1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 18 януари 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4929/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №100 от 19.06.2015 г. на Варненския апелативен съд по гр.д. № 217/2015 г., с което е потвърдено решение №471 от 16.03.2015 г. по гр.д. №1570/2011 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете с правно основание чл.28 ЗОПДИППД/отм./ на К. за у.и.п. от п.д. /К./ срещу Я. М. Х. и Ц. С. С. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 446 245.30 лв. Въззивният съд е приел, че ответникът Я. М. Х. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1065/2010 г. на ВОС за извършено на 16.09.2009 г. престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че при условията на опасен рецидив в съучастие като съизвършител с К. К. А. с цел да принудят Ц. Г. Д. да поеме имуществено задължение в размер на 100 000 лв., го заплашили с насилие, като с деянието му е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата в резултат на счупване на две ребра в ляво – IX и X, само второто с разместване. С предходна присъда, влязла в сила на 03.12.2007 г., ответникът Я. М. Х. е признат за виновен в това, че през м. юли 1997 г., чрез използване на неистински документи, получил без правно основание от бюджета на РБ пари в размер на 349 198 лв., с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 212, ал. 5 /стара ал. 4/ вр. ал. 1 и чл. 54 от НК, като е осъден да заплати на М. на ф. сумата от 349 198 лв., представляваща обезщетение за претърпени от държавата имуществени вреди. Няма спор и относно придобиването на описаното в искането на К. и.у.ф.с. и в режим на СИО от ответниците. От доказателствата по делото се установява, че общата сума на придобитите имоти се равнява на 4411.38 М., а тази на придобитите МПС – на 508.59 М.; платените данъци за недвижими имоти и ТБО – 0.04 М.; платените суми за участия в юридически лица от ответника Х. – на 158.72 М., а тези от ответницата С. – на 51.39 М.. Общата сума на издръжката на домакинството в периода от 01.01.2001 г. до 03.05.2011 г. е 555.99 М.. Извършена е съпоставка между стойността на доходите на семейството в периода от 01.01.2001 г. до 03.05.2011 г. /общо 4546.49 М./ със стойността на разходите в рамките на същия период /6077.22 М./, видно от която разликата е в полза на разходите – 1530.73 М.. Основателността на предявените искове за отнемане на имущество, при условията на приложимия ЗОПДИППД /отм./предполага придобиване на имущество на значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност; срещу ответника да е започнало наказателно преследване за престъпление по изчерпателно изброените в чл. 3, ал. 1 от закона състави на престъпления. Кумулативната даденост на тези предпоставки обуславя основателността на искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./. Съгласно чл. 1, ал. 2 от закона на отнемане по реда на същия подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което кореспондира с целта по чл. 2 от закона – предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от такава дейност. Съществен елемент от всички фактически състави на отнемане, като обща предпоставка за възникване на правото на държавата, относима към всички регламентирани в закона хипотези, е възможността от съвкупната преценка на доказателствата да може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. В този смисъл е и даденото разрешение в принципните указания с ТР № 7 от 30.06.2014г. по т.д. № 7/2013г. на ОСГК. Безспорно установено е по делото, че ответниците са придобили паричните суми и недвижимите имоти, предмет на искането за отнемане в полза на държавата, както и че придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на закона, в каквато насока са заключенията на вещите лица по оценъчните и икономическите експертизи. По делото не са ангажирани други доказателства за реализирани достатъчни доходи от законен източник преди и след придобиване на имуществото, които да са послужили за придобиването му. За да се направи обаче основателно предположение за връзка между престъпна дейност и придобиване не е достатъчно да бъде установено, че ответникът не е разполагал със средства от законни източници на доходи, за придобиване на процесното имущество. Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС, основателното предположение, по смисъла на ЗОПДИППД /отм./ е обикновено предположение, формирано въз основа на преценка на конкретните установени по делото факти и обстоятелства и връзките между тях, от които следва извод за престъпния произход на средствата, вложени в придобиване на имуществото. Тази преценка не е хипотетична, а следва да се основава на конкретни фактически обстоятелства, установени въз основа на събраните доказателства. Основателно предположение по смисъла на специалния закон не може да се направи, когато установеното с акт на наказателния съд престъпление има инцидентен и еднократен характер, фиксирано е в ограничен период от време и по делото липсват доказателства за осъществявана преди или след това, но в рамките на проверявания период, от страна на ответника престъпна дейност, от естество да обоснове извод, че имуществото, предмет на искането за отнемане, е придобито като резултат от нея. Престъплението изнудване от обективна страна е осъществимо само чрез действия на дееца, изразяващи се в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение против волята му, чрез използване от дееца на принуда – сила или заплашване. За разлика от престъплението по чл. 214 от НК, което е резултатно, изнудването за което ответникът е осъден по чл. 213а от НК не е резултатно, а на просто извършване. По делото няма данни за каквото и да било резултатно престъпление извършено в рамките на проверявания период или други данни, които в някаква съвкупност с изнудването да сочат възможност престъпната дейност да е довела до придобиване на процесното имущество. Доколкото изпълнителното деяние в случая е осъществена принуда – заплашване с насилие за да бъде поето имуществено задължение в размер на 100 000 лв., то тази престъпна дейност сама по себе си не установява реализирането на имуществена облага от дееца, а съответно и влагане на евентуално придобити средства от престъплението в придобиване на имуществото предмет на искането за отнемане.
Недоволна от решението е К. за о.н.п.и., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси: необходимо ли е да има връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото и дали е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник за придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./; за да се направи извод за наличие на връзка между установената престъпна дейност и придобиването на имуществото следва ли да се изследва само конкретното престъпление, по повод на което е започнало производството по ЗОПДИППД /отм./ или трябва да се вземат предвид всички установени с влязла в сила присъда престъпления; следва ли престъплението да е резултатно и от него да е получена имуществена облага; следва ли да се обосновава връзката на престъпната дейност с придобитото имущество по всяка отделна сделка и допустимо ли е получаването на големи суми от различни източници да бъде установено единствено въз основа на свидетелски показания. Твърди се, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – ТР №7/2013 от 30.06.2014 г. по тълк. дело №7/2013 г. на ОСГК на ВКС., а останалите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата Я. М. Х. и Ц. С. С., двамата от [населено място], оспорват жалбата.
П. на Р.Б. не е заявила становище.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато. Първият повдигнат въпрос обуславя крайното решение на съда и е решен в противоречие с посочената практика на Върховния касационен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №100 от 19.06.2015 г. на Варненския апелативен съд по гр.д. № 217/2015 г.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.