1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
С., 09.05. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1127 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. Л. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. Д. от АК-С., против въззивно решение № 456 от 13.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 757 по описа за 2013 г. на Хасковския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 214 от 29.08.2013 г. по гр.д. № 251/2013 г. на Свиленградския районен съд, са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от Х. Л. С. срещу Агенция „Митници” [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и извежда материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд и за които твърди, че са от значение за изхода на спора, а именно – налице ли е валидно трудово правоотношение към 26.01.2013 г., при положение, че служителят е възстановен на длъжност „старши митнически специалист” в [населено място], която е заличена от Н. още на 01.07.2012 г. с ПМС № 129/26.06.2012 г., както за [населено място], така и за [населено място]; допустимо ли е заповед по КТ, с която се променя мястото на изпълнение на трудови задължения да се връчва при отказ за получаване, удостоверен с подписа на двама свидетели; допустимо ли е заповед за промяна на трудовото правоотношение, с която се променя мястото на изпълнение на служебните задължения, определено в [населено място], да бъде санирана с конклудентни действия и без служителят да се яви на новото място на изпълнение на трудовите си задължения, а именно в [населено място]; законосъобразно ли е прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 9 КТ без наличието на заявление/предизвестие/, подадено от служителя, в което е отразена категоричната му воля за прекратяване на трудовото правоотношение за длъжност, определена за заемане от държавен служител; допустимо ли е прекратяване на трудовото правоотношение с предходна дата, различна от датата на връчване на заповедта. Твърди, че по поставените правни въпроси липсва съдебна практика, поради което разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Агенция „Митници” [населено място], чрез процесуалния си представител началник на отдел в дирекция „Правно-нормативна” на Агенция „Митници” И. Костурски в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата, както и за липсата на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени неоценяеми искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че страните са се намирали в трудовоправни отношения като касаторът е заемал длъжността „старши митнически специалист” в Митница-С.. Със заповед № 10230/16.12.2009 г. тези трудови правоотношения са били прекратени, като с влязло в сила решение от 22.02.2011 г., постановено по гр.д. № 9821/2010 г. на Софийски градски съд тази заповед е била отменена, а служителят възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. В изпълнение на съдебното решение, работодателят е издал заповед № 266 от 22.01.2013 г., с която касаторът е възстановен на длъжността „старши митнически специалист” в Митница-С., митническо бюро К.. Във връзка с извършените структурни промени в Агенция „Митници”, по предложение на работодателя, касаторът е изпълнил цялата процедура по заемането на длъжност, определена за заемане по служебно правоотношение като е подал заявление вх. № 94 ХХ/3 от 01.02.2013 г., с което е изразил воля да бъде назначен на длъжността „инспектор” в Агенция „Митници”, подал е и декларации по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 и по чл. 111, ал. 2 от З., както и всички останали изискуеми се документи, въз основа на които работодателят е издал заповед № 428 от 08.02.2013 г., с която касаторът е бил назначен на длъжност „инспектор” в Агенция „Митници”, в митническо бюро-К.. В момента, в който е била издадена тази заповед за назначаването му на държавна служба е била издадена и процесната заповед № 0427/08.02.2013 г. за прекратяване на трудовите правоотношения на основание чл. 327, ал. 1, т. 9 КТ. В. съд е приел, че тази заповед е законосъобразна, тъй като макар, че в случая липсва изрично писмено изявление от страна на служителя за прекратяване на трудовия договор на това основание, както изисква законът, то от него е била изразена писмено ясна и категорична воля за заемане на длъжност по служебно правоотношение, издадена е заповед за назначаването му на държавна служба, по силата на която се създават нов тип отношения, които не могат да съществуват паралелно с трудовите такива.
Касационното обжалване следва да се допусне по поставения материалноправен въпрос, а именно – законосъобразно ли е прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 9 КТ без наличието на заявление/предизвестие/, подадено от служителя, в което е отразена категоричната му воля за прекратяване на трудовото правоотношение за длъжност, определена за заемане от държавен служител. Този въпрос е обусловил изхода на спора и решаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ. Останалите поставени от касатора четири правни въпроса от материално естество не са обусловили изхода на делото, поради което не съставляват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, с оглед приетото разрешение в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, поради което по тях касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Тъй като спорът е трудов, с оглед разпоредбата на чл. 359 КТ касаторът не дължи внасяне на държавна такса за производството пред касационната инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 456 от 13.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 757 по описа за 2013 г. на Хасковския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: