Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
гр. София, 25 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при секретар ..……………. ИЛИЯНА ПЕТКОВА …………… и с участието на прокурор ………… КАЛИН СОФИЯНСКИ .………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 149/2019 г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор в Бургаска апелативна прокуратура, жалба от адв. Б. П., защитник на подсъдимия К. Г. Х., и жалба на адв. Б. Я., повереник на гражданските ищци и частни обвинители С. Г. К., В. Н. К. и Г. Н. К., против решение № 138 от 30.11.2018 г. на Бургаския апелативен съд (БАС), НО, постановено по ВНОХД № 182/2018 г. по описа на същия съд.
В подадения протест са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, като към ВКС е отправено искане атакуваното решение да бъде отменено в частта, с която е изменена присъда № 145 от 12.06.2018 г., постановена по НОХД № 170/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд (БОС), и в тази част делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е мотивирано с необективен и непълен доказателствен анализ; игнориране и превратно обсъждане на факти; противоречие между направените от първостепенния съд фактически констатации, възприети и от втората инстанция, и изложените от въззивния съдебен състав мотиви досежно характеровите особености на подсъдимия, цялостното му поведение, пренебрежителното му отношение към правилата и изискванията за носене и съхранение на оръжие, както и относно намерението му да стреля отново. В протеста се сочи, че БАС възприел обясненията на Х. за достоверни, без да ги съпостави с наличната по делото доказателствена съвкупност. Приемайки „неволно” възпроизвеждане на изстрел от негова страна, съдът игнорирал експертното заключение, отговорящо на въпроса за необходимия натиск върху спусъка за възпроизвеждане на изстрел в рамките на 1.5 до 2.4 кг. Упрек е отправен и към изведените от въззивния съд фактически констатации относно момента на насочване на пистолета към пострадалия и момента на изстрела. В тази връзка се твърди, че мотивите на обжалваното решение съдържали (на л. 14 и л. 35) две противоречащи си версии, според първата от които при потеглянето на автомобила дулото на пистолета е било вече насочено към пострадалия, а според втората, че след потеглянето на автомобила и в резултат на съприкосновение с него, то се е насочило към пострадалия К.. С „формални“ и недостатъчни доводи съдът отхвърлил изводите на първоинстанционния съд относно намерението на подсъдимия да стреля отново, когато е изпращал гостите си, както и с посочения от първоинстанционния съд мотив за възпроизведения изстрел, като игнорирал собствените си фактически констатации относно събитията, предхождащи и последващи възпроизвеждането на изстрела, както и фактите и обстоятелствата при самото възпроизвеждане на този изстрел. Превратно тълкуване на доказателства представлявал и изводът, че подсъдимият носел в ръката си зареден и необезопасен пистолет, защото имал намерение да демонстрира техническите му характеристики на св. С.. При извеждането на тази констатация отново било допуснато противоречие, необсъдено от решаващия съд, поради което изводите му в тази насока били немотивирани.
В протеста се сочи, че пороците в доказателствената дейност на съда довели до нарушение на материалния закон – неправилна преквалификация на извършеното от подсъдимия деяние от престъпление по чл. 115 от НК в такова по чл. 122, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Според прокурора при решаването на спорния въпрос за формата на вината при извършването на деянието съдът не базирал изводите си на извършените от подсъдимия действия, а се позовал на предположения, изразени от свидетеля К., като тълкувал превратно показанията му. Кредитирайки ги, без да отчете зависимостта на свидетеля от подсъдимия – негов работодател, съдът стигнал до невярното заключение, че подсъдимият Х. искал да демонстрира пред свидетеля техническите възможности на пистолета, към който последният проявил интерес. С протеста се настоява, че подсъдимият извършил инкриминираното деяние при евентуален умисъл, изводим от действията му непосредствено преди инцидента – носене на оръжието в ръка, с патрон в цевта, с пръст върху спусъка. Акцентира се върху осъщественото от подсъдимия предходно поведение – отправянето на псувни към пострадалия, стрелбата в саксия с палмово растение, изявлението му, че „ще убие колата“, нареждането да се увеличи музиката в автомобила. Според прокурора извършеното деяние съставлявало ескалация на поведението на подсъдимия Х., целящо демонстрация на сила, превъзходство, респектиране и впечатляване на присъстващите, като той, продължавайки произволното възпроизвеждане на изстрели, съзнавал настъпването и на друг, страничен общественоопасен резултат – смъртта на пострадалия, с който се съгласявал.
Като явно несправедливо е оспорено и наложеното на подсъдимия наказание поради несъответствието му с обществената опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и с целите по чл. 36 от НК. Отчитайки чистото съдебно минало на Х., прокурорът претендира за определяне на наказание при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно в размер на четиринадесет години лишаване от свобода. Като отегчаващи отговорността обстоятелства в протеста са посочени високата обществена опасност на деянието, довело до отнемане на човешки живот, както и на дееца, боравил безотговорно с оръжие в състояние на тежко алкохолно опиване и поставил в опасност живота на свидетелите, намиращи се в автомобила. Твърди се още, че поведението на Х. не било инцидентно, тъй като по делото били установени факти за многократни нарушения на законовите изисквания за боравене с оръжие от негова страна, които застрашавали живота и здравето на гражданите.
С жалбата, подадена от повереника на гражданските ищци и частни обвинители, са възведени основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК.
Неправилното приложение на материалния закон е заявено поради преквалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление от чл. 115 от НК в чл. 122, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Адв. Я. оспорва изводите на въззивния съд относно механизма на деянието, в частност по отношение на съприкосновението между колонката на автомобила и ръката на подсъдимия, довело до произвеждането на изстрела, както и относно умисъла на дееца. Изтъква като необсъдени от долните инстанции обстоятелствата, че Х. първоначално насочил пистолета към свидетелите К. и С., както и че подсъдимият осъзнавал предстоящото потегляне на автомобила, но не оценил правилно ситуацията. С тези доводи повереникът изключва възможността за произвеждането на „неволен“ или „случаен“ изстрел. Твърди, че с оглед насочването на оръжието към жизненоважни части от тялото на пострадалия – гърдите и главата му, подсъдимият, който не е имал обективна или субективна причина да счита, че изстрел няма да настъпи, е извършил деянието при форма на вината, визирана от чл. 11, ал. 2, пр. 2 от НК.
С жалбата се настоява, дори при отхвърляне на доводите относно квалификацията на деянието, за налагане на по-тежка санкция, близка до предвидения от разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от НК максимум. Искането е обосновано с демонстриращото безнаказаност трайно поведение на подсъдимия, насочено към нарушаване правилата за боравене с огнестрелно оръжие, опитът му да заличи следите от деянието, алкохолното му опиянение към момента на извършването му и след това, неоказването на съдействие на спешния медицински екип и на полицейските служители за установяване самоличността на пострадалия, проявената агресия към последния в деня на инцидента и изоставянето на трупа му на тъмно на маса пред ресторанта, проявената незаинтересуваност към наследниците му, липсата на разкаяние. С тези доводи частното обвинение претендира за увеличаване и на общо определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, както и за определяне на строг режим за изтърпяването му.
Въззивният съдебен акт е обжалван от защитника на подсъдимия в потвърдителната и в гражданско-осъдителната му части. Релевирани са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, като се иска да се наложи по-леко наказание за престъплението по чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, да се преквалифицира престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК в такова по чл. 325, ал. 1 от НК, както и да се приложи института на условното осъждане.
С жалбата е изразено съгласие с направените от БАС изводи за формата на вината на подсъдимия относно деянието по чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, които защитата намира за изцяло съобразени с доктрината и практиката на ВКС (цитирани са Р № 172-73-І, Р № 171-82-І, Р № 59-84-ОСНК, Р № 35/1994 г. и др.).
По отношение на деянието по чл. 325, ал. 2 от НК защитникът счита, че е допуснато нарушение на материалния закон. В тази насока в жалбата са изложени доводи за отсъствие на умисъл у подсъдимия Х. за нарушаване на обществения ред и спокойствие поради обстоятелството, че е стрелял в собствения си имот, в осем часа вечерта, в неактивен сезон, като не е предизвикал ничие смущение или възмущение, в това число и у свидетелите К., Я. и А.. Според адв. П. извършеното от подсъдимия Х. не съставлявало грубо нарушение на обществения ред и спокойствие, а недообмислена проява, предизвикана от състоянието му на приповдигнатост, която следвало да се разглежда в светлината на нарушение по ЗОБВВПИ. Алтернативно се поддържа, че дори и при извод за извършено престъпление хулиганство, деянието не се отличавало с дързост поради липсата на буйстване от страна на Х. и директен умисъл у него за скандализиране на обществото. Обстоятелството, че изстрелите били възпроизведени във вътрешността на двора на ресторанта, изключвало възможността за засягане на случайно минаващи граждани. В жалбата е застъпено становище, че употребата на оръжие не следва да се абсолютизира всякога като проява на дръзко поведение, както и че за съставомерността на такова поведение се изисква деецът да е целял демонстрация на явно обществено неуважение, съставляваща допълнителен елемент от състава на престъплението. В подкрепа на развитите съображения се цитира Р № 578-73-І, съдържащо характеристика на признака „изключителна дързост”.
Освен за преквалификация на обсъжданото деяние по основния състав на хулиганството, жалбоподателят претендира да се намали наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и изтърпяването му да се отложи по реда на чл. 66 от НК. Това искане е мотивирано с доводи за отсъствие у дееца на траен престъпен умисъл, като е изразено несъгласие с направените от въззивния съд изводи в обратен смисъл с оглед произведените от подсъдимия четири на брой изстрели. Според защитника се касаело за еднократна серия от изстрели, произведени от полуавтоматично оръжие, в много кратък период от време, като обстоятелството дали са били използвани бойни или гумени проектили останало недоказано. Липсвал и вредоносен резултат от деянието, което не е нарушило ничие спокойствие.
Наказанието, наложено на подсъдимия Х. за извършеното престъпление по чл. 122, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, е оценено като явно несправедливо. Касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК по отношение на тази част от въззивното решение е подкрепен с доводи за неправилен отказ да бъде ценено като смекчаващо обстоятелство признанието на всички факти от страна на подсъдимия, направено още в хода на досъдебното производство. Твърди се също, че окачественото от въззивната инстанция като „безотговорно” боравене с оръжие неправилно било ценено като отегчаващо обстоятелство, доколкото било относимо към друго престъпление. В тази насока в жалбата са изложени съображения за надценена обществена опасност на подсъдимия, като се акцентира върху неочакваното въздействие на трето лице върху ръката му, довело до произвеждането на фаталния за пострадалия изстрел.
Касаторът изразява несъгласие и с уважения размер на гражданските претенции за неимуществени вреди, които не били съобразени с изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Защитникът твърди, че съдът не изследвал всички обективни обстоятелства от значение за определянето на размера на дължимите обезщетения като възраст на пострадалия, обществено положение, отношения с близките му, наличие на силна привързаност и взаимопомощ с последните, а изложил в тази връзка декларативни и доказателствено неподкрепени изводи. С оглед на това в жалбата е залегнало искане за намаляване на обезщетенията, присъдени на всеки един от гражданските ищци на по 50 000 лева.
В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа подадения протест и залегналите в него искания. По отношение на жалбата на частните обвинители прокурорът изразява становище за основателност на изложените от повереника им доводи, но счита, че с оглед правомощията на касационната инстанция отправените искания за увеличаване на наложените на подсъдимия наказания за извършените престъпления не могат да бъдат уважени.
Жалбоподателите частни обвинители и граждански ищци С. К., В. К. и Г. К. и техния повереник адв. Я. поддържат протеста и жалбата си, а жалбата, подадена от защитника на подсъдимия, считат за неоснователна.
Подсъдимият К. Х. и защитника му адв. П. молят съда да уважи жалбата им по подробно изложените в нея съображения, а протеста на прокурора и жалбата на частните обвинители и граждански ищци – да отхвърли.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 145 от 12.06.2018 г. по НОХД № 170/2018 г. Бургаският окръжен съд (БОС) е признал подсъдимия К. Г. Х. за виновен в това, че на 17.04.2016 г. в [населено място] умишлено умъртвил Н. В. К., прострелвайки го с пистолет м. „марка“, /модел/,сер. № /номер/, поради което и на основание чл. 115 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на седем години лишаване от свобода.
С присъдата си БОС е признал подсъдимия К. Х. за виновен и в това, че на 17.04.2016 г. в [населено място], в градината пред ресторант „име“, [улица], извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Х. общо наказание в размер на най-тежкото от наложените за двете престъпления, а именно седем години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
С присъдата БОС е осъдил подсъдимия К. Г. Х. да заплати на гражданските ищци обезщетения за претърпени от деянието неимуществени вреди, както следва: на С. Г. К. – сумата в размер на 140 000 лева, на В. Н. К. – сумата в размер на 130 000 лева и на Г. Н. К. – сумата в размер на 130 000 лева, ведно със законните лихви, считано от 17.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумите, като гражданските искове са били отхвърлени в частите до пълните им предявени размери. Съдът е осъдил подсъдимия К. Г. Х. да заплати на С. Г. К. сумата от 1 400 лева, а на В. Н. К. – сумата от 900 лева, представляващи обезщетения за претърпени от деянието имуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от 17.04.2016 г. до окончателното изплащане.
В тежест на подсъдимия са били възложени държавни такси върху уважените граждански искове, както и направените по делото разноски.
По протест и жалби на всички страни срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 182/2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд (БАС), като с атакуваното решение № 138 от 30.11.2018 г. на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 3 вр. чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК въззивният съд е изменил присъдата на БОС, като е преквалифицирал извършеното от подсъдимия К. Г. Х. деяние от престъпление по чл. 115 от НК в престъпление по чл. 122, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, намалил е размера на наложеното му наказание за това престъпление, както и размера на определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание на четири години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, увеличил е размера на дължимата от подсъдимия държавна такса на 16 092 лева, осъдил е подсъдимия да заплати направените от В. Н. К. разноски в размер на 1 200 лева, а в останалата част – е потвърдил присъдата на окръжния съд.
Касационният протест и касационните жалби на защитника на подсъдимия и повереника на частните обвинители и граждански ищци са допустими – подадена са от процесуално легитимирана страни по чл. 349, ал. 2 и 3 вр. ал. 1 вр. чл. 253, т. 1 – 3 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.
Разгледани по същество, касационният протест, жалбата на повереника на частните обвинители и жалбата на защитника на подсъдимия са неоснователни.
БАС е проверил първоинстанционната присъда в очертаните от чл. 314, ал. 1 от НПК предели, като в резултат на проверката си е декларирал, че се солидаризира с преобладаващата част от установената от първата инстанция фактология. Въз основа на съдържанието на инкорпорираната доказателствена маса въззивният съд е извел основните фактически положения, относими към преценката на обективната и субективна съставомерност на поведението на дееца, а именно че:
На 17.04.2016 г. около обяд подсъдимият К. Г. Х. се срещнал със свой приятел – св. П. К., с когото посетили питейно заведение, където употребили алкохол. След няколко часа двамата се разделили за кратко, но впоследствие пак се срещнали в ресторанта на подсъдимия „име“ в [населено място]. Седнали на маса в градината на заведението, като продължили да консумират вино. Макар заведението да било затворено за клиенти, там се намирал пострадалият Н. К., който работел в ресторанта от дълги години, бил главен готвач, отговарял за обекта и бил доверено лице на подсъдимия. Пострадалият К. седял на масата при подсъдимия и св. К., като ги обслужвал – изпълнявал поръчките им и сервирал.
Към 20:30 ч., в приповдигнато настроение от изпитото голямо количество алкохол, подсъдимият Х. извадил своя притежаван на законно основание пистолет м. „марка“, /модел/ сер. № /номер/, и произвел с него четири изстрела към кашпа с декоративно палмово растение, намираща се на около метър от масата, където седели. След стрелбата подсъдимият оставил оръжието на масата, без да го обезопаси, и продължил да пие с госта си.
Към 21:30 ч. пред ресторанта пристигнал лек автомобил м. „марка“, рег. [рег.номер на МПС] , управляван от св. И. С., шофьор на св. К., който трябвало да го прибере. По молба на пострадалия подсъдимият Х. попитал св. К. дали може да закарат пострадалия до дома му, като св. К. се съгласил.
Около 21:45 ч. св. К. станал да си ходи, а подсъдимият Х., който вече бил много пиян (с концентрация на алкохол в кръвта 2.6 промила), тръгнал с него да го изпрати до паркираната до градината на ресторанта кола, в която чакал шофьорът св. С.. Ставайки от масата, подсъдимият взел и оставения там пистолет, като го хванал в лявата си ръка. След като приближил автомобила откъм предната му дясна страна, той наредил на шофьора да увеличи музиката. Св. С. увеличил звука, излязъл от колата и се заинтересувал дали пистолетът е истински. Подсъдимият потвърдил, назовал марката на оръжието, извадил пълнителя на пистолета, в който имало 7 броя бойни патрони и един патрон в цевта, и ги показал на свидетеля. След като последният разгледал оръжието, подсъдимият Х. поставил пълнителя в пистолета, без да го обезопаси чрез включване на степенната му защита, като пистолетът останал зареден – с патрон в цевта.
Междувременно на предното дясно пътническо място на автомобила седнал св. К., а пострадалият се наместил на задната дясна седалка, като десните врати на колата били отворени. Св. С. седнал на шофьорското място и включил двигателя, за да потегли с маневра назад.
Подсъдимият Х. се намирал също от дясната страна на автомобила, непосредствено срещу колонката между предната и задната врати. С лявата си ръка, държаща зареденото оръжие, с пръст върху спусъка, той затворил предната дясна врата на автомобила откъм мястото, където седял св. К.. При завършването на затварянето на вратата ръката му се намирала в непосредствена близост до средната колонка между двете врати. В това време автомобилът потеглил назад, при което дулото на пистолета попаднало в отвора между колонката и отворената задна дясна врата, насочено срещу пострадалия К., който седял на задната седалка. В този момент подсъдимият произвел изстрел, като изстреляният куршум улучил тялото на пострадалия, преминавайки през предна дясна гръдна половина, с входна рана отпред на 2-3 см. вдясно от срединната линия – непосредствено вдясно от десен ръб на гръдната кост, през лявата му подмишница – изходна рана на гръдния кош вляво по задна мишнична линия, през тапицерията на задната дясна седалка, като заседнал в пластмасова странична задна преграда в близост до централния подлакътник. По пътя си проектилът причинил увреждания на десен бял дроб, средностение и ляв бял дроб с раневи канал отдясно – наляво и леко отгоре – надолу. Нараняванията били причинени при директния изстрел от дистанция 40 – 60 см. От огнестрелното нараняване на гръдния кош на пострадалия Н. К., увреждащо кръвоносни съдове в средностението, настъпила остра анемия, довела до смъртта му.
І. Относно престъплението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Законосъобразно и в съгласие със съдебната практика (ППВС № 2/74 г., Р № 485/87 г., ВС, І н.о. и др.) е прието, че поведението на извършителя Х. във връзка със стрелбата в градината на заведението „име“ в [населено място] се субсумира под състава на престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК. Изложените от въззивния съд съображения в тази насока почиват на вярно разбиране на закона и се споделят изцяло от настоящия касационен състав. Обстойната мотивация на БАС убедително аргументира наличието на съставомерните признаци на инкриминираното престъпление от обективна и субективна страна – подсъдимият е осъществил непристойни действия, които са нарушили съществено обществения ред и са изразили явно неуважение към човешката личност и към общоприетите в обществото порядки за прилично поведение, като с оглед употребеното оръжие и броя на произведените изстрели хулиганското поведение на подсъдимия разкрива признака изключителна дързост.
Конкретиката на инкриминираната проява недвусмислено я характеризира като непристойна: посегателството срещу реда и общественото спокойствие е било осъществено чрез открито излагане на показ на огнестрелно оръжие, заредено с бойни патрони, и употребата му – произвеждане на четири последователни изстрели към намираща се в двора на заведението кашпа с палмово растение. Това се е случило в присъствието на св. К. и пострадалия, като е било възприето и от други лица – свидетелите А. и Я.. В мотивите на атакуваното въззивно решение подробно са изброени специфичните обстоятелства, характеризиращи инкриминираното деяние: времето на извършването му – около 20 часа, в тъмната част на денонощието, когато гражданите вече обичайно почиват, но все още е възможно движение на хора по улицата; мястото – във външната градина на заведение в центъра, което макар в момента да е било затворено, по предназначение е било достъпно за посетители и влизането на външни лица не е било изключено, местоположението на ресторанта – в близост до обитаеми жилищни сгради и православен храм, като самата саксия, обект на стрелбата, се е намирала недалеч от улицата. Действията на подсъдимия без съмнение представляват грубо незачитане на установения в държавата порядък и изразяват явно неуважение към личността и нейните охранявани права, недвусмислено демонстрирайки собственото му превъзходство над околните и безнаказаност от демонстративното нарушаване на правилата за боравене с оръжие. Дори само парадирането с огнестрелно оръжие пред околните илюстрира недопустим маниер на поведение на човек, който се е самозабравил и без задръжки дава израз на пиянски емоции, застрашавайки околните.
Защитата релевира доводи, че лицата, на които изстрелите станали достояние, не били скандализирани, а това обуслявало несъставомерност на деянието по чл. 325 от НК. Настоящият съдебен състав не споделя това възражение. Действията на подсъдимия са засягали не само присъстващите при стрелбата в заведението, а и живущите в околните кооперации, които са чули изстрелите. Вярно е, че свидетелите А. и А. са заявили, че били свикнали с подобно поведение с оглед честотата на случаите, поради което проявили пасивно отношение към случващото се. Обстоятелството обаче, че никой не се е намесил и не се е опълчил активно на поведението на подсъдимия Х. не означава одобряване или насърчаване на начина му на себеизразяване. Примирението на околните с персистиращите неподобаващи прояви на подсъдимия и посетителите в заведението, често забавляващи се чрез стрелба, не следва да се тълкува като съгласие с подобни прояви, нито като неосъзнаване на антиобществения им характер. (Дори самият св. К., който непосредствено е присъствал на рлоизвеждането на изстрелите, е признал, че такива демонстрации са нередни и нарушават спокойствието на гражданите.) Липсата на външно обективирано противопоставяне срещу скандалните действия на подсъдимия не ги легитимира като нормални, приемливи и допустими, а разкрива единствено пасивно отношение на ненамеса от страна на свидетелите, което може да се дължи на много различни фактори.
В практиката си ВКС последователно приема, че хулиганството се отличава с изключителна дързост, щом неправомерното поведение е свързано с употреба на огнестрелно оръжие, поради което деянието на касатора законосъобразно е подведено под квалифицирания състав на чл. 325, ал. 2 от НК. (В този смисъл практиката е обилна: Р № 578/73, I н. о. на ВС; Р № 387 от 30.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 407/2009 г., III н. о.; Р № 265 от 1.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 210/2010 г., III н. о.; Р № 505 от 9.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1848/2012 г., III н. о.; Р № 23 от 29.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1570/2014 г., I н. о. и др.).
Действията на подсъдимия Х. са обективирали действителното му представно съдържание, като БАС с основание е приел пряк умисъл за извършване на застрашаващото реда и общественото спокойствие престъпно посегателство. Възможно е съответните общественоопасни последици да бъдат не само крайна цел на извършителя на противоправния акт, но и негов неизбежен междинен или допълнителен резултат, който деецът съзнава, че неминуемо ще настъпи. Обстоятелствата за наличието и на други подбуди за извършване на деянието – стремежа да изрази доброто си настроение и приповдигнатост – съвсем не изключват хулиганския мотив на деянието, щом намерението на подсъдимия да се „забавлява” и „хвали” с оръжието си е било осъществено по начин и посредством действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които той ясно е съзнавал.
ВКС намери претенцията на жалбоподателя Х. за намаляване на наложеното му наказание и прилагане на института на условното осъждане за неоснователна. При проверката на атакуваното въззивно решение в тази му част не се констатира наличието на релевираното от касатора основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. За да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК за изменение на въззивния съдебен акт чрез намаляване на наказанието, касационната инстанция трябва да установи явна диспропорция между наложеното от контролирания съд наказание с обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от очевидно несъответна и едностранчива преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В разглеждания казус подобен извод не може да бъде направен. Напротив, наказанието е прецизно индивидуализирано на две години лишаване от свобода – при лек превес на смекчаващите обстоятелства, под средния размер на предвидената в чл. 325, ал. 2 от НК санкция. Всички смекчаващи обстоятелства са изчерпателно идентифицирани и адекватно оценени от съдебните инстанции, като не са игнорирани и отегчаващите обстоятелства, които разкрива фактическата специфика на казуса. Неоснователни са доводите на защитника, че била произведена еднократна серия от изстрели от полуавтоматично оръжие в много кратък период от време, което сочело на отсъствие на траен престъпен умисъл у дееца. Така посочените конкретни обстоятелства не са от естество допълнително да смекчат отговорността на подсъдимия. Съставът на БАС правилно е оценил релевантния факт, че произведените изстрели са били няколкократни – четири на брой, като значението му на отегчаващо обстоятелство не се влияе от последователността на изстрелването им, нито от периода от време, в който са били произведени. Съображенията по отношение на недоказаността на приетото от съдилищата фактическо положение, че са били изстреляни бойни, а не гумени проектили, не подлежат на обсъждане от ВКС, тъй като не се включват в регламентираните от чл. 348, ал. 1 от НПК самостоятелни касационни основания. На стр. 27 от атакуваното решение, както и в мотивите на първоинстанционна присъда, това възражение е било двукратно обсъдено от съдебните инстанции, като е получило категоричен отговор, който настоящият съдебен състав не може да пререши.
С оглед изложеното определеният съгласно чл. 54 от НК конкретен размер на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Х. за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 2 от НПК, е справедлив и съответства на действителната обществена опасност на деянието и дееца. Допълнително смекчаване на наказанието, без реално обуславящи го основания, не би допринесло за осъществяването на нито една от целите на чл. 36 от НК.
Няма как да се разгледа и претенцията за отлагане на наказанието по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като в разглеждания случай се касае до извършени в условията на реална съвкупност отделни престъпления. В тези случаи въпросът за наличието на предпоставките за приложение на условното осъждане може да се обсъжда по отношение на определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание, а не спрямо всяко от отделните наказания, наложени за включените в съвкупността деяния.
ІІ. Относно престъплението по чл. 122, ал. 2 от НК.
С протеста на прокурора и жалбата на частните обвинители в тези им части са релевирани всички касационни поводи по чл. 348, ал. 1 от НПК. Тъй като основанията по т. 1 и т. 3 обаче могат да бъдат обсъждани при правилно установени факти, настоящият съдебен състав обсъди първоначално отправените възражения във връзка с доказателствената и аналитична деятелност на въззивния съд, които въпроси се обхващат от касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Доколкото в разглеждания случай оплакванията на прокурора и на повереника адв. Я. са еднопосочни по смисъл, провокирани от приетите от въззивния съдебен състав нови фактически положения, обусловили последващата преквалификация на инкриминираното деяние в по-леко наказуемо престъпление по чл. 122, ал. 2 от НК, конкретните доводи на тези страни ще бъдат обсъдени едновременно, за да се избегнат повторения.
Също така още в началото с оглед необходимостта от точно дефиниране на обхвата на касационната проверка следва да се открои една категория възражения, залегнали в протеста и жалбата на частните обвинители, които няма да получат отговор в рамките на настоящото производство. Значителна част от аргументацията на протеста и жалбата на частните обвинители по същество разкрива несъгласието на представителите на тези страни с дадената от въззивната инстанция оценка на достоверността на доказателствените средства и изведените въз основа на тях факти. Такива са възраженията за: неоснователно кредитиране на обясненията на подсъдимия (л. 6, л. 8 от протеста), неправилни изводи във връзка с причината подсъдимият да вземе пистолета от масата при изпращането на св. К. (л. 8 от протеста), неправилна и недоказана констатация, че носенето от подсъдимия на зареде