О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 623/21.12.2016 год.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3114 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 143/ 02.02.2016 г. по гр. д. № 2157/ 2015 г., с което Пловдивски окръжен съд, като потвърждава решение № 1549/ 08.05.2015 г. на Пловдивски районен съд в обжалваната част, осъжда А. М. И. да заплати на С. А. Д. на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС сумата 6 893. 03 лв. – увеличената стойност вследствие подобрения в делбените имоти (двуетажна жилищна сграда и застроеното със сградата дворно място в Н. с., [община], област П.), съответна на дела на А. И. от 34/ 72 ид. части.
Решението обжалва касаторът А. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси (уточнени и конкретизирани в духа на касационните оплаквания, съгласно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС):
1. Прилага ли се презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съделителите, когато съсобствеността произтича от наследствено правоприемство и има ли правата по чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС наследникът, който не е доказал, че е извършил действия, обективиращи намерението му да завладее чуждите идеални части?
2. Има ли противоречие между решението по допускане на делбата и решението по нейното извършване в хипотезата, в която с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК е отхвърлено възражение за придобивна давност на ответника по делбения иск, а в решението по извършване на делбата претенцията за подобрения на този съделител е квалифицирана по чл. 74, вр. чл. 72 ЗС и уважена?
3. Допустимо ли е да се обсъждат доказателствата, събрани в първата фаза на производството по съдебна делба, когато в решението по извършване на делбата се разглежда претенция по сметки от подобрения в делбения имот (чл. 346 ГПК)?
Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд. По първия (материалноправен) въпрос извежда допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода, че обжалваното решение е в противоречие с ППлВС № 6/ 1974 г. на ВС. По другите два (процесуалноправни) въпроса обосновава допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От ответника по касация С. Д. не постъпва писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска за подобренията в делбените имоти над 5 000 лв. Чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК не ограничава упражненото право на касационно обжалване. Подадена е от легитимирана страна – ответникът по осъдителното въззивно решение. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, а решението следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и само по материалноправния въпрос. Съображенията за това са следните:
Исковете за делба на дворното място и жилищната сграда в него е предявил касаторът срещу ответника по касация и съделителя С. Д.. Обосновал ги е с твърденията, че съсобствеността е възникнала по наследствено правоприемство от А. И. Д. (баща на съделителите, починал през 1981 г.), а с универсално завещание от 2010 г. Й. А. Д. (майката на съделителите, починала през 2011 г.) се е разпоредила в полза на касатора със своите и наследените от своя съпруг идеални части от прекратената имуществена общност.
Ответникът по касация е оспорил исковете с възражение за придобивна давност, довело до конституиране в делбеното производство на неговата съпруга Е. Д..
Ответникът по касация и съделителят С. Д. са направили и възражения по чл. 30 ЗН относно завещанието на Й. Д..
С решението по чл. 344, ал. 1 ГПК на основание чл. 30 ЗН е намалено завещателното разпореждане на майката в полза на дъщерята (на касатора) и са възстановени запазените части на двамата братя от по 2/ 9 части. Делбата на дворното място и жилищната сграда е допусната при квоти 34/ 72 ид. части за касатора и по 19/ 72 ид. части за ответника по касация и за съделителя С. Д..
Искът за делба срещу съпругата на касатора е отхвърлен.
Решението по чл. 344, ал. 1 ГПК съдържа мотиви, че е неоснователно възражението за придобивна давност. Обсъждани са били събраните гласни доказателства.
Във втората фаза на производството по съдебна делба и в границите на срока по чл. 346 ГПК ответникът по касация прави искане касаторът да му заплати според дела си част от увеличената стойност от 54 329 лв. извършени подобрения в делбените имоти.
Касаторът прави възражение за погасителна давност.
Доказателствата по претенцията по сметки са гласни чрез разпит на двама свидетели и онези, събрани от заключение на допусната и изслушана съдебно-оценителна експертиза.
С първоинстанционното решение във втората фаза на делбата на основание чл. 348 ГПК имотите са изнесени на публична продан, а на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС касаторът е осъден да заплати на ответника по касация сумата 6 893. 03 лв. – съответна на дела й част от увеличената стойност на делбените имоти вследствие извършени подобрения. Първостепенният съд е приел че презумпцията на чл. 69 ЗС намира приложение в отношенията между съделителите, а събраните (гласни) доказателства не я опровергават. Решението се основава на вариант от заключението на съдебнооценителната експертиза, съответен на този извод. Първостепенният съд е приел, че погасителната давност по вземането на недобросъвестния владелец, подобрил чуждия (съсобствен) имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане (т. 13 ППлВС № 6/ 1974 г.) Възражението за погасителна давност на касатора е отхвърлено като неоснователно, доколкото исковата молба за делба е подадена на 18.10.2012 г., а осъдителната претенция е заявена на 22.10.2014 г.
Касаторът обжалва първоинстанционното решение в осъдителната част с оплаквания за погрешна квалификация на претенцията по сметки. С въззивното решение жалбата е квалифицирана като неоснователна, а първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваната (осъдителна) част. Въззивната инстанция възпроизвежда мотивите на първата инстанция, макар да не извършва изрично препратката, предвидена в чл. 272 ГПК.
С ТР № 1/ 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/ 2012 г. ОСГК на ВКС бе зачетена константната съдебна практика, според която презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността е с източник наследствено правоприемство. Такъв е източникът на съсобствеността, установен със сила на пресъдено нещо с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК – наследствено правоприемство от родителите на съделителителите. При въведено оплакване в жалбата въззивният съд е следвало да обсъди гласните доказателства, събрани във втората фаза на производството по съдебна делба, откъм тяхната годност да проведат пълно доказване по твърденията на ответника по касация, че е извършил подобренията като владелец, а не като държател на делбените имоти. Въззивният съд постановява обжалваното решение, развивайки различни мотиви, съответни на разпределението на доказателствената тежест от презумпцията на чл. 69 ЗС, която обаче в отношенията на съделителите не намира приложение. Следователно включен в предмета на делото и обуславящ изводите на въззивния съд е материалноправният въпрос: Прилага ли се презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съделителите, когато съсобствеността произтича от наследствено правоприемство и има ли правата по чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС наследникът, който не е доказал, че е извършил действия, обективиращи намерението му да завладее чуждите идеални части? По този въпрос обжалваното решение е в противоречие с ТР № 1/ 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/ 2012 г. ОСГК на ВКС и с т. 1 на ППлВС № 6/ 1974 г.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за изключено всяко основание за допускане на касационния контрол по повдигнатите два процесуалноправни въпроса. Съображенията за това са следните:
Няма противоречие между решението по чл. 344, ал. 1 ГПК и решението по извършване на делбата, включително в частта по исканията по сметки. В обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение са включени възраженията за право на задържане и за прихващане (арг. от чл. 298, ал. 4 ГПК, а преди чл. 221, ал. 2 ГПК (отм). Възражението за придобивна давност е извън предметния обхват на двете изключения, които законодателят предвижда.
Изводът за това, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, произтича от извършеното от въззивния съд (грешно) обсъждане на събраните във втората фаза на производството по съдебна делба. То е достатъчно за успешното преминаване на етапа на селектиране на касационната жалба.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 143/ 02.02.2016 г. по гр. д. № 2157/ 2015 г. на Пловдивски окръжен съд.
Указва на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена в полза на Върховния касационен съд държавна такса от 137. 86 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание при призоваване на касатора А. И. и ответника по касация С. Д. след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на съдебния срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.