1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
София, 07.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4968 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №130 от 14.07.2015г. по в.гр.д.№225/2015г. на Ямболския окръжен съд е потвърдено решение №284 от 05.05.2015г. по гр.д.№1998/2014г. на Ямболския районен съд, в частта, с която е било прието за установено по отношение на ответницата И. С. В., че ищецът В. И. В. е собственик на дворно място с площ от 840 кв.м., находящо се в с К., [улица], съставляващо ПИ №142, което участва в УПИ І-142,144, ведно с изградените в мястото жилищна сграда от 61 кв.м., лятна кухня и навес с обща застроена площ от 50 кв.м., както и в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от В. В. срещу И. В. иск за установяване правото на собственост на ищеца върху намиращата се в същото място вилна сграда и гараж.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи. Процесното дворно място, къща от 61 кв.м., лятна кухня и навес са останали в наследство от бащата на ищеца И. В., който е оставил за свои наследници преживялата съпруга К. И. и синове – З. В. и В. В.. С нотариален акт №19/2009г. К. и З. са продали на ищеца В. В. собствените си 5/6 ид.части от мястото, къщата и лятната кухня с навес. Към този момент ищецът е бил в брак с ответницата, но във фактическа раздяла, датираща от 1994г. Тя няма принос в придобиване на това имущество. Ето защо ищецът е станал едноличен негов собственик и в тази част предявеният иск по чл.23 СК е основателен.
По отношение на вилната сграда и гараж, изградени през 1985г. в същото дворно място, съдът е приел, че не е опровергана презумпцията на чл.21, ал.3 ГПК за съвместен принос. Събраните по делото доказателства не сочат на изключителен принос на ищеца в придобиването на сградата. Наистина, през този период той е реализирал по-големи доходи, но ответницата също е работела, полагала е грижи за домакинството и отглеждането на децата. Прието е, че в исковата си молба ищецът не е въвел като придобивно основание давностното владение върху сградата, а и впоследствие не е изменил основанието на този иск, затова не следвало да се обсъждат твърденията му във връзка с представения от него нотариален акт от 2005г. за собственост по обстоятелствена проверка. Освен това този акт не създавал права, не се ползвал със сила на пресъдено нещо, а удостовереното с него право на собственост можело да се опровергава.
Касационна жалба срещу въззивното решение, в частта, с която е бил отхвърлен искът за установяване право на собственост върху вилната сграда и гаража, е подадена от В. И. В..
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите му в жалбата, че вилната сграда и гаражът са строени върху дворно място, собственост на неговия баща и че са придобити от жалбоподателя по давност, текла по време на фактическата му раздяла с ответницата, без никакъв принос от нейна страна. Издаденото на името на ищеца строително разрешение не замества правото на строеж, каквото не е било учредявано.
В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси:
– за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички спорни въпроси – решение №157/08.11.2011г. по т.д.№823/2010г. на ІІ ТО; решение №136 от 02.10.2014г. по т.д.№4309/13г. на І ТО; решение №186/02.07.15г. по гр.д.№4465/14г. на ІV ГО; решение №283/14.11.14г. по гр.д.№1609/14г. на ІV ГО и др.
– за последиците от изграждане на постройка върху чужда земя без учредено право на строеж – решение №2459/16.12.1955г. по гр.д.№6437/1955г. на ВС, ІV ГО; решение №2399/09.10.56г. по гр.д.№4670/56г. на ІV ГО; решение №684/28.09.00г. по гр.д.№95/2000г. на І ГО и решение №514 от 29.04.1991г. по гр.д.№1756/1990г. на ІV ГО.
– за последиците на давностно владение по време на брака, но в период на фактическа раздяла- ТР №35 от 14.06.1971г. на ОСГК.
Ответникът в производството И. С. В. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество. Предявеният иск за вилната сграда и гаража бил по чл.23, ал.1 СК. Не бил предявяван иск по чл.21, ал.3 СК. Спорните сгради били придобити преди фактическата раздяла, с общи средства, труд и материали и с преобладаващ принос на ответницата, затова те са се включили в съпружеската имуществена общност. Строителното разрешение било издадено на името на ищеца, след надлежно учредено право на строеж по реда на чл.56, ал.2 З. /отм./.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационното обжалване следва да се допусне служебно поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част, доколкото съдът се е произнесъл по искова молба, в която не е уточнено придобивното основание, на което се позовава ищецът по предявения установителен иск за собственост.
Поставените в жалбата въпроси биха били относими към спора по делото само при редовна искова молба, в случай, че соченото основание за възникване на правото на собственост е придобивна давност. Към настоящия етап от производството обаче съдът не може да допусне касационно обжалване по тях.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
Д. касационно обжалване на решение №130 от 14.07.2015г. по в.гр.д.№225/2015г. на Ямболския окръжен съд в обжалваната част, с която е бил отхвърлен предявеният от В. И. В. срещу И. С. В. иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца върху вилна сграда и гараж, построени в дворно място с площ от 840 кв.м., находящо се в с К., [улица], съставляващо ПИ №142, което участва в УПИ І-142,144.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 52,70лв. и в същия срок да изпрати на съда вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: