Р Е Ш Е Н И Е
№ 621
София, 12.12.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 540 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.218а б“а”и сл. от ГПК/ отм/ във връзка с парагра2, ал.3 ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008г. и е образувано по касационна жалба на “Т” А. срещу решение №403/5.12.2007г., постановено по гр.дело №804/2007г. на СГС, ІVД състав. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и е направено искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора – отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск като неоснователен.
Ответникът ДФ”П”, С. не заявява становище по изложените в касационната жалба оплаквания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК/отм/, от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, срещу валидно и допустимо въззивно решение, поради което като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана по същество.
Софийски градски съд е приел за основателен иска на ДФ “П”, гр. С. срещу “Т“ А. по чл.254 ГПК/отм/, по съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на писмен договор между страните за доставка на топлинна енергия за процесния период от време, а липсата на валидно основание прави недопустимо издаването на изпълнителния лист от 26.09.2002г., по реда на чл.237, б”з” ГПК/отм/ за сумата от 5410.58 лв., представляваща цената на доставена топлинна енергия за времето от м.10.1995г. до м.01.2002 г., ведно с лихва за забава за сумата от 1 884.18лв. Приел е също така, че не се установява правоприемство между С енергиен комбинат С. и “Т” АД. По тези съображения е отменил решението на СРС, 29 състав от 9.11.2006г., постановено по гр.дело № 8325/2005г., в частта, с която е уважен искът за сумата от 109.81 лв. и за разноски от 9лв. и е оставил в сила решението, с което е отхвърлен искът за разликата до предявения размер.
Касационната жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на писмен договор между страните за доставка на топлинна енергия за исковия период от време м.октомври 1995г. – м. януари 2002г., за който ищецът се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка. С изменението на чл.6, ал.1 от Наредба №1 за топлинната енергия/ ДВ бр.36 от 30.04.1993г./ е въведено изискването за сключване на писмен договор с потребителя на топлинна енергия за производствени цели и за отопление на нежилищни сгради и помещения. В случая ищецът е ползвал нежилищно помещения – магазин и складово помещение за осъществяване на стопанска дейност, което покрива изискването на подзаконовия нормативен документ за сключването на писмен договор с потребителя на топлинна енергия. Ищецът е доказал и възражението си, че не дължи заплащане на цената на топлинната енергия за периода след 27.01.2007г. тъй като собствеността върху помещенията е прехвърлена на трето лице, което се явява потребител и задължено лице по смисъла на чл.106 а от ЗЕЕ/отм/.
В заключение искът по чл.254 ГПК/отм/ правилно е уважен, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм/, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 403/5.12.2007г., постановено по гр.дело № 804/2007г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: