Р Е Ш Е Н И Е
№ 622
София, 18 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мариана Маринова
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н. дело № 523/2008 година.
Производството е образувано по жалба на подсъдимия Г. Т. Е. против въззивно решение № 110/27.06.2008год., по в.н.о.х.д. № 70/2008 год. на Варненския апелативен съд
В касационната жалба, поддържана и в съдебно заседание, като основание за проверка на въззивното решение са посочени нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, или неговото изменение – с намаляване размера на наложеното наказание.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С атакувания съдебен акт, е отменена присъда от 05.12.2007 год., постановена по н.о.х.д. № 1697/07г. на Окръжен съд-Варна, в частта, в която са извършени две отделни групирания на четирите наложени наказанията, по чл.23,ал.1 НК и постановено, да се изтърпи най-тежкото от тях. В останалата част е потвърдена присъдата.
С първоинстанционната присъда е признат за виновен и осъден подсъдимия Г. Т. Е. за извършени престъпления по чл.321,ал.3,пр.ІІ-ро, по чл.243,ал.1,по чл.308,ал.3 и по чл.308,ал.5 НК и му е определено наказание чл.23, ал.1 НК – четири години и 11 месеца и „пробация”. На основание чл.24 НК наказанието лишаване от свобода е увеличено с две години и пет месеца.
Жалбата на подсъдимия Е е неоснователна.
Не може да бъде възприето виждането на защитата, за несъставомерност на извършеното деяние по смисъла на чл.321 НК. Съгласно легалното определение на понятието „организирана престъпна група”, по смисъла на чл.93, т.20 НК, същата представлява трайно структурирано сдружение за извършване на престъпления, с цел набавяне на имотна облага. Вън от всякакво съмнение, по делото е събран категоричен доказателствен материал, сочещ на задружната дейност на подсъдимите по изготвяне на неистински парични знаци и на неистински документи от различен вид – създаване на необходимите условия за осъществяването й /снабдяване с персонален компютър, многофункционално лазерно устройство, инсталиране на драйвери за принтер, на програмен продукт за обработка на графични изображения, създаване на драйвери, които съдържат изображения на печати, дипломи, сертификати и пр./ Производството по делото е проведено по диференцираната процедура по чл.371, т.2 НПК и касаторът е признал фактите, описани в обвинителния акт, като се е съгласил, да не се събират допълнителни доказателства за установяването им. Цялостната престъпна дейност на подсъдимите, заедно с постигнатия резултат /намерените при извършеното процесуално-следствено действие претърсване и изземване на изготвени неистински парични знаци-многобройни и от различен вид, неистинските документи, техническите съоръжения за осъществяването на престъпните намерения, са факти, подробно описани в обвинителния акт, признати от подсъдимите и подкрепени с доказателствен материал, събран в хода на досъдебното производство, на чиято база са изведени законосъобразни правни изводи. Несъстоятелни са възраженията, че целта на задружната дейност, не е набавяне на имотна облага, предвид категоричните доказателства в противоположен смисъл. Не може да бъде възприет и довода на защитата, че подсъдимите са действали при обикновено съучастие, а не са осъществили обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл.321НК.
Неоснователни са възраженията на защитата, свързани с явната несправедливост на наложеното наказание, с акцент-приложението на чл.24НК. Посочената разпоредба се намира в общата част на НК и увеличеното общо наказание не може да надвишава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание – императив, който Инстанциите по същество не са нарушили. Съобразена е разпоредбата на чл.373,ал.2,във вр. с чл.372,ал.4НПК – за всяко престъпление е определено наказание лишаване от свобода, под предвидения законов минимум. Не е нарушен закона, с увеличаване на определеното общо наказание / в каквато посока са касационните доводи/, защото противното би означавало, че приложението на чл.55 НК, изключва това на чл.24 НК, което не е вярно – и двете разпоредби са относими към съблюдаване на общи правила при индивидуализиране на наказанието.
Определеното на касатора наказание, е съответно на изключително високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца – касае се за много добре организирана престъпна група, развиваща мащабна противоправна дейност, при сериозна предварителна подготовка и целите на наказанието се постигат с този вид, размер и начин на изтърпяване, в личен и обществен план.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на подсъдимия Е, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а въззивният съдебен акт – в сила, като правилен и законосъобразен.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказаткелно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 110/ 27.06.2008 год. по в.н.о.х.д. № 70/2008 год. на Варненски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: