5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
гр. С., 07,07,2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 3114 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по: /1/ касационна жалба на [фирма] срещу решение № 475 от 11.03.2015г. по т.д. № 2933/2014г. на Апелативен съд – С. в частта, в която е отменено решение № 27 от 12.03.2014г. на Окръжен съд – София по т.д. № 90/2013г. и касаторът е осъден да заплати сума, представляваща незаплатена част от дължим дивидент за 2007г. в размер на 280 433 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2013г, както и разноски в производството пред Окръжен съд – София в размер на 19 312 лева и за производството пред Апелативен съд – С. – 15 042 лева и по /2/ касационна жалба на [фирма] срещу решение № 475 от 11.03.2015г. по т.д. № 2933/2014г. на Апелативен съд – С. в частта, с която е потвърдено решение № 27 от 12.03.2014г. на Окръжен съд – София по т.д. № 90/2013г. за отхвърляне на исковете, предявени от касатора за горницата над уважения размер от 280 433 лева до пълния претендиран размер на дължимия дивидент 336 000 лева и за претендираната лихва за забава, считано от 10.06.2010г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 103 985,09 лева, както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати разноски в размер на 2 684 лева.
В касационната жалба на [фирма] се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необосновано, поради което се иска отмяната му и се претендират направените разноски пред всички инстанции.
В касационната жалба на [фирма] се сочи, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговото отмяна в обжалваната му част, както и присъждане на направените съдебни разноски.
В отговора на жалбите се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол по жалбата на насрещната страна, съответно се излагат съображение за правилност на решението в частта, която се обжалва от противната страна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадена са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел предявеният иск с правно основание чл.133, ал.1, изр.2, вр. чл.123 ТЗ за частично основателен, като е посочил, че правото на съдружника да получи част от печалбата за съответната финансова година, съразмерно на притежаваните от него дялове, е имуществено условно субективно право и възниква при следните предпоставки: изтичане на финансовата година, реализирана печалба, приемане на годишния финансов отчет и решение на Общото събрание на съдружниците за разпределение на печалбата. Съдът е счел, че наличието на предпоставките от фактическия състав поражда задължение за ответника да плати дивидент в полза на ищеца, още повече, че оспорване на наличието на решение на едноличния собственик на капитала не е направено в законоустановените преклузивни срокове. Макар в решението да липсва конкретно посочване на наименованието на ответното дружество съдът е приел, че то обвързва валидно ответника, след като същият представлява „дружество от структурата на предприятието – майка, което е едноличен собственик на капитала. Липсата на конкретно посочен размер на дивидента също не е основание да се приеме наличие на порок във волята водещ до извод за липса на решение изобщо, тъй като липсва необходимост от конкретизация на дела от печалбата на едноличния собственик на капитала, като е посочено, че размерът на дивидента се определя, след като от печалбата се заделят законовите резерви и се покрият загубите за предходни периоди. Ответникът не е оспорвал предпоставките за възникване на вземането за дивидент преди завеждане на делото, извършил е частично погасяване и е настоявал за разсрочване на остатъка. Изискуемостта на задължението за плащане на дивидент настъпва при липса на определен между страните срок от датата на поканата.
В изложението към касационната жалба на [фирма] се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси: /1/ „Решението на съвета на директорите на дружество – едноличен собственик на капитала на друго дружество, замества ли вземането на решение от компетентността на едноличния собственик на капитала независимо, че не е взето в такова качество, нито е оформено в изискуемата от закона форма?“ – въпрос, решен в противоречие с решение № 56 от 16.05.2013г. по в.т.д. № 106/2013г. на Апелативен съд – Б., решение № 67 от 09.07.2012г. по т.д. № 341/2011г. на ВКС, решение № 886 от 22.11.2010г. по гр.д. № 217/2010г. на Апелативен съд – С.. /2/ „Възможно ли е при създаване на извлечение от протокол от заседание на управителен орган на дружество, в него да бъде цитирано решение, каквото не е отразено със същия текст в оригинала на същия протокол?“, /3/ „Консолидираният финансов отчет на предприятието-майка замества ли индивидуалния годишен отчет на всяко от дружествата, чиито капитал то притежава?“, /4/ „При приемане на годишен финансов отчет на дружество, чиито едноличен собственик е холдингово дружество, достатъчно ли е вземане на решение относно приемане на консолидиран финансов отчет или е необходимо гласуването на всеки годишен финансов отчет за съответното дъщерно дружество с поименното му посочване?“, /5/ „След като при справка в Търговския регистър при Агенцията по вписванията по единния идентификационен код на дружеството се установява единствено на кои дружества е едноличен собственик към момента на проверката, достатъчно ли се явява общото посочване „дружества от групата на…“ при условие, че не може да се направи проверка по общодостъпен начин притежател на капитала на кои дружества е било съответното предприятие майка към момента на вземане на решението?“, /6/ „Наличието на извършено вписване по партидата на дружеството в Търговския регистър обвързва ли съда относно валидността и действителното приемане на решение на управителен орган на дружество, когато същото е било публикувано или дължи самостоятелна проверка на неговата валидност въз основа на събраните по делото доказателства във връзка с това обстоятелство?“, /7/ „Извършеното обявяване по партидата на дружество в Търговския регистър води ли до наличие на презумпция за представяне на всички изискуеми документи, съгласно разпоредбите на Закона за търговския регистър и Наредба за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър?“ – въпроси, решени в противоречие с решение № 263 от 21.05.2013г. по в.т.д. № 595/2013г. на Апелативен съд – П.. /8/ „Преклудирана ли е възможността за представяне на нови писмени доказателства от ответника в първото заседание по делото след доклад на съда и разпределяне на доказателствената тежест, когато спорът се разглежда по реда на чл.365 и следващите от ГПК?“ – въпрос, решен в противоречие с решение № 163 от 17.01.2012г. по т.д. № 965/2010г. на ВКС, решение № 57 от 13.02.2014г. по гр.д. № 5905/2013г. на ВКС, решение № 700 от 06.12.2010г. по гр.д. № 304/2010г. на ВКС, решение № 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г. на ВКС. /9/ „Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните и всички представени доказателства?“ – въпрос, решен в противоречие с решение № 443 от 25.10.2011г. по гр.д. № 166/2011г. на ВКС, решение № 527 от 15.03.2012г. по гр.д. № 943/2010г. на ВКС, решение № 548 от 06.12.2010г. по гр.д. № 1119/2009г. на ВКС, решение № 37 от 29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на ВКС.
В изложението към касационната жалба на [фирма] се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касаторът поставя следният процесуалноправен въпрос, който счита, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? – въпрос, решен в противоречие с решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, решение № 189 от 2005г. на ВКС, решение № 221 от 15.04.2002г. по гр.д. № 677/2001г. на ВКС, решение № 2 от 1982г. на ВС, решение № 35 от 2000г. на ВКС, решение № 78 от 1986г. на ВС, решение № 34 от 22.02.2012г. по гр.д. № 652/2011г. на ВКС и определение № 906 от 17.10.2011г. на ВКС.
Съдът намира, че касационното обжалване по жалбата на ответника по иска не може да бъде допуснато по следните съображения:
Първият въпрос не е обуславящ за изхода на спора, тъй като въззивната инстанция е извела наличието на решение на едноличния собственик на капитала на дъщерното дружество – от обстоятелството, че собственик на капитала е търговско дружество – ЕАД, което се представлява от Съвета на директорите, съобразно устава му. Видно от обжалвания акт, въззивният съд не е приел в мотивите си наличие на извлечение от протокол, което да противоречи на съответен текст в оригинала на протокола, поради което вторият въпрос също не покрива основния критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Липсват мотиви на решаващия състав във връзка с консолидиран финансов отчет на предприятието – майка, с оглед на което трети и четвърти въпрос също не са обуславящи за изхода на спора. Петият въпрос също не сочи на основанието по чл.280, ал.1 ГПК, предвид на това, че собствеността върху капитала се установява по партидата на дружеството, собствеността върху чийто капитал се изследва, в случая дъщерното дружество, а не по вписванията по партидата на предприятието – майка, които обстоятелства се считат служебно известни на съда по чл.23, ал.6 ЗТР. Шести и седми въпрос също не покриват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като липсва позоваване от страна на решаващия състав на презумпция по ЗТР и НВСДТР, съответно не е направен извод от съда, за обвързаност от вписването по партидата на дружеството. Въпреки изложеното, следва да се посочи, че консолидираният ГФО на предприятието – майка може да се приеме едва след приемането на ГФО на отделните дружества в икономическата група /на предприятието – майка и на дъщерните предприятия/. Осмият въпрос също не може да обуслови допускането на решението до касация, предвид факта, че в преклузивния срок за отговор на исковата молба не са наведени възражения, основаващи се на обстоятелствата, за които са представени от ответника доказателствата в първото по делото заседание /като наличието на т.нар. договор за заместване в дълг, сключен само между длъжника и трето за спора лице/. Въззивната инстанция е разгледала всички възражения и доводи на страните, поради което девети въпрос също не предпоставя допускането на касационния контрол, вкл. по отношение на възражението за дължимост от друго дружество на дивидента, като е приел, че задължението за плащане на дивидента е на ответното дружество, без оглед наличието на уговорки между ищеца и трети лица.
Касационният контрол следва да бъде допуснат по жалбата на ищеца в частта относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като е налице твърдяното във формулирания въпрос основаване на акта само на избрани от съда доказателства по делото по отношение на иска по чл.86 ЗЗД, доколкото въззивният съд е разгледал единствено писмо рег. № 474-790/ 04.06.09.г., приемайки, че въз основа на него не е налице покана за изпълнение, тъй като не е достигнало до адресата си, без да обсъди останали писма – покани, представени с исковата молба, на което ищецът се е позовал и във въззивната жалба. В тази си част въззивното решение е в несъответствие с посочената от касатора –ищец практика на ВКС, поради което в частта за отхвърляне на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода преди исковата молба касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото относими и допустими доказателства?”. По отношение на неуважената част от главницата касационния контрол не може да бъде допуснат, предвид обстоятелството, че единственият поставен в приложението към жалбата на ищеца въпрос е във връзка единствено с оплакване относно неправилнсост на решението по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предвид недопускане на касационното обжалване по жалбата на ответника по иска, на ищеца по иска следва да се присъдят разноски за отговора му по жалбата на ответника по иска – 10072,99 лева юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2079,70 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 475 от 11.03.2015г. по т.д. № 2933/2014г. на Апелативен съд – С.. в частта, в която е отменено решение № 27 от 12.03.2014г. на Окръжен съд – София по т.д. № 90/2013г. и [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сума, представляваща незаплатена част от дължим дивидент за 2007г. в размер на 280 433 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2013г, както и разноски в производството пред Окръжен съд – София в размер на 19 312 лева и за производството пред Апелативен съд – С. – 15 042 лева, както и в частта, в която е потвърдено решение № 27 от 12.03.2014г. на Окръжен съд – София по т.д. № 90/2013г. за отхвърляне на исковете, предявени от [фирма] за горницата над уважения размер от 280 433 лева до пълния претендиран размер на дължимия дивидент от 336 000 лева.
ОСЪЖДА, [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 10072,99 лева – юрисконсултско възнаграждение за отговора на касационната жалба.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 475 от 11.03.2015г. по т.д. № 2933/2014г. на Апелативен съд – С. в частта, с която е потвърдено решение № 27 от 12.03.2014г. на Окръжен съд – София по т.д. № 90/2013г. за отхвърляне на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от [фирма] срещу [фирма] за заплащане на законна лихва за забава, считано от 10.06.2010г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 103 985,09 лева, както и в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на [фирма] разноски в размер на 2 684 лева.
УКАЗВА на касатора [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2079,70 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.