О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
София, 11.12.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 596 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 21.04.2012 год. по гр. д. № 373/2011 год. Добричкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 25.01.2011 год. по гр. д. № 2071/2007 год. на Добричкия районен съд в обжалваните му части, с които е било признато по отношение на [фирма] и ответниците, физически лица – Й. С. С., С. К. С., С. С. Т., И. Г. И., Г. А. Г., М. М. И., Д. П. И., В. М. К., Г. Г. М., Й. И. Й., Т. Т. И., Л. В. Г., А. Н. Й., В. И., Г. Н. Т., Е. Ж. С., К. Г. К. и М. Д. И. правото на собственост на [фирма] върху описания недвижим имот в [населено място] – поземлен имот с идентификтор * по кадастралната карта на града, с площ 13 699 кв. м., с построените в него сгради, подробно описани, и ответникът [фирма] е осъден да предаде на ищеца владението върху този имот.
Въззивното решение се обжалва с касационни жалби в срока по чл. 283 ГПК от ответниците [фирма], чрез пълномощника му адвокат Кл. Х. и И. Г. И., С. К. С., Г. А. Г., М. М. И., В. М. К. и Й. И. Й., чрез пълномощника им адвокат М. В., с оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат обезсилване на въззивното решение, респ. неговата отмяна, като претендират заплащане на направените по делото разноски.
Касаторите, физически лица поддържат становище за липса на правен интерес от предявяване на установителните искове против тях, с оглед обстоятелството, че те не претендират да са собственици на имота към момента на предявяване на исковете, тъй като са се разпоредили с придобития на основание постановлението за възлагане недвижим имот в полза на втория ответник, дружеството [фирма]. Поради това и с оглед упражняването на фактическа власт върху имота от това дружество, предявените против тях искове са недопустими поради липсата на тази процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, както и по отношение редовността на исковата молба и внасянето на държавна такса по делото, което според тях съдът не е проверил и съответно е постановил недопустимо решение. Евентуално касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и доводите на страните, като не са зачетени правата на ответниците, физически лица, участвували в приватизационния договор от 1995 год., постановените присъди на представляващите дружеството, продавач по сделката, легитимираща ищецът по делото, както и обстоятелството, че с влязло в сила решение тази сделка е обявена за относително недействителна по отношение на държавата за вземанията й, както и доводите им за нищожност на легитимиращата ищеца придобивна сделка.
В касационната жалба на [фирма] се поддържа, освен посочените по-горе доводи, и оплакване за нарушаване правилата на родовата подсъдност на делото, за нередовност на исковата молба с оглед неизпълнение на задължението за внасяне на дължимата държавна такса по предявените искове, липса на изложени обстоятелства относно действителното състояние на спорния имот по действуващата кадастрална карта, обосноваващи недопустимостта на постановеното решение.
В приложените изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като касаторите ги обосновават с произнасянето на въззивния съд по подробно формулираните процесуалноправниправни и материалноправни въпроси, свързани с допустимостта на производството и предпоставките на иска по чл. 108 ЗС.
Ответникът по касационната жалба и ищец в производството по делото – [фирма], [населено място], чрез адв. М. Я., в представения писмен отговор е оспорил наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. оспорва жалбите като неоснователни.
Върховният касационен съд, като прецени данните по делото, доводите на касаторите в приложените изложения и тези на ответника по жалбата, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените искове за собствеността на процесния имот са уважени, въззивният съд приел че ищецът [фирма] се легитимира като собственик на основание придобивната сделка по нот. акт № */2001 год., към момента на сключването на който имотът е принадлежал на праводателя [фирма] и не е съществувала законова пречка за прехвърлянето му с оглед липсата на наложена възбрана по образуваното през 2000 год. изпълнително производство, съгласно чл. 343, ал. 2 ГПК /отм./. Поради това и не се настъпили последиците по чл. 345, ал. 2 ГПК /отм./ и сделката с този невъзбранен имот е породила вещнопрехвърлително действие в патримониума на ищцовото дружество. Ответниците, физически лица, взискатели по изпълнителното дело, не са придобили права по възлагането на имота на тях, тъй като към този момент той не е бил в патримониума на длъжника им – към датата на постановлението за възлагане 11.11.2004 год. имотът е бил продаден от [фирма] на [фирма], а оттук не са могли да прехвърлят права, каквито не са придобили, на ответника [фирма]. Упражняваната от последното дружество фактическа власт върху имота е без основание, поради което и искът за ревандикация на имота против него е уважен.
Въззивният съд намерил възраженията на ответниците по исковете за нищожност на договора за покупко-продажба, въз основа на който се легитимира за собственик [фирма], за неоснователни – липсата на декларация за публични задължения на продавача не обуславя нищожност на договора, а с влязло в сила решение е прогласена относителната недействителност на сделката по отношение на държавата до размер на вземанията й, както и не е налице симулация на основание твърденията за свързани лица, плащането на цената по договора, в която насока са били събраните във въззивното производство доказателства. Приел, че не е налице и придобивна давност по отношение дружеството ответник, с оглед липсата на предвидения в закона срок от датата на придобиването на имота по договора с ответниците, физически лица до предявяването на настоящите искове.
Относно доводите за нарушения на условията по приватизационния договор от 1995 год. съдът приел, че не следва да бъдат обсъждани, с оглед въвеждането им след приключване на устните състезания пред него.
Следователно, изводът за основателността на исковете за собственост е обусловен от легитимацията на ищцовото дружество на релевираното основание – покупко- продажбата с нот. акт № */2001 год. и липсата на такава в лицето на ответниците – за физическите лица на основание постановлението за възлагане на имота в качеството им на взискатели по изпълнителното производство с длъжник [фирма], и за ответинка – [фирма] – прехвърлителната сделка от последните.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените в изложенията на касаторите материалноправни въпроси са релевантни за изхода на делото, тъй като въззивният съд, за да направи извод за основателност на иска за собственост, е приел, че договорът с нот. акт № */2001 год. е породил вещнопрехвърлително действие, без да изложи съображения относно доводите на ответниците по оспорване на активната легитимация, заявени в първоинстанционното производство, с оглед и на данните по делото за наличие на прогласена относителна недействителност на този договор по отношение на държавата и какво е значението на това обстоятелство за валидността на договора между страните по него, както и с оглед данните по делото за участието на физическите лица в приватизационния процес на държавното предприятие по договора от 4.08.95 год., легитимиращо ги като съсобственици в придобитото имущество, част от което е бил и спорният имот, наложената наказателна отговорност във връзка с този процес. Поставя се и въпросът за последващото преобразуване на това предприятие в търговско дружество, а оттук и за правата на купувачите като съдружници, за да се проследи трансформацията на правото на собственост върху имота, а оттук и материалната легитимация на дружеството, ищец, която въззивният съд е приел да е налице на поддържаното придобивно основание, без излагане на съответните съображения в тази насока, извън тези относно липсата на легитимация на ответниците. При иска за собственост първата от кумулативно предвидените предпоставки за основателността му е ищецът да установи, че е собственик, като защитата на ответниците е предприета на първо място срещу поддържаната от ищеца легитимация. Като е приел, че въз основа на договора от 2001 год. ищецът се легитимира за собственик, без да изложи съображения относно правата на праводателя му към този момент при наличието на данни по делото за приватизация и преобразуване на предприятието в търговско дружество [фирма], участието на ответниците като физически лица в приватизационната процедура, респ. придобиване на права от имуществото на приватизиращото се предприятие, въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за предпоставките на иска по чл. 108 ЗС в противоречие на съдебната практика, изразена в представеното от касаторите Р 403 от 8.06.2005 год. по гр. д. № 935/2004 год. І г. о. ВКС. В него е прието, че при иск за собственост ищецът на първо място следва да докаже своето право на собственост, като при позоваване на деривативен придобивен способ и при оспорване от ответниците на легитимацията на ищеца, последният следва да установи и правата на праводателя си. По този материалноправен въпрос според настоящият състав следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение в хипотезата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и по двете касационни жалби, без да се произнася по останалите поставени правни въпроси за обосноваване наличие и на други основания за допускане на касацията.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 121 от 21.04.2012 год. по гр. д. № 373/2011 год. по описа на Добричкия окръжен съд, по подадените от [фирма], чрез пълномощника му адвокат Кл. Х. и И. Г. И., С. К. С., Г. А. Г., М. М. И., В. М. К. и Й. И. Й., чрез пълномощника им адвокат М. В., касационни жалби против него.
Указва на [фирма], [населено място] и на И. Г. И., С. К. С., Г. А. Г., М. М. И., В. М. К. и Й. И. Й. /последните общо/ да внесат държавна такса по сметка на ВКС за касационното разглеждане на делото в размер на по 1 417.24 лв., като в едноседмичен срок от съобщението да представят вносните документи за това.
След внасяне на държавните такси делото да се докладва на председаталя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при неизпълнение на указанието – за прекратяване на производството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: