О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 62
София, 30.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 27 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2554/2008 год.
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба на П. к. “С”, с. М. с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 595 от 11.07.2007 г. по гр. д. № 390/2006 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г. о. Поддържа се, че молителят е открил писмени доказателства, които са от значение за правния спор, което е основание по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, с което искът за ревандикация на недвижимо и движимо кооперативно имущество е отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 307, ал. 1 ГПК настоящият състав на ВКС извърши проверка за допустимостта на молбата и намери следното:
Молбата за отмяна е подадена на 16.05.2008 г. Новооткритите писмени доказателства, на които се основава искането за отмяна, са протокол от 16.02.1990 г., съставен за проведено годишно отчетно събрание на РПК гр. П., на което е взето решение: …” кооперативен съвет с. М. и В. да се отдели в самостоятелна к. считано от 1.03.1990 г.” и нотариално заверен препис от удостоверение без номер и датата, издадено от К. с. гр. В., в което е удостоверено че ЦКС и КС гр. В. са определили на к. “С” с. М. дял от имуществото си в размер на 3302000 лв. на основание §2 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 г.
Тези доказателства не са новооткрити и страната е знаела за тяхното съществуване, той като при регистрирането й като юридическо лице се е позовала на тях. Тези доказателства са съществували в архивите на ЦКС и в държавен архив и няма данни да са съществували пречки, които да са препятствали снабдяването на молителя с тях.
Възможността за представянето на документите е преклудирана, тъй като молителят е знаел за съществуването им преди приключване на съдебното дирене по спора, предмет на делото. Това знание е било налице от момента на съставяне на документа по време провеждане на общото събрание на РПК гр. П., когато е взето решение за отделяне на молителя като самостоятелна кооперация. Непредставянето на писмените доказателствата по време висящността на спора е резултат на неполагане дължимата грижа за добре водене на процеса. Производството по отмяна на влезли в сила решения не е способ за поправяне процесуалните грешки на страните.
Към датата на подаване на молбата за отмяна тримесечният срок по чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК е изтекъл, поради което молба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на П. к. “С”, с. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 595 от 11.07.2007 г. по гр. д. № 390/2006 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г. о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.