О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№62
София,15.01. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1166 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. А. Г. против решение № 138/16.12.2008 г. на Софийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1086/2008 г. в частта относно осъждането му да заплати на П. К. П. обезщетение по чл. 45 ЗЗД в размер на 4 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.03.2007 г. и разноските.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по касация в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорил, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално касационната жалба е неоснователна.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Повдигнатият в изложението въпрос дали действия на увредения, щом са възприети като обидни от деликвента и, ако са провокирали незаконното му действие, могат да се зачетат като съпричиняване на увреждането, обуславят заключението на въззивния съд относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В обжалваното решение е прието, че забавянето на П. К. П. – обслужващ бензиностанция в с. С. да обслужи Г. Г. , без да има данни, че последният е изтъкнал нуждата от бързина, поради здравословното състояние на детето му, както и изявленията на П. ”В”, не са провокирали Г. да го удари, тъй като последното е сторено 30 минути по-късно. При повторното посещение на бензиностанцията, преди извършване на деликта, пострадалият попитал Г. „П”, като съдът приел, че поведението на П. не може да се приеме за дотолкова обидно и укоримо, че да предизвика употребата на физическа сила, след като липсват данни за непосредствена опасност за него или за близките му към момента на удара.
Касаторът поддържа, че въззивният съд, макар и да се е позовал на ПП № 17/1963 ВС РБ, неточно е разтълкувал разясненията, дадени в т. 7 относно съпричиняването. Позовава се още и на противоречие с ПП № 4/23.12.1986, както и на решение № 2* г. Великотърновски окръжен съд.
Съдебният състав намира, че не са налице условията по чл. 280, ал. 1, т. 1, нито по т. 2 ГПК.
В приложеното решение на Великотърновския окръжен съд е приета причинна връзка между поведение на пострадалия и причиненото увреждане, с оглед конкретните обстоятелства по делото, които не са и ясни за настоящия състав, за да приеме, че има различно произнасяне по едни и същи правни въпроси. В мотивите на приложения съдебен акт липсват каквито и да са данни за това какво е увреждащото действие, нито по какъв начин и с какво пострадалия е допринесъл за него.
Общите принципни постановки относно съпричиняването и отчитането му при определяне размера на обезщетението също са съобразени от въззивния съд в обжалваното решение. Проблемът е дали използваните от пострадалия изрази, особено при второто посещение в безнзиностанцията, са действително обидни и съответно те могат ли да се зачетат като поведение, предизвикало и в пряка причинна връзка с причиненото увреждане или за това е нужно още непосредствена опасност за деликвента или за близките му. Изясняването на този въпрос е от значение за точното приложение на правото поради което и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационното обжалване следва да бъде допуснато.
В заключение, касационното обжалване следва да се допусне поради наличие на условията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касаторът следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 90 лв.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до касационно обжалване решение № 138/16.12.2008 г. на Софийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1086/2008 г. в частта относно присъденото обезщетение в размер на 4 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.03.2007 г. и разноските.
УКАЗВА на Г. А. Г. в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 90,00 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………………..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: