О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр.София, 27.01.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3813 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. И. против решение № 245 от 9.05.2016 г., постановено по гр. д. №43 по описа за 2016 г. на Софийския окръжен съд, Г.К., втори въззивен състав, с което е отменено решение № 206 от 29.09.2015 г. по гр.д. № 158 по описа за 2015 г. на Ботевградския районен съд за отмяна на уволнението на касатора, за възстановяването на предишната длъжност и за осъждане на работодателя да му заплати 2 040,66 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение и вместо това е постановено друго решение за отхвърляне на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Касаторът твърди, че решението на Софийския окръжен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли работодателят преди да извърши уволнение на основание чл.325, т.9 от КТ, да предложи друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа при липса на утвърден списък на длъжности за заемане от лица с намалена работоспособност и трябва ли да установи, че при него няма друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа, която същият е съгласен да заеме? Съществува ли задължение за работодателя да доказва втория елемент от фактическия състав на чл.325, т.9 от КТ? Според касатора по този въпрос решението на въззивния съд противоречи на решение № 278 от 1.4.2010 г., № 123/2000 г., № 572 от 6.4.2004 г. по гр. д. № 1568/2002 г. и № 633 от 6.4.2004 г. по гр.д. № 1609/2002 г. на Трето Г.О. на ВКС.
2. Може ли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение, позовавайки се на доказателства, които не са допуснати по делото поради настъпила преклузия? В случая второинстанционният съд се е позовал на доказателства, чието събиране е отказано с изрично определение.
3. Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В резултат от трудова злополука К. И., който е работил като машинен оператор в ответното дружество, е загубил зрението на едното си око и вече не е могъл да изпълнява възложената му работа поради намалена трудоспособност. След като уволнението му на основание чл.325, т.9 от КТ е било признато за незаконно и е било отменено от съда, работодателят отново е прекратил трудовото правоотношение на същото основание. В исковата молба за отмяна на повторното уволнение работникът е посочил, че работодателят не е изпълнил изискването на чл.325, т.9 от КТ да му предложи друга подходяща работа. В отговора на исковата молба дружеството е заявило, че съгласно щатното разписание от 5.01.2015 г. всички щатни бройки са заети и работникът не отговаря на изискванията за заемане на която и да е длъжност, даже и да беше свободна. Това щатно разписание, както и длъжностните характеристики на работниците и служителите, са били представени с отговора и са били приети от първоинстанционния съд с определение № 1149 от 22.04.2015 г. по делото. Със същото определение на дружеството е указано, че е в негова тежест да установи липсата на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Въз основа на щатното разписание първоинстанционният съд е констатирал, че в предприятието не е имало свободни щатни бройки и в общия случай това обстоятелство би обусловило законосъобразност на извършеното уволнение. Този съд обаче е счел, че работодателят не е ангажирал доказателства за изпълнение на задължението му по чл.315, ал.1 от КТ да осигури работни места, подходящи за трудоустрояване. Липсата на тези доказателства препятства възможността да се установи дали няма работно място, заето от лице, което не е трудоустроено и следва да бъде освободено на основание чл.325, т.6 от КТ. Ето защо Ботевградският районен съд е приел в крайна сметка за недоказано обстоятелството, че не е имало друга подходяща длъжност за заемане от работника, поради което е отменил уволнението като незаконосъбразно.
Във въззивната си жалба работодателят е заявил, че е изпълнил задължението си по чл.315 от КТ да осигури работни места, подходящи за трудоустрояване, които в случая са били също заети от трудоустроени работници. Понеже първоинстанционният съд не му е дал указания, че е в негова тежест да установи тези обстоятелства, е поискал събиране на нови доказателства, които въззивният съд е отказал да допусне. Въпреки това, позовавайки се на щатното разписание от 5.01.2015 г., този съд е приел, че всички длъжности са били заети, поради което работодателят е доказал наличието на фактическия състав на чл.325, т.9 от КТ. Въззивният съд е счел също, че обстоятелствата колко са местата за трудоустрояване, за кои длъжности са предназначени и кой ги заема, не се включват във фактите, чиято тежест за доказване се носи от работодателя. Ето защо е констатирал, че уволнението е законно, отменил е първоинстанционното решение и е постановил друго за отхвърляне на предявените искове. От съдържанието на второинстанционното решение е видно, че въззивният съд е изложил собствени подробни мотиви относно предмета на спора, посочил е доказателствата, въз основа на които е стигнал до своите решаващи изводи и е обосновал отмяната на първоинстанционното решение. Следователно по третия въпрос на касатора няма противоречие между въззивното решение и цитираната практика на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска. Същият извод се отнася и до втория въпрос на касатора. Невярно е твърдението на касатора, съдържащо се в този въпрос, че въззивният съд се е позовал на доказателства, които не са събрани по делото. Съдът не е обсъдил доказателствата, свързани с изпълнението на задължението на работодателя по чл.315, ал.1 от КТ, които е отказал да приеме във второинстанционното производство, а е приел, че няма редовно въведен такъв спорен предмет. Изводът му, че липсват други свободни работни места, подходящи за ищеца, е направен въз основа на щатното разписание от 5.01.2015г., което е било прието като доказателство пред първата инстанция.
От съществено значение за изхода на спора е дали при предявен иск за отмяна на уволнение на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ работодателят трябва да докаже, че е изпълнил задължението си по чл.315, ал.1 от КТ по осигуряване на работни места, подходящи за трудоустрояване. Въззивният съд е приел в случая, че обстоятелствата, свързани с изпълнението на това задължение, не се включват в предмета на спора. Този отговор на въззивния съд противоречи на решения № 278 от 1.4.2010 г. по гр. д. № 1002/2009 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 448 от 5.3.2013 г. по гр.д. № 131882011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и № 952 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4756/2008 г., според които при уволнение по чл.325, ал.1, т.9 от КТ съдът проверява наличието на списък по чл.315, ал.1 от КТ. Ето защо трябва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд по първия въпрос на касатора, уточнен в смисъл дали при уволнение по чл.325, ал.1, т.9 от КТ в предмета на доказване от страна на работодателя се включва наличието на списък на длъжности за заемане от лица с намалена работоспособност по чл.315, ал.1 от КТ, в който работните места са заети от други трудоустроени лица.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България,
Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 245 от 9.05.2016 г., постановено по гр. д. №43 по описа за 2016 г. на Софийския окръжен съд, Г.К., втори въззивен състав.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: