О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София, 11.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5825 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. П. В. против решение № 85/24.06.2013г. по гр.д.№ 159/2013г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1/21.03.2013г. по гр.д.№ 1161/2012г. на Разградски РС. С последното е намалено на основание чл. 30 ЗН завещание от 09.09.2009г., оставено от П. М. П. в полза на дъщеря му Р. П. В. с 8000/28600 от предмета му и е възстановена запазената част на сина му М. П. П. от наследството на П. М. П., починал на 08.07.2011г. Допусната е съдебна делба на апартамент № 9 с идентификатор № 61710.505.536.1.9, на трети етаж, находящ се в [населено място], на [улица] със застроена площ 70,55 кв.м. ведно с прилежащите към него изба № 9 и таван № 9 и 8,33% ид.ч. от общите части на сградата при квоти 1136/3216 ид.ч. за М. П. П. и 2080/3216 ид.ч. за Р. П. В..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 31 ЗН и чл.12, ал.2 ЗН, във вр. с чл. 31, ал.1 ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 146 и чл. 266 ГПК и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани три въпроса:1.Ако в доклада по делото първата инстанция не е дала указания за разпределение на доказателствената тежест, съставлява ли това съществено процесуално нарушение и следва ли въззивната инстанция да поправи този пропуск, като допусне исканите пред нея доказателства. 2. нарушава ли се принципа на равенство на страните и диспозитивното начало, ако съдът приеме, че заявилата претенция по чл. 12, ал.2 ЗН страна е облагодетелствана, защото е живяла в наследствения имот, ако другата страна не е правила такова възражение. 3.при дарение на парична сума преди закона за деноминацията по каква стойност следва да се прибави сумата в масата по чл. 31 ЗН – като абсолютна стойност към момента на дарението, по деноминираната сума, или да се преизчисли чрез минималната работна заплата като съизмерител. По първите два въпроса се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, като е представена съдебна практика. По третия въпрос се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.т.3 ГПК.
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Страните са наследници на съпрузите П. М. П., починал на 08.07.2011г. и М. Й. П., починала на 30.01.2007г. С н.а. № 86,т.ІІІ/1966г. двамата са признати са собственици на процесния апартамент, придобит чрез групов строеж, извършен от СП”Жилищно строителство”. След смъртта на съпругата, преживелият съпруг П. П. е оставил саморъчно завещание от 09.09.2009г., с което е завещал своята част от апартамента в размер на 4/6 ид.ч. на дъщеря си Р. П.. Ищецът М. П. е заявил претенция за възстановяване на запазената му част от завещанието, а ответницата е заявила претенция по чл.12, ал.2 ЗН за увеличаване на наследството приживе на наследодателя чрез извършване на ремонти в апартамента –остъкляване на тераса, мивка, поставяне на теракот в банята и смяна на врати в общ размер 10 000 лв. Тя е заявила, че в масата по чл. 31 ЗН следва да се включи сума от 10 000 лв., която баща й е дарил на ищеца при покупката на жилище от него през 1994г.
СТЕ е установила, че апартамента към момента на откриване на наследството е струвал 40 600 лв., като в тази сума се включва стойността на извършените подобрения в размер на 1200 лв.
В доклада по делото, предявен на страните в с.з. на 21.11.2012г. съдът е дал указания до ищеца и ответника, но общо е посочил, че „не са представени доказателства за това какво друго е влязло в наследството освен процесния недвижим имот”, като не е дал указания чия е доказателствената тежест за установяване на това.
РС е приел, че претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН е неоснователна, защото заявилата я Р. П. е живяла в жилището и е правила подобренията и в свой интерес и удобство. Приел е, че сумата от 10 000 лв. действително е дарена от бащата на сина му М. П., но поради това, че дарението е било 1994г. е преизчислил тази сума като работни заплати и е намерил съотношението им към момента на откриване на наследство, т.е. приел е, че към този момент дарението е на стойност 1533,33 лв. Като е съобразил, че запазената част на ищеца е 1/3 от наследството, а стойността на завещаните 4/6 ид.ч. е 2706,66 лв. и е отчел облагодетелстването и на ищеца с дарената сума е приел, че завещанието следва да се намали с 8000/28 600 ид.ч.
Подадената от Р. П. въззивна жалба е съдържала оплакване за непълнота на доклада относно това чия е доказателствената тежест за установяване масата по чл. 31 ЗН. Представени са доказателства, че баща й П. П. е придобил с договор от 03.05.1988г. автомобил „Москвич 406”, че на майка й М. П., като наследник на П. Ю. П., починал 1960г. е възстановен ? ид.ч. от горски имот с площ 25, 000 дка, от която по пътя на наследствена трансмисия бащата на страните е придобил 1/12 ид.ч. и тази част се включва в наследството, т.е. в масата по чл. 31 ЗН. Въззивната инстанция е отказала да приеме тези доказателства и да назначи СТЕ за оценяване на това имущество към момента на откриване на наследството на завещателя.
По първия поставен въпрос „ако в доклада по делото първата инстанция не е дала указания за разпределение на доказателствената тежест, съставлява ли това съществено процесуално нарушение и следва ли въззивната инстанция да поправи този пропуск, като допусне исканите пред нея доказателства” е относим към мотивите на въззивния съд и на спора. С ТР № 1/213г. от 09.12.2013г. т.2 се обобщи съдебната практика по този въпрос и се прие, че ако във въззивната жалба се прави оплакване за нарушение на първата инстанция при изготвяне на доклада и то е основателно, въззивната инстанция следва да даде указания за събиране на тези доказателста, за които първата инстанция не е дала указания и изготвения от нея доклад е непълен, или неправилен. Тъй като въззивиня съд не е действал по този начин и е отказал събиране на относими доказателства, за събирането на които първата инстанция не е дала указания за разпределение на доказателствената тежест, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
По втория въпрос „нарушава ли се принципа на равенство на страните и диспозитивното начало, ако съдът приеме, че заявилата претенция по чл. 12, ал.2 ЗН страна е облагодетелствана, защото е живяла в наследствения имот, ако другата страна не е правила такова възражение” следва да се отбележи следното: В хипотезата на нормата на чл. 12, ал.2 ЗН като негативна предпоставка за уважаване на тази претенция е посочено заявилият тази претенция да не се е облагодетелствал по друг начин. Това е императивна норма – установена в обществен интерес. Съгласно приетото в т.10 от ТР № 1/2001г.ОСГК и т.1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК въззивният съд може да приложи императивна материално правна норма дори нарушението й да не е въведено като основание във въззивната жалба. Затова и без възражение, съдът е следвало да разгледа този въпрос. Отделно от това, ищецът изрично е навел подобно възражение. Затова по втория въпрос не следва да се допуска касационен контрол.
По третия въпрос „при дарение на парична сума преди закона за деноминацията по каква стойност следва да се прибави сумата в масата по чл. 31 ЗН – като абсолютна стойност към момента на дарението, по деноминираната сума, или да се преизчисли чрез минималната работна заплата като съизмерител”. Този въпрос е относим към мотивите на обжалваното решение и изхода от спора. По него не е известна на съда съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 85/24.06.2013г. по гр.д.№ 159/2013г. на Разградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Р. П. В..
Указвана на касатора да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 40 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: