5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 627
гр. София, 22 януари 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря…………Даниела Околийска…………….и с участието на прокурора…………………Тома КОМОВ………………изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1970 по описа за 2013 г.
Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.
Образувано е по искане на осъдената Н. И. С., чрез защитника й адв. Д., за възобновяване на нохд № 1468/13г. на районен съд гр.Кюстендил и внохд № 253/2013 г. на окръжен съд гр.Кйстендил. В искането се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НК. Настоява се за възобновяване на делото, като алтернативно се предлага оправдаване на осъдената или връщане на делото за ново разглеждане. Като нарушение на материалния закон се посочва осъждането на С. за престъпление по чл.234, ал.1 от НК, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.123, ал.1 от ЗАДС, а за съществено процесуално нарушение се изтъква липсата на достатъчно аргументи за извършено престъпление в мотивите на съдебните актове. Относно явната несправедливост на наказанието не се излагат съображения.
В съдебно заседание искането се поддържа със същите аргументи от адв.Д. с настояване за оправдаване на Н. С…
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че осъщественото от осъдената деяние не представлява маловажен случай, за което са били изложени съображения и законът е приложен правилно.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 27 от 16.04.2013г., постановена по нохд № 1468/2012г. на районен съд гр.Кюстендил, Н. И. С. била призната за виновна в това, че на 12.10.2012г. на ГКПП Г., в лек автомобил марка “Ауди” с рег. [рег.номер на МПС] , държала акцизни стоки – цигари без бандерол от различни търговски марки, на обща стойност 592,25 лева, когато такъв се изисква по закон и случаят не е маловажен – престъпление по чл.234, ал.1 НК, поради което и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК й било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК било отложено за изпитателен срок от три години.
С присъдата било постановено отнемането в полза на държавата на предмета на престъплението – 108 кутии цигари без бандерол, от различни марки.
Присъдата била атакувана както от прокурор при Кюстендилска районна прокуратура с искане за увеличаване на наказанието, така и от подсъдимата С. с искане за оправдаването й. С решение от 22.07.2013г., постановено по внохд № 253/2013 г., на окръжен съд гр.Кюстендил, присъдата била потвърдена.
Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
За да приемат, че с деянието си осъдената С. е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл.234, ал.1 от НК, инстанционните съдилища са изложили достатъчно съображения, поради което оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на мотиви на съдебните актове е неоснователно.
В мотивите на решението си въззивният съд е дал отговор на възраженията, които защитата излага в искането за възобновяване. С тези изводи на въззивната инстанция се съгласява и касационният съд. Разграничителният критерий между престъпление по чл.234, ал.1 от НК и административно нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС не е количеството и стойността на стоките без бандерол, а маловажността на случая, в каквато принципна насока е и цитираното от окръжния съд ТР № 62 от 26.05.1978г. на ОСНК. Преценката дали деянието представлява маловажен случай се извършва на база заложените критерии в чл.93, т.9 от НК – липса или незначителност на вредните последици, наличие на смекчаващи или други обстоятелства, които налагат извод за ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. За престъплението по чл.234, ал.1 от НК маловажният случай изключва възможността за носене на наказателна отговорност, а деецът се наказва по административен ред. В конкретния случай съдилищата са преценили правилно, че обществената опасност на осъщественото от осъдената деяние не е незначителна, въпреки положителните й характеристични данни и чисто съдебно минало. Стойността на предмета на престъпление не е незначителна, осъществено е било пренасяне на акцизни стоки без бандерол през границата на страната, укрити в тайници, които стоки според установените от съдилищата факти са били предназначени за продажба. Като са приели, че осъдената е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.234, ал.1 от НК, съдилищата са приложили правилно закона.
Наложеното на С. наказание не е явно несправедливо. Наличието на многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства е обусловило определянето на наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.55, ал.1 от НК под законовия минимум, като на основание ал.3 на чл.55 от НК не е било наложено кумулативното предвиденото наказание „глоба”. Изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” е било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК. Липсват основания за допълнително смекчаване на наказателно правното положение на осъдената.
Предвид изложеното и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Н. И. С. за възобновяване на нохд № 1468/2012 г. на районен съд гр.Кюстендил и внохд № 253/2013 г. на окръжен съд гр.Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :