5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 622
София,12.10.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1930/ 2009г.по описа на ВКС.
Производството е по пар.2,ал.3 ПР на ГПК/ нов/, вр. с чл.218и ГПК/отм/.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. Н. В., В. Р. В. и Г. Р. В. срещу решение от 29.11.2007г. по гр.д.№ 4462/2003г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от праводателя им Р. Г. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответниците М. К. К., С. К. М., М. М. Н., А. М. П., Т. П. П., П. С. С., Г. С. С., И. Т. С., М. Т. М., М. К. П., В. С. М., М. С. Н. и П. З. Ч. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 07.05.2003г. по гр.д.№14388/2000г. на Софийски РС, е отхвърлил предявения от Р. Г. иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС Г. В./ негов наследодател/ е притежавал правото на собственост върху земеделски имоти в землището на гр.Банкя- нива и две овощни градини, в м.”Под воденицата”, съставляващи към настоящия момент имот пл.№6, в масив 7 по действуващия земеустройствен план.
В хода на процеса е починал ищецът – на 12.02.2007г.-в и жалбоподателите негови наследници-съпруга и деца, са конституирани като страни по делото. Установено е по делото, че с договор за доброволна делба от 26.06.1947г. са поделени имоти на В. М. и в дял на Г. В. са поставени пет ниви, една овощна градина и ливада. Установено е също така, че на името на Г. В. и на името на праводателя на ответниците – П. М. в емлячния регистър от 1949г. има записани имоти. От приети по делото заключения на вещо лице е видно, че за землището на гр.Банкя има планове от 1952г. и 1957г., но при изработване на плана на земеделските земи са определени нови граници, тъй като има корекции на коритото на р.Банска, поради което по отношение на спорните имоти не може да се установи съществуването им в стари реални граници, поради обособяване на нови имоти върху старото корито на реката.
С решение от 01.12.2000г. на ПК”Банкя” е възстановено право на собственост на наследници на П. М. върху нива от 6,314дка, в м.”Градината”, като е образуван от няколко имота по емлячния регистър от 1926-36г., при съобразяване и на обстоятелството, че м.”Под воденицата” се включва в настоящата м. “Градината”, което е констатирано в протокол на ПК”Банкя” от 14.09.1999г., като е посочено, че същите фигурират в декларация от 1949г. От показания на свидетели е установено, че ТКЗС е образувано 1949- 1950г. и не се установява праводателя на ищците да е собственик на спорния имот към момента на внасянето им в ТКЗС, тъй като получените от него при делба през 1947г. имоти не са идентични с новообразуваната нива от 6,314дка, в м.”Градинната”, а Г. В. не е могъл да ги придобие и по давност от 1947 до 1950г. А от заключение на съдебно-техническа експертиза, прието по делото, се установява, че при изработването на плана на земеделските земи са определени нови граници на имотите, тъй като има корекция на коритото на р.Банска, поради което по отношение на спорните имоти не може да се установи съществуването на стари реални граници, а са обособени нови имоти върху старото корито на реката.
При тези данни въззъвният съд неправилно е приел, че се касае до спор с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и е отхвърлил искът на жалбоподателите като неоснователен. Съдът е приел, че жалбоподателите не са установили, че праводателят им е притежавал процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, поради което именно да е възникнало и правото да му бъде възстановена собствеността. Съгласно дадените в ТР № 1/1997 г. ОСГК на ВКС задължителни разяснения решенията на общинските поземлени комисии (сега ОСЗГ) по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта, така и по отношение на субектите на собствеността. Ето защо, след като с решение на поземлената комисия процесната земеделска земя е възстановена на наследниците на П. М., то въззивният съд неправилно е приел, че не следва да бъдат зачетени последиците на това решение понастоящем. Съдът е този, който с оглед твърденията на ищцът в настоящето производство, следва да определи какво е правното основание на иска му и по-какъв ред следва да бъде разгледан същият. Спорът между страните в случая не е за правото на собственост към минал момент, а за допусната евентуално грешка при изработването на плана за земеразделянето, поради което за жалбоподателят – ищец в производството не е налице правен интерес от търсената с иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ защита. Спорът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съществува, когато две страни твърдят собственост спрямо един и същ имот към минал момент – образуването на ТКЗС, и то във връзка с евентуалното му възстановяване. В случая преценката на твърденията на ищеца и на доказателствата, сочи, че правата на жалбоподателя се засягат по-скоро от грешки в административен акт – плана за земеразделянето, поради което ищецът няма интерес от търсената защита с иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Процесуалната допустимост на иска или легитимацията на страната, която го предявава – наличието на правен интерес – е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Иск, предявен от лице, което няма правен интерес, е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество. Ако е налице административен спор, то той подлежи на разглеждане по друг ред, не от гражданския съд в производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. С оглед тези съображения и съобразно разпоредбата на чл.218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира че обжалваното решение, с което е разгледан по същество и отхвърлен иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по иска да се прекрати.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о
Р Е Ш И :
О Б Е З С И Л В А решение от 29.11.2007г. по гр.д.№ 4462/2003г. на Софийски градски съд и оставеното с него в сила решение от 07.05.2003г. по гр.д.№14388/2000г. на Софийски РС.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на П. Н. В., В. Р. В. и Г. Р. В., като наследници на Р. Г., за признаване за установено по отношение на М. К. К., С. К. М., М. М. Н., А. М. П., Т. П. П., П. С. С., Г. С. С., И. Т. С., М. Т. М., М. К. П., В. С. М., М. С. Н. и П. З. Ч., че към момента на образуване на ТКЗС Г. В. е притежавал правото на собственост върху земеделски имоти в землището на гр.Банкя- нива и две овощни градини, в м.”Под воденицата”, съставляващи към настоящия момент имот пл.№6, в масив 7 по действуващия земеустройствен план.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: