О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София, 10.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело №1898 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Софийският апелативен съд с решението си от 18.06.2009г по гр.д. № 713/2009г е отменил решението на Великотърновския окръжен съд от 19.12.2008г по гр.д. № 1027/2007г в частта ,в която бил отхвърлен искът,предявен от П. М. Т. срещу Великотърновския апелативен съд за заплащане на сумата 15 000 лева,представляваща обезщетение за претърпяни от незаконно осъждане за извършено престъпление, в частта в която било осъдена П. на Р. Б. да заплати на П. М. Т. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди по чл.2 т.2 ЗОДОВ в размер на 35 000 лева и в частта за разноските в полза на Великотърновския апелативен съд
в тази част постановил ново решение. С него Софийският апелативен съд осъдил Великотърновския апелативен съд и П. на Р. Б. да заплатят солидарно на П. М. Т. сумата 12 000 лева,представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,по което бил оправдан с влязла в законна сила присъда и от незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение по същото обвинение. Присъдил законна лихва считано от 27.02.2006г и направените по делото разноски съобразно уважената част на иска в размер на 600 лева. Исковете в останалата им част за разликата до 50 000 лева отхвърлил. В полза на Великотърновския апелативен съд и в полза на Софийския апелативен съд присъдил направените по делото разноски в размер на 152 лева за първия и 05 лева за втория съд.
Решението на Софийския апелативен съд е обжалвано от всички участващи в процеса страни: от ищеца П. М. Т. в частта в която исковете му са били отхвърлени за разликата от 12 000 лева до 50 000 лева;
от ответника П. на Р. България- в уважената част на иска в размер на 12 000 лева и
от Великотърновския апелативен съд в уважената част на иска в размер на 12 000 лева.
И в трите изложения се поддържа,че при разрешаването на материалноправния въпрос за справедливия размер на присъденото обезщетение, въззивният съд не се съобразил с практиката на съдилищата-на ВС и на ВКС и на другите съдилища в страната и че това било основание за допустимост по чл.280 ал.1т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допусимост на касационното обжалване,прие следното:
Налице са основанията за допустимост по чл.280 ал.1т.1 и т.2 ГПК и по трите касационни жалби, тъй като определеният размер на следващото се обезщетение,Софийският апелативен съд е определил по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД за конкретния случай и не е спазвал определена рамка в други решения ,отнасящи се до други лица и други случаи.
Съобразно сега действащата уредба на ГПК,за да се допусне касационен контрол върху решение на въззивен съд е необходимо основният /те/ въпроси по делото,да са били решени в противоречие на съществуващата практика по прилагането на съответната материалноправна или процесуалноправна норма,да не е спазен точно закона ,да няма никаква съдебна практика по правна норма според променените обществени отношения,да има противоречиви решения на отделни състави на ВКС, при които противоречието да се преодолее чрез тълкувателно решение на ОСГК-т.е. точно посочени основания в чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК.
В изложението към касационните жалби са посочени основните въпроси по делото,които са били разрешени в противоречие със цитираната съдебна практика-Т. Р № 3/2004г ОСГК, Р № 1* от 16 декември 1992г по гр.д. № 1181/92г ВС, 4 Г. О., Р № 83 от 21.07.2008г по гр.д. № 255/2007г на Габровския окръжен съд, Р № 67 от 14.05.2009г по гр.д. № 116/2009г на Варненския апелативен съд
Оплакването на касационния жалбоподател-ищец П. Т. е както се посочи,по-горе, за занижен размер на присъденото обезщетение-12 000 лева. По цитираните решения по сходни случаи имало присъдена сума от 30 000 лева/,вж. Р № 186 от 23.02.2009г по гр.д. № 595/2008г ВКС,1 Г. О./ , 6 000 лева /Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 760/2006г/ ,10 000 лева / Р № 990/ 07.11.2008г по гр.д. № 3533/2007г ВКС ,1 Г. О./, 15 000 лева / Р № 29 от 30.01.2009г по гр.д. № 2496/2008г ВКС, 1 Г. О., 20 000 лева / Р № 67 от 14.05.2009г по гр.д. № 116/09 на Варненския апелативен съд/.
Това разнообразие от размер на присъдени обезщетение показва противоречивото приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД отнасящо се до преживяванията от незаконното задържане под стража, от незаконното обвинение в престъпление,след което с влязла в сила присъда лицето е оправдано, при незаконно наказателно производство тогава когато, е било прекратено поради това,че деянието не е било извършено от лицето или че извършеното деяние не е било престъпление, тогава когато лицето е било осъдено по НК,но по-късно е било оправдано или че наложеното административно наказание е било отменено и т.н. основания за отговорност на държавата за незаконни действия и процедиране на нейните правозащитни органи,формулирани в чл.2 ЗОДОВ.. За всеки отделен случай с оглед събраните по делото доказателства решаващият съд е определял конкретно обезщетение,което ВКС не би могъл да унифицира и да поставя под един знаменател. Но все пак,както е посочено и в Постановление № 4/68г на ВС, „Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.”
Следователно,при наличието на противоречива практика, исканата отмяна е допустима на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
В изложението към касационната жалба на Великотърновския апелативен съд се съдържат оплаквания за неправилно приложения ЗОДОВ,тъй като към момента на вземане мярката за неотклонение „задържане под стража” имало основателни съмнения,че лицето можело да се отклони и да се укрие и за това съдът взел именно посочената мярка. Великотърновският окръжен съд приел,че нито първият съд,взел първоначалната мярка за неотклонение „задържане под стража” , нито следващият съд който я е потвърдил,са можели да отговарят по чл.2 т.2 ЗОДОВ. По този въпрос имало практика и това било Р № 67 от 14.05.2009г по гр.д. № 116/2009г. на Варненския апелативен съд, с което било оставено в сила в тази част решението на Габровския окръжен съд от 21.07.2008г по гр.д. № 255/2007г
Вярно е твърдението за противоречива практика по разглеждания въпрос- с решението си Софийския апелативен съд е приел,че взетата мярка за неотклонение” задържане под стража” на 17.09.2000г до изменението й на 04.07.2001г сама по себе си не е основание за отговорност по чл.2 т.2 ЗОДОВ, а само по чл.2 т.1 ЗОДОВ. В единия случай нейната законосъобразност се преценява с оглед разпоредбите на НПК , а в другия случай-с оглед „….законосъобразността на обвинението по повод на което е наложена мярката,с оглед на което правилното прилагане на закона към момента на постановяването й е ирелевантно за спора по иск с правно основание чл.2 т.2 ЗОДОВ „.”В този случай решаващият съд приложил т.13 от Т Р № 3/2004г.
Следователно,по въпроса : Ако съдът,който е взел мярката за неотклонение „задържане под стража” и съдът който я е одобрил,при вземането й са спазили всички изисквания по НПК и тази мярка не е била отменена по съответния ред, този съд носи ли отговорност за вредите и от задържането,ако след това лицето е било оправдано с влязла в законна сила,присъда на основание чл.2 т.2 ЗОДОВ или се освобождава от отговорност-съществува противоречива практика. За уеднаквяването й ВКС следва да се произнесе с решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.
И по това искане,касационният контрол е допустим на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и ВКС го допуска.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изцяло касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд от 18.06.2009г по гр.д. № 713/2009г..
Насрочва делото за 7 октомври 2010г, 9 часа , за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: