответниците по касация В. Л. Б. и С. Л. Б. от гр. С. са на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено,че ищцата/сега касатор/ е собственик на ? идеална част от дворно място с площ 476 кв.м., образуващо парцел **** в кв.94”а” по плана на гр. С.. П. е било, че с нотариален акт № 1* т.ІІ, нот.дело № 795/1986 год. ищцата/касатор/ и нейния съпруг С дарили ? идеална част, а С. И. Б. и съпругът й И. И. Б. също ? идеална част, или общо четиримата дарили ? идеална част от дворното място с площ 476 кв.м., образуващо парцел **** в кв.94, на Л. И. Б. /син на С. и И. Б. / и съпругата му А. В. Б. С нотариален акт № 1* т.VІІ, нот.дело № 2191/1997 год. Александра В. Б. дарила на дъщерите си-ответниците С. Л. Б. и В. Л. Б. 4/12 идеални части от процесното дворно място. Прието е по-нататък, че с решение от 30.01.2002 год., влязло в сила на 18.04.2002 год. по гр.дело № 498/2001 год. Самоковският районен съд признал за установено по отношение на С. и И. Б. , че Й. С. е собственик на ? ид.част от процесното дворно място, описано в нотариален акт № 61, т.ІІІ, нот.дело № 794/1986 год. и на основание чл.431, ал.1 ГПК/отм./ отменил изцяло този констативен акт. Според първоинстанционния съд, обаче към момента на предявяване на иска и при постановяване на споменатото влязло в сила решение С. и И. Б. вече не били собственици на ? ид.част от дворното място, тъй като прехвърлили тази част чрез дарение на трети лица – Л. И. Б. и съпругата му А. В. Б.
Въззивният съд потвърдил решението, като приел, че ищцата/касатор/ не е придобила по давност процесната ? идеална част от имота. От гласните доказателства съдът приел, че като е владяла реална част от процесния имот, не може да се направи извод, че ищцата/касатор/ е придобила по давност претендираната ? идеална част от имота. Според въззивния съд, обстоятелството, че С. Б. не е живяла постоянно в процесното дворно място, не означава, че е изгубила правото си на собственост. Прието е, че липсва и субективния елемент, доколкото през 1986 година ищцата/касатор/ и нейният съпруг, заедно със С. и И. Б. дарили общо по ? идеални части на Л. и А. Б. , не е имало намерение за своене на прехвърлената от С. и И. Б. ? идеална част от имота. За периода от 1986 год. до 1997 год. било прието, че Л. и А. Б. , а след смъртта на Л. през 1997 год., владението върху имота било упражнявано от неговата съпруга и ответниците съвместно с ищцата/касатор/.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
Оплакванията, основани единствено на влязлото в сила на 18.04.2002 год. решение от 30.01.2002 год. по гр.дело № 498/2001 год. на С. районен съд, са неоснователни. С това решение е бил уважен предявения на 15.11.2001 год. от Й. Н. С. срещу С. С. Б. и И. И. Б. иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, като е признато за установено, че ищцата/сега касатор/ е собственик на ? идеална част от процесния имот, за която последните са се снабдили на 23.09.1986 год. с констативен нотариален акт № 61, т.ІІІ, нот.дело № 794/1986 год. За да се разпростре силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен иска, предмет на гр.дело № 498/2001 год. на С. районен съд спрямо частните правоприемници на С. С. Б. и И. И. Б. , необходимо е правоприемството да е настъпило, след като е възникнала силата на пресъдено нещо спрямо техните праводатели. В случая, обаче правоприемството е настъпило далече преди да е било заведено гр.дело № 498/2001 год. на С. районен съд, тъй като с нотариален акт № 1* т.ІІ, нот.дело № 795 от 23.09.1986 год. Стойка и И. Б. са дарили общо ? идеална част от дворното място на сина си Л. И. Б. и неговата съпруга А. Е. защо, правоприемниците не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по делото, водено срещу праводателите им относно прехвърленото им право на собственост, но след като правоприемството вече е било настъпило.
Неоснователни са оплакванията и за необоснованост на обжалваното решение. В заседанието на първата инстанция на 09.12.2005 год. ищцата/сега касатор/ е уточнила, че претендира правото на собственост по наследяване от баща си Н давностно владение, което започнала да упражнява от 1958 година. От разпита на свидетелите въззивният съд е стигнал до обоснования извод, че ищцата/касатор/ не е придобила претендираната от нея идеална част от имота по давност. Сънаследник, който ползва имота сам е владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите сънаследници. За промяна в намерението на ищцата/касатор/ да упражнява фактическата власт, касаеща наследствените права на сестра й С. , е необходимо да са били предприети действия, които могат да се квалифицират като отблъскване на последната от възможността да владее своята част от общия имот. Данни по делото, че за периода 1958-1986 год. е била обективирана такава промяна в субективната страна на фактическата власт, няма. Напротив, обстоятелството, че ищцата/касатор/ е извършила дарение на ? идеална част от имота в полза на сина и снахата на сестра си, едновременно с последната, която е дарила същите лица с процесната ? идеална част от сънаследствения имот с нотариален акт № 795 от 23.09.1986 год., сочи на липса на субективния елемент на владението по отношение на тази част. Обосновано е прието, че за времето от 1986 до 1997 год., първоначално Л. и А. Б. са упражнявали заедно с ищцата/касатор/ владение върху имота, а след смъртта на Л. през 1997 год. владението е осъществявано от съпругата му и ищцата/касатор/.
В обобщение, обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила, а жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на ответниците по касация разноски за настоящото производство в размер на 500/петстотин/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 388 от 07.11.2007 год. по гр.дело № 665/2007 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав.
Осъжда Й. Н. С. от гр. С., ул.”К” № 1* да заплати на С. Л. Б. и В. Л. Б., и двете от гр. С., ул.”С” № 8 сумата 500/петстотин/ лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: