О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 63
гр.София, 29.01.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3106 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 94/ 21.04.2017 г. по гр. д. № 50/ 2017 г., с което Габровски окръжен съд, като потвърждава решение № 389/ 05.12.2016 г. по гр. д. № 1147/ 2016 г. на Габровски районен съд, отхвърля исковете на Т. Л. Л. и Ц. Г. Л. с правна квалификация чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на договора за дарение на един апартамент в [населено място] по н. а. № 138/ 24.09.1997 г.
Решението се обжалва от съпрузите Т. и Ц. Лозанови с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следния процесуалноправен въпрос: Допуснал ли е въззивният съд съществено процесуално нарушение, когато формирайки вътрешното си убеждение при постановяване на съдебното решение по правно релевантните факти въз основа на събраните доказателства, не ги е обсъдил всички поотделно и в тяхната съвкупност? Касаторът счита въпросът обуславящ решението, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че то противоречи на решение № 401/ 11.01.2012 г. по гр. д. № 327/ 2011 г., ГК, 3-то ГО на ВКС и на решение № 554/ 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/ 2010 г. на 4-то ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Касаторът твърди, че то противоречи и на решение № 96/ 05.04.2011 г. по гр. д. № 352/ 2010 г. на ВКС, ГК, 4-то ГО и на решение № 212/ 26.06.2009 г. по гр. д. № 65/ 2008 г. на ВКС, ГК, 1-во ГО. Доколкото друг въпрос не е повдигнат, а първото от двете решения е по реда на чл. 290 – 293 ГПК, следва да се приеме, че касаторите повдигат и материалноправния въпрос, на който ВКС е отговорил, а именно: Дължи ли наследникът на надарения издръжката по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД?. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради съществено процесуално нарушение на чл. 269, изр. 2, вр. чл. 12 ГПК и противоречие на чл. 227, б. „в“ ЗЗД (касационните основания от чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 ГПК). Претендират разноските по делото.
Ответникът П. Л. Л. възразява, че обжалваното решение съответства на практиката на ВКС по повдигнатите въпроси и е правилно. Неговият адвокат Н., осъществил представителството при условията на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, иска определяне на възнаграждението за това.
В исковата молба съпрузите Т. и Ц. Лозанови са обосновали материалната си легитимация по предявените искове с твърденията, че с договор по н. а. № 138/ 24.09.1997 г. са дарили на Л. Т. Л. апартамента в [населено място], а след неговата смърт са поканили неговия наследник ответника П. Л., но не получават издръжката, от която се нуждаят.
Въззивният съд е приел, че за надарения възниква задължение за издръжка, когато дарителят е изпаднал в трайна материална нужда и е поканил надарения да го издържа. Когато надареният е починал след поканата, неговото задължение е обект на наследствено правоприемство, а неизпълнението поражда право на дарителя на отмяна на дарението. Санкционната последица от чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД обаче законът не обвързва с покана до наследника, не той е надареният, а изводът за неоснователност на исковете произтича и само от обсъждане на твърденията в исковата молба.
Мотивите в приложението на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД не противоречат, а съответстват на отговора на материалноправния въпрос, даден с решение № 96/ 05.04.2011 г. по гр. д. № 352/ 2010 г. на ВКС, ГК, 4-то отд. Действително в исковата молба липсват твърдения, че дарителите са канили и надарения да ги издържа. Въззивният съд е обсъждал събраните по делото доказателства, за да отрече и друга кумулативна предпоставка на упражненото по съдебен ред потестативно право – нуждата на дарителите от издръжка. За извода, че не е възникнало, са били достатъчни и само първата група мотиви.
Следователно материалноправният въпрос обосновава обжалваното решение, но то съответства на решението на ВКС. Изключено е допълнителното основание за за допускане на касационния контрол от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Процесуалноправният въпрос не обосновава въззивното решение. За извода, че исковете са неоснователни е било ненужно въззивният съд да обсъжда събраните доказателства. Изключено е общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото и на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА касаторите следва да заплатят сумата 808.73 лв. – възнаграждение за представителството на ответника пред настоящата инстанция в минималния размер по чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 6, вр. ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. Еквивалентът на положения от адвоката труд е такъв, тъй като делото е с ниска правна сложност.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 94/ 21.04.2017 г. по гр. д. № 50/ 2017 г. на Габровски окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. Л. Л. и Ц. Г. Л. да заплатят на Г. И. Н. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата 1 078.31 лв. – адвокатско възнаграждение за представителството пред касационната инстанция
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.