Р Е Ш Е Н И Е
№ 629
гр.София, 24.09.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело №1334 по описа за 2008 год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. П. чр. Адв. Чилингирова срещу решение №614/12.12.2007 год. постановено по гр.д. №986/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с пр. осн. чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за размера над 15 000 лв. до 40 000 лв. . В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение в тази част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл.218б,ал.1, б.”в” ГПК. Изразява се становище , че присъденото обезщетение в размер на 15 000 лв. е несправедливо ниско. Касаторката моли в обжалваната част решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен за размера над 15 000 лв. до 40 000 лв.
Ответникът по касационната жалба А. С. П. от гр. П. не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач – З. д. „Е” АД , също не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ГПК /отм./ от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение №1426/18.07.2007 год., постановено по гр.д. № 2460/2006 год. на Пловдивския окръжен съд., с което съдът е осъдил А. С. П. от гр. П. да заплати на С. Х. П. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на баща й Х. Великов П. в резултат на ПТП, причинено от А. С. П., ведно със законната лихва от 02.05.2006 год. до окончателното изплащане на сумата , както и направените разноски по съразмерност от 427,50 лв., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв. и осъжда ищцата да заплати държавна такса в полза на ПОС в размер на 1000 лв.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че в резултат на нарушение на правилата на движение, ответникът по жалбата А. С. П. е причинил смъртта на Х. Великов П. – баща на касаторката, че последната се явява от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за претърпени вреди в това число и за претърпените неимуществени такива. Съдът е приел, че справедливия размер на дължимото обезщетение възлиза на сумата 15000 лв. С оглед на това е потвърдил решението на първата инстанция, с което искът за разликата от 15 000 лв. до 40 000 лв. е отхвърлен.
Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. в рамките на развитите касационни оплаквания счита, че въззивната инстанция необосновано е занижила размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди като по тази начин е нарушила материалния закон и по- конкретно принципа за справедливост , залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съображенията за това са следните:
При постановяване на решението съдът не е съобразил обстоятелството, че ищцата е загубила своя баща внезапно и неочаквано, което предполага същата да е изпаднала в твърдяния от нея емоционален стрес . Разпитаните по делото свидетели са установили, че между касаторката – ищца и нейния баща е съществувала близка връзка. Така, свидетелката С установява, че той е ходил на гости при нея в Г. за около седмица и половина като и преди инцидента също планирал такова посещение. Според другия разпитан свидетел отношенията между двамата били „перфектни” и че при всяко идване в България касаторката посещавала баща си. С оглед тези данни следва да се приеме, че показанията на двамата свидетели относно това колко тежко касаторката е приела внезапната смърт на своя баща са достоверни и този извод не следва да се повлиява от липсата на писмени доказателства, удостоверяващи влошаване на нейното здраве. Съдът е следвало да съобрази също така ,че се касае за човек в добро физическо здраве, бивш спортист и активно спортуващ като велосипедист- ветеран , който към датата на произшествието е бил на 66 годишна възраст и действително е бил в състояние да бъде подкрепа на своята дъщеря. С оглед на това и като взема предвид обстоятелствата, които касаторката ищца не е могла да установи в процеса и което е съобразено от въззивната инстанция , Върховният касационен съд намира, че претърпените от касаторката неимуществени вреди биха могли да бъдат репарирани с обезщетение в размер на 20 000 лв.
Предвид тези изводи жалбата се явява частично основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е потвърдено отхвърлителното решение на първата инстанция за размера от 15 000 лв. до 20 000 лв. и вместо него да бъде постановено ново решение, с което за този размер искът да бъде уважен.
С оглед уважения размер на иска от касационната инстанция, въззивното решение следва да се отмени и в частта за присъдената държавна такса за размера над 800 до 1000 лв.
В останалата обжалвана част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №614/12.12.2007 год. , постановено по гр.д. № 986/2007год. на Пловдивския апелативен съд , с което е оставено в сила решение № 1426/18.07.2007 год., по гр.д. № 2460/2006 год. на Пловдивския окръжен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. Х. П. против А. С. П. от гр. П. иск за неимуществени вреди за размера от 15 000 лв. до 20 000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. С. П. от гр. П. да заплати на С. Х. П., представлявана от адв. Г. Ч. още 5 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Х в резултат на ПТП, причинено от А. С. П., ведно със законната лихва от 02.05.2006 год. до окончателното изплащане на сумата .
ОТМЕНЯ решението на Пловдивския апелативен съд и в частта в която е оставено в сила решение № 1426/18.07.2007 год., по гр.д. № 2460/2006 год. на Пловдивския окръжен съд относно държавната такса за размера над 800 лв. до 1000 лв. държавна такса в полза на Окръжен съд гр. П..
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: