О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 12.02.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 7512/2013 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 95435 /21.08.2013 год. на К. П. В. , И. П. В., В. Т. В., Ж. И. Ф. , М. П. К.- В. , М. Б. А. , Й. А., А. А. , Ц. С. Х. , Н. П. Ш. чрез адв. Е. М. – САК срещу въззивно Решение от 02.08.2013 година по гр.възз..д.Nо 8103/2011 година на Софийския градски съд-II-д отд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение неправилно, постановено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано , основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по процесуално-правния въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе в мотивите си по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните , се поддържа с довод за отклонение от практиката на ВКС по Решение Nо 10/ 01.02.2012 год. по гр.д. Nо 130/2011 год. на ВКС-I г.о. ; Решение Nо 212/ 01.02.2011 год. по гр.д. Nо 1106/2010 год. на ВКС-II г.о., Решение Nо 341/11.11.2011 год. по гр.д. Nо 992/2010 год. на ВКС-I г.о. и др., и по въпроса за правното значение на изходящ от ответника документ , установяващ неизгодни за него обстоятелства , разрешен по различен начин от ВКС по Решение Nо 69 / 24.06.2011 год. по гр.д. Nо 584/2010 год. на ВКС-III г.о. и Решение Nо 1992/ 13.01.2006 год. на ВКС-III г.о.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по процесуално-правния въпрос свързан с доказателствената стойност на извънсъдебното признание на един от ответниците , обективирано в деактуване на имота , на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по материално правните въпроси : 1/ за приложението на чл. 3 ЗВСОНИ от гл.т. лица , в чиято полза настъпва реституцията , за значението на косвените доказателства като деклариране на имота по ЗОЕГПНС, за доказателствената тежест на факта на собственост, ако имотът е отчужден от наследодател на лицата –ищци по делото ,а ответник по делото е държавата или лице, черпещо правата си от нея, с довод , че тези въпроси са разрешени от въззивния съд е противоречие със задължителна практика на ВКС по Решение Nо 156/10.06.2013 год. по гр.д. Nо 1497/2013 год. нас ВКС-I г.о. ; Решение Nо 315 / 30.11.2011 год. по гр.д. Nо 370/2011 год. на ВКС-II г.о. , и др. посочени решения.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса материално компетентен ли е заместник министър , при действието на ЗПИНМ/ отм./ , да утвърди регулация , в случай , че е оправомощен от министъра да подписва актове само в отсъствие на последния и такова отсъствие не е установено към конкретната правно релевантна дата , също произнесен в смисъл , различен от този по Решение Nо 1351/ 07.03.2000 година по гр.д. Nо 5950/1999 год. на ВАС, Решение Nо 354/ 04.06.2009 год. по гр.д. N о 700/2008 год. на ВКС-I г.о. и Определение Nо 25/11.01.2009 г. по гр.д.Nо 1014/ 2009 год. на ВКА-I г.о. и др.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 и т. 2 ГПК се поддържа с довод ,че материално-правните въпроси за приложението на чл. 39 ЗПИНМ / отм./ касаещо наличие на отчуждително действие на отреждане на държавен имот, съгласно утвърдената регулация , за нуждите на организация като Б., за начина на прехвърляне правото на собственост , за начина на предоставяне правото на ползване и оперативно управление на държавна собственост в полза на обществена организация, за нуждите на която имотът е опреден според плана и свързаните с тях въпроси за приложението на чл. 10 ал.2 от ЗБАН , за характера на Б. като обществена организация по см на и чл.1 ал.1 ЗВСОНИ, са произнесени в противоречие с посочената и приложена по делото задължителна и незадължителна съдебна практика съгласно дадените разяснения по т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поради липсата на съдебна практика и необходимостта от еднакво и точно прилагане на закона по въпросите за вложеният от законодателя смисъл в понятието „ разпореждане „ в Решението на В. от 17.08.1990 год., съставлява ли предоставяне на държавно имущество по силата на закона, от какъв ранг нормативен акт е решението на В. в съотношението с приложението на чл.15 ал.3 ЗНА и чл. 86 от Конституцията.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна Българска академия на науките / Б./, с който се оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване като наличие на въпроси, произнесени в противоречие на задължителна съдебна практика на ВКС, както и основателност на релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалването въззивно решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем по см. на чл.280 ГПК съдебен акт и е процесуално допустима.
С посоченото решение , Софийския градски съд – в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила решение на първата инстанция по отхвърлените искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, по заявеното искане на ищците да им се признае правото на собственост на основание реституция по ЗВСОНИ като наследници на И. П. /П./ В. на недвижим имот- имот пл. No 420 от кв. 170 по РП на м.”Г. М.- С. г. IV км.”, включен в УПИ Iот кв. 170 м.”Г. М.”, с площ от 1 585 кв.м. по плана , одобрен с Решение Nо 14 по Протокол 18/13.11.2000 година на СОС и за осъждане на ответника- Б. да предаде владението на имота, както и да премахне съществуващите постройки ,както и по иска по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ срещу държавата, представлявана по делото от М.на Р. и СО за признаване правото на собственост на ищците.
За да отхвърли исковете за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ , по чл. 108 ЗС и по чл. 109 ЗС , въззивният съд е приел от правна страна , че от доказателствата по делото не се установява активната легитимация на ищците за настъпила в тяхна полза реституция по ЗВСОНИ- не е достатъчен факта, че имотът е отчужден по ЗОЕГПНС от наследодателя на ищците, следва принадлежността на правото на собственост да се установи при условията на пълно доказване; ефектът на реституция не може да настъпи , тъй като към момента на влизане в сила на закона, имотът не е бил в собственост на държавата , общините , обществените организации и т.н.Имотът е бил собственост на Б. , предоставен като такъв по силата на отреждане , заповедта за отчуждаване е породила действие, а след влизане в сила на ЗБАН собствеността е придобита по силата на закона. Именно поради характера на това придобивно основание на правото на собственост, съдът е приел, че не е налице „разпореждане’ в нарушение на наложения мораториум по силата на решение на В.. Б. не е субект от посочените в чл. 1 ЗВСОНИ, той е специфичен правен субект и не може да се определи като обществена организация.
При преценка на основанията за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира , че същото следва да бъде допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК правния въпрос за приложението на чл. 3 ЗВСОНИ от гл.т. лица , в чиято полза настъпва реституцията , за значението на косвените доказателства като деклариране на имота по ЗОЕГПНС, за доказателствената тежест на факта на собственост, ако имотът е отчужден от наследодател на лицата –ищци по делото ,а ответник по делото е държавата или лице, черпещо правата си от нея, при констатацията , че произнесеното решение от въззивния съд е отчасти в противоречие със задължителна практика на ВКС по Решение Nо 156/10.06.2013 год. по гр.д. Nо 1497/2013 год. нас ВКС-I г.о. и Решение Nо 315 / 30.11.2011 год. по гр.д. Nо 370/2011 год. на ВКС-II г.о. .
Настоящият състав приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по материално правните въпроси за приложението на чл. 3 ЗВСОНИ от гл.т. лица , в чиято полза настъпва реституцията , за значението на косвените доказателства като деклариране на имота по ЗОЕГПНС, за доказателствената тежест на факта на собственост, ако имотът е отчужден от наследодател на лицата –ищци по делото ,а ответник по делото е държавата или лице, черпещо правата си от нея, при констатацията , че произнесеното от въззивния съд е в противоречие със задължителна практика на ВКС по Решение Nо 156/10.06.2013 год. по гр.д. Nо 1497/2013 год. нас ВКС-I г.о. и Решение Nо 315 / 30.11.2011 год. по гр.д. Nо 370/2011 год. на ВКС-II г.о..
Настоящият състав приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по въпроса за приложението на чл. 10 ал.2 от ЗБАН за придобиване право на собственост и характера на Б. като обществена организация по см на и чл.1 ал.1 ЗВСОНИ, са произнесени в противоречие с Решение Nо 1389/ 01.12.2008 год. по гр.д.Nо 6484/2007 год. на ВКС-V г.о., Решение Nо 962 / 25.07.2006 год.по гр.д.Nо 704/2005 год.на ВКС-IV г.о.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на съдебна практика и необходимостта от еднакво и точно прилагане на закона по въпросите за вложеният от законодателя смисъл в понятието „ разпореждане „ в Решението на В. от 17.08.1990 год., съставлява ли предоставяне на държавно имущество по силата на закона, от какъв ранг нормативен акт е решението на В. в съотношението с приложението на чл.15 ал.3 ЗНА и чл. 86 от Конституцията.
Останалите поставени правни въпроси се отнасят до евентуално допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата или до разрешаването на фактически въпроси, поради което не могат да бъдат основа за преценка за наличие на предпоставките по чл. 280 ал.1 ГПК, тяхното конкретно разрешение предполага разглеждане на касационната жалба по същество.
При допускане на касационно обжалване страната касатор дължи внасяне по сметка на ВКС на пропорционална ДТ , която е в размер на платената такава за въззивно обжалване , а именно в размер на сумата 344.50 лв./ триста четиридесет и четири и 0.50 лв./.ДТ следва да бъде внесена в седмичен срок от получаване на уведомлението. В случай на неизпълнение , касационното производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 95435 /21.08.2013 год. , заявена от К. П. В. , И. П. В., В. Т. В., Ж. И. Ф. , М. П. К.- В. , М. Б. А. , Й. А., А. А. , Ц. С. Х. , Н. П. Ш. , всиките чрез процесуалния представител адв. Е. М. – САК, срещу въззивно Решение от 02.08.2013 година по гр.възз..д.Nо 8103/2011 година на Софийския градски съд-II-д отд.
УКАЗВА на касаторите задължението за внасяне на дължимата пропорционална ДТ в размер на сумата 344.50 лв./ триста четиридесет и четири и 0.50 лв./ в седмичен срок от получаване на уведомлението по сметка на ВКС. В случай на неизпълнение , касационното производство ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………. 2014 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК. Дадените указания за касаторите да се съобщят на процесуалния им представител- адв. Е. М.- САК, на която се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :