1
5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр.София, 06.04.2020г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети март , две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3415 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.04.2019г. по гр.д.№707/2019г. на АС София, с което е обезсилено първоинстанционното решение поради недопустимост на същотои делото е върнато за ново разглеждане.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса следва ли да се счита, че е налице и нов петитум на иска, ако ищецът е заявил изменение на основанието на иска си от договорна към извъндоговорна отговорност на основание
Жалбоподателят – „Юробанк-България”АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено.
Ответникът-„Български пощи”ЕАД, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил решение № 2344 от 26.11.2018г., по т.д. № 2042/2017г. по описа на ГС София, е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба /л.л. 1-22/, се установява, че се претендират суми на основание сключения между страните договор № 430-0293/02.06.1997г. и анекси към него, по силата на които възложителят-ищецът възлага на изпълнителя-ответника, чрез определени негови служители в пощенските станции, да извършва от името и за сметка на възложителя на основание Инструкция за работата с депозити и влогове, конкретно възложените им дейности, а именно: сключване на договори с физически лица за спестовен влог и договори за депозит в лева; изплащане на пари в брой от депозитни и влогови сметки, включително изплащане на лихви по тях; извършване на операции, свързани с изготвяне на договори за депозит, издаване на спестовна (депозитна)книжка, закриване на депозит и на книжка и др.
Прието е, че в чл. 10, ал. 1 от договора е уговорено, че евентуални нанесени имуществени щети на банката или на нейни клиенти, в следствие на неприлагане или неточно прилагане на инструкциите, указанията и изискванията за правилно, компетентно и качествено извършване на банковата работа се извършва/установява с двустранен писмен акт между страните и ищецът претиндира вреди именно настъпили в резултат на неправомерни действия на служители на ответника изразяващи се в това, че като са получавали суми по договори за депозит или за влог са вземали парите от клиентите като за внесените суми са им издавали документи, но не са ги отчели на пощите, а те на банката или неправомерно са теглили суми от депозитни или влогови сметки на клиенти на банката или са ги закривали, за което са осъдени с влезли в сила присъди. Прието е, че се претендира заплащане на сумите, ксоито са възстановени на ощетени клиентите от банката и представляват имуществена вреда за ищеца, която следва да бъде възстановена от ответника, съгласно чл. 10,ал. 1 от процесния договор, като общия размер на вредата, резултат от виновните и противоправни действия на служителите на пощите в възлиза на 539832,56 лева и част от тази сума в размер на 57 100,39 лева е погасена след прихващането й към насрещното вземане на ответника за заплащане на комисионната за дейността възложена с процесния договор, извършено в производството по т.д. № 3415/2014г. по описа на СГС, IV-13 състав. Установено е, че след прихващането остава дължима главница в размер на 482 732,17 лева и върху тази сума за периода от 15.06.2014г. до 14.06.2017г. е дължимо обезщетение за забава в размер на сумата от 164698,99 лева.
Съдът е изложил съображения за това, че видно от допълнителна искова молба в /л. 6046/ се установява, че ищецът вече твърди противоправност на действията на служителите на ответника, които представляват деликт и отговорността е по чл. 49 ЗЗД, като изрично пояснява, че предявеният иск е на извъндоговорно основание, както и че ако съдът не приеме това пояснение, прави изменение на иска, но видно от пълномощното на процесуалния представител на ищеца /л. 57/ е , че същият е изрично упълномощен да предяви исковете само на договорно основание. Констатирано е, че в изпълнение на указанията на въззивния съд, с молба от 15.04.2019г. е представено ново пълномощно, в което има изрично отбелязване, че се потвърждават всички процесуални действия извършени от адвокатите по т.д. 2042/2017г. на СГС и по в.т.д. 707/2018г. на САС.
При тези данни въззивният съд е приел, че е недопустимо, чрез пояснение на иска да се промени основанието на предявения иск – от договорно на деликтно, защото това е допустимо само по реда на изменение на иска, съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК, като основанието на предявения иск в процесната хипотеза, следва да се определи от първоначално релевираните фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, като се е позовал и на установената практика на ВКС – Решение № 55/27.04.2015г., по гр.д.№ 5558/2014г. на ВКС, І г.о.
Посочено е, че дори и първоинстанционния съд да беше допуснал изменение на основанието на иска – от договорно на деликтно, обжалваното решение пак щеше да е процесуално недопустимо, защото се нарушава установената от разпоредбата на чл. 214, ал.1, изр. 2 ГПК забрана за едновременно изменение на фактическите твърдения, формиращи основанието на иска, и на заявения в исковата молба петитум, защото има за последица цялостна подмяна на предмета на делото.
Въззивният съд е счел, че предявеният иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила се е произнесъл по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Прието е, че е недопустимо под формата на „пояснение на исковата молба” да се извърши недопустимо изменение на основанието на първоначално предявения с исковата молба осъдителен иск, тъй като в случая ищецът е въвел изцяло нови фактически твърдения, относими към фактическия състав на чл. 49 ЗЗД и напълно протовоположни на първоначалните твърдения за наличие на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че процесните суми за главници се дължат на основание чл. 10, ал. 1 от процесния договор, поради извършени престъпления от служители на ищеца. Така заявената промяна в основанието на иска е недопустима поради това, че в резултат на нея е създадено вътрешно противоречие в обстоятелствената част на исковата молба, доколкото ищецът не е променил първоначалните си твърдения, че основанието за ангажиране на договорната отговорност на ответника са били извършени престъпления от служители на ответника, които са установени с влезли в сила присъди. Освен това промяната във фактическите твърдения предполага и промяна в петитума на исковата молба, който съдържа искане за осъждане на ответника да заплати обезщетение за вреди от непозволено увреждане, която е недопустима с оглед забраната на чл. 214, ал. 1, изр.2 ГПК. Съдът е счел, че с исканото изменение се цели въвеждане на изцяло нов спорен предмет на делото, които е различен от първоначално предявения с исковата молба, като се е позовал на даденото разрешение в решение № 174/04.11.2013г., по т. д. № 798/2012г. на ВКС, ІІ т.о.
Предвид изложените съображения въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционният съд е недопустимо, защото са разгледани непредявени искове и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК го е обезсилил, като е върнал делото на първата инстанция за произнасяне по предявените искове.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса следва ли да се счита, че е налице и нов петитум на иска, ако ищецът е заявил изменение на основанието на иска си от договорна към извъндоговорна отговорност.
Настоящият състав намира, че въззивният съд е дал разрешение на поставения за разглеждане въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Според същата изменението на иска е средство, което законът предоставя на ищеца да постави търсената от него защита в съответствие с действителното правно положение . Приема се, че ищецът въвежда ново основание, когато се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба и извежда от него претендираното право, а изтъква нов петитум, когато вместо или наред с първоначалния петитум отправя до съда ново искане за защита като изменението на петитума е допустимо само ако ищецът запазва същото основание . Не е налице едновременно изменение на основанието и петитума на иска , когато се преминава от твърдение за претърпени вреди от договорна отговорност, в твърдение , уточняващо, че същите са настъпили в резултат на деликт, осъщесвет от служители на съконтрахента и не се променя юридическия факт от който произтича вземането. Съобразно приетото в ТР№1/2013г. ОСГТК на ВКС въззивният съд следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
С оглед дадния отговор на поставени за разглеждане въпрос изводът на въззивният съд , че едновременното изменение на основанието и петитума е недопустимо е правилен, не неправилно е прието, че в случая първоинстанционният съд в противоречие с процесуалния закон е допуснал едновременно изменение на основанието и петитума на първоначално предявения иск. В конкретния случай, доколкото не се променя юридическия факт от който произтича вземането , а това са извършените престъпни деяния от служители на ответника, от което за ищеца е настъпила имуществена вреда, добавянето на нови обстоятелства към първоначално заявените , а именно че вредите са претърпени не от какви да е действия на служители на „ Български пощи” ЕАД , а от престъпни такива, само по себе си не съставлява същинска едновременна промяна на основанието и петитума на иска.
Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.293 ГПК решението на въззивният съд следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото въззимният съд следва да съобрази и даденото разрешение в ППВС№17/1963г., т.6., където е прието, че когато работник или служител при изпълнение на работата причини вреди на трето лице, което е договаряло с предприятието за изпълнението на тази работа, това лице има право да търси по силата на договора обезщетение от предприятието за причинените му вреди, но договорната отговорност се изключва, ако вредите са резултат на извършено престъпление от работника или служителя, какъвто е конкретния случай. Въззивният съд, след като съобрази, че не е налице същинско изменение на иска, а точната правна квалификация на същия е по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, следва да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 25.04.2019г. по гр.д.№707/2019г. на АС София.
ВРЪЩА делото за продължаване съдопроизводствените действия от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: