4
гр. д. № 2897/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 627
София, 22.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2897/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. К. Х., М. А. Х. и И. М. Х. са подали касационна жалба срещу решение № 30 от 05.02.2016 г. по гр. д. № 511/2015 г. на Ловешки окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното и е постановено решение по съществото на спора като е признато за установено по отношение на касаторите, че ищецът К. М. е собственик на поземлен имот с идентификатор 44327.502.2531 по ККР на [населено място], с площ от 506 кв. м. и построените в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.2531.1, със застроена площ от 60 кв. м. и двуетажна селскостопанска сграда с идентификатор 44327.502.2531.2, застроена на площ от 36 кв. м. и ги е осъдил да му предадат владението на имота и сградите. Със същото решение е отхвърлен предявения от касаторите насрещен установителен иск за собственост на имота основан на твърдението, че е придобит на основание давностно владение.
В касационната жалба се развиват доводи за необоснованост и незаконосъобразност и нарушаване на съдопроизводствените правила. Допускането до касационна проверка се иска по девет въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, като се обосновава разрешаването им в противоречие със задължителната практика на ВКС по тях – основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че ищецът през 2009 г. е сключил договор за покупко-продажба на имота с В. Н. В., действал лично за себе си и като пълномощник на останалите съсобственици А. Н. и Й. Х., негови лели, и Ж. Г. Н., В. Н. В. и Г. Н. В. – негови майка и сестра и брат, на спорния имот. Продавачите са придобили право на собственост върху имота на основание наследствено правоприемство след смъртта на В. Н. Н. настъпила през 1974 г. Договорът е обективиран в нот. акт № 33, т. ІІІ, н. д. № 327/2009 г. С нот. покана, връчена на 03 и 04.2013 г. на ответниците М. Х. и М. Х., ищецът ги е поканил да му предадат доброволно владението на имота, а на 27.12. с. г. е предявил осъдителния иск.
По отношение на ответниците е установено, че са сключили предварителен договор за покупко-продажба с Й. Х., в който е записано, че при сключването му е действала и като пълномощник на останалите съсобственици. Договорът е без дата и в него не е посочено дали е предадено владението на имота при сключването му. От същия се установява, че купувачът М. Х. е платил сумата от 5000 лв., която е била част от уговорената цена от 7000 лв. и се е задължил да плати остатъка до 31.12.2003 г. С гласни доказателства е установено, че е заживял в имота със семейството си – М. К. Х., съпруга, и И. М. Х., син, както и че семейството му се е нанесло в имота, преди да се роди детето С. от майка Л. М., дъщеря на ответника М. Х., т. е. преди м. октомври 2003 г. Фактът, че и към датата на предявяване на иска ответниците упражняват фактическа власт върху имота, е признат за безспорен между страните на основание чл. 175 ГПК.
Въззивният съд е намерил насрещния иск за неоснователен по съображения, че ответниците не са доказали да са противопоставили осъществяваното владение върху имота на останалите собственици, тъй като не се установява Й. Х. да е била упълномощена да ги представлява при сключване на предварителния договор. От това е направил извод, че Х. са били държатели на имота. Приел е, че към момента на извършване на ремонт на покрива през 2007 г. от В. В., имотът не е владян от ответниците. От съвкупната преценка на тези, приети за установени факти, е направил извод, че в тяхна полза не се е осъществил фактическия състав на давностното владение.
Уважил е първоначалния иск, предявен от К. М., като е намерил, че сключеният договор за покупко–продажба през 2009 г. го легитимира като собственик.
Въпросите № 1 – ако фактическата власт е придобита при липса на правно основание, необходимо ли е да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика; № 2 – прекъсва ли се владението при недобросъвестно владение ако преди да изтече неговия срок, трето лице се легитимира като собственик на имота; 3. Владение или държание е установяването на фактическа власт върху имота въз основа на сключен предварителен договор за продажба; 4. При установено владение върху недвижим имот, кой носи доказателствената тежест за оборване на презумпцията по чл. 69 ЗС; 5. презумпцията по чл. 69 ЗС ползва ли ответниците по иск по чл. 108 ЗС и освобождава ли ги от процесуалното задължение да доказват субективния елемент на владението – намерението за своене; не са разрешавани от съда и не са обосновали решаващите му изводи, поради което не съставляват общо основание за допускане касационна проверка на въззивното решение по тях.
Формулираните въпроси под №№ 6, 7 и 8 относно това рефлектира ли върху субективния елемент на владението обстоятелството, че продавачът е действал без представителна власт по отношение на част от съсобствениците; за да се приеме, че владението е явно, необходимо ли е то да се осъществява във всеки момент от времето; заживяването и стопанисването на имота за задоволяване на жилищни нужди, представлява ли действия по упражняване на фактическа власт с намерение за своене, също не обуславят общо основание за допускане на касационна проверка. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези въпроси не са обсъждани от съда и не са поставени в основата на направените от него правни изводи.
Обуславя основание за допускане на касационна проверка формулираният в т. 9 въпрос за това може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства и при установено противоречие между тях и останалите доказателства по делото, както и длъжен ли е да изложи съображения защо ги приема за достоверни. Този процесуален въпрос е разрешен от съда в противоречие с формираната задължителна практика по него, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 05.02.2016 г. по гр. д. № 511/2015 г. на Ловешки окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 128.93 лв. и представят доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: