Р Е Ш Е Н И Е
№ 628
гр.София, 14.10.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №1324 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 от ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. И. от гр. П., срещу решението от 04.12.2007г. по в.гр.д. №2710/2007г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 27.06.2007г. по гр.д. №2859/2006г. на Пловдивски районен съд, с което е уважен предявения от Т. С. И. срещу Г. С. А. от с. Ц., обл. Пловдивска, иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК във връзка с чл.19в от ППЗСПЗЗ.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение и се постанови ново решение, с което „да се извърши делба и да се установят дяловете, както нейния дял, така и дяла на другия наследник”.
Ответникът по Г. С. А. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд, производството пред който е образувано по жалба на ищцата, е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е признато за установено по отношение на ответника Г. С. А., че ищцата Т. С. И. има право на 2 802 броя поименни компенсационни бонове на стойност 2 802лв., получени като обезщетение от наследодателя й С. А. П. с решение №0399Ц от 24.09.2003г. на ОСЗГ Родопи-Пловдив.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че дяла на ищцата в обезщетението е в размер на половината от поименните компенсационни бонове.
Решението е правилно.
Установено е по делото, че с решение №0399Ц от 24.09.2003г. на ОСЗГ Родопи-Пловдив са обезщетени наследниците на С. А. П. за 7.,860дка земя на стойност 5604лв. с 5604 броя поименни компенсационни бонове на стойност 5604лв. Стоян А. , починал през 1991г., оставил за законни наследници страните по делото – негови деца, чиито наследствени права са по ? ид.част съгласно чл.5, ал.1 от ЗН.
Относно правната квалификация на предявения иск въззивния съд правилно и в съответствие с указанията, дадени с определение №136 от 20.04.2007г. по ч.гр.д. №11/2007г. на ВКС, ІІІг.о., е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.19в от ППЗСПЗЗ, за установяване по отношение на ответника размера на дяла на ищцата от броя поименни компенсаторни бонове, с които са обезщетени наследниците на С. А. С определението на касационната инстанция е прието, че твърдението на ищцата, че не получава съдействие от другия наследник за упражняване на правата по удостоверителния документ за поименните компенсаторни бонове, с който са обезщетени наследниците на С. А. , обосновава интереса й да предяви на основание чл.97, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.19в от ППЗСПЗЗ, иска срещу другия наследник, с който да установи размера на своя дял. Прието е, че така тя може да поиска от ОСЗГ да зачете влязлото в сила съдебно решение и изпрати съобщение съгласно чл.19в, ал.1 от ППЗСПЗЗ за издаване на удостоверение за признатия й брой поименни компенсаторни бонове на нейно име и след получаването му самостоятелно да упражни правата по него. Разрешението на въпроса за правното основание на предявения иск с посоченото определение, е задължително за съда, който решава делото по същество /чл.217, ал.3 от ГПКотм./. Поради това трябва да се приемат за неоснователни доводите на жалбоподателката, че правото, по което се е произнесъл съдът от въззивната инстанция, е квалифицирано неправилно.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 04.12.2007г. по в.гр.д. №2710/2007г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: