О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 63/31.03.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 899 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 39/ 12.01.2017 г. по ч. гр. д. № 825/ 2016 г., с което Софийски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на Ц. С. Ц. срещу определение № 3584/ 04.11.2016 г. по гр. д. № 2/ 2016 г. на Районен съд – Ботевград за предаване на делбеното дело в архив на основание чл. 57, ал. 2 , изр. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата.
Определението се обжалва от Ц. С. Ц. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по повдигнати от касатора процесуалноправни въпроси.
От ответника по частната касационна жалба К. Ц. Г. не постъпва писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с недопустим предмет. Съображенията са следните:
Упражненото право на частна жалба жалбоподателят обосновава с предвиденото в чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат:
1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;
2. определения, с които се дава решение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
С обжалваното определение въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че са се осъществили предпоставките на чл. 57, ал. 2, изр. 1 от Правилника: 1) във втората фаза на особеното исково производство по извършване на делбата е допусната съдебнотехническа експертиза при задачи за поделяемостта и пазарната стойност на апартамента, допуснат до делба между двамата съделители, а при евентуална констатация за поделяемост на жилищния имот – и за парична равностойност на всеки дял; 2) с определението по допускане на експертизата в тежест на всеки от съделителите е възложено поравно да плати определеното от съда възнаграждение за вещото лице (суми от по 150. 00 лв. и 3) до изтичане на съдебния срок всеки от съделителите не е представил документ, удостоверяващ извършеното плащане. Въззивната инстанция е направила извода, че първостепенният съд в съответствие с предвиденото в чл. 52, ал. 3 от Правилника е постановил предаване на делото в архив и неговото докладване, ако до изтичане на срока за неговото пазене (някой) от съделителите внесе разноските, а частната жалба срещу това определение следва да остави без уважение.
Настоящият състав не намира, че това определение на въззивния съд попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно фикцията от чл. 57, ал. 3 от Правилника, в хипотезата на чл. 57, ал. 2, изр. 1 от Правилника, делото статистически се отчита като свършено. Определението по чл. 57, ал. 2, изр. 1 от Правилника обаче не констатира привременна или постоянна пречка за допустимост на висящото особено исково производство по глава Х. ГПК, което е достигнало фаза, следваща първата на влизане в сила на решението по допускане на делбата (на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК). Привременна и/ или постоянна пречка за допустимост на производство по ГПК (исково, изпълнително или охранително) не произтича и не може да произтече от Правилника за администрацията в съдилищата. Той е нормативен акт, издаден от Висшия съдебен съвет в законовата делегация от чл. 342, ал. 1 от Закона за съдебната власт (§ 1 от ДР на Правилника). Чрез него Висшият съдебен съвет определя звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работа в съдебните органи на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им (чл. 1). Привременните и/ или постоянните пречки за допустимост на производствата по ГПК произтичат само от закона – основният (например чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България) или от процесуалните, възложени на обикновения законодател съгласно чл. 133 КРБ. Производствата по ГПК предоставят правото на защита на гражданите, юридическите лица и държавата, когато са нарушени или застрашени техните граждански права или законни интереси (чл. 56, вр. чл. 117, ал. 1 КРБ). Правото на съдебна защита, което произтича и гарантира върховният закон, Правилникът за администрацията в съдилищата, приет от В. и обнародван в ДВ, не ограничава и не може да ограничи.
Определението по чл. 57, ал. 2, изр. 1 от Правилника е с организационен характер (по движението на делбеното дело) и изяснява мястото и отговорните служители на съдебната администрация за неговото съхранение като канцеларско досие. По аргумент от чл. 253 ГПК това определение подлежи на оттегляне от съда, който го е постановил, но не и на инстанционен контрол. Определението по чл. 57, ал. 2, изр. 1 от Правилника подлежи на оттегляне поради изменени обстоятелства, а делбеното дело – на насрочване – и в хипотезата, в която съделителят внася пълния размер на разноските по допуснатата експертиза за оценка на имотите и/ или съставянето на дялове, включително на онази част от възнаграждението за вещо лице, която съдът е поставил в тежест на друг съделител. Репарацията на тази (чужда) разноска съделителят ще получи с решението по извършване на делбата (арг. от чл. 355 ГПК). За определението по чл. 57, ал. 2, изр. 1 от Правилника е допустима и молба за определяне срок при бавност, която се разглежда от съдия на горестоящия съд, например защото пълният размер на определеното възнаграждение за вещо лице е внесен, но поради грешка е било постановено внасяне на делбеното дело в архив (глава Х. ГПК).
Поради изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че с обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството (чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК).
К. състав не намира това определение да попада и в предметния обхват на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Определението, което въззивният съд е потвърдил, не предоставя самостоятелна защита или съдействие на лично или имуществено право на съделител, т. е. то не дава „разрешение по същество на друго производство“, нито прегражда развитието на такова производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество частната жалба на Ц. С. Ц. срещу определение № 39/ 12.01.2017 г. по ч. гр. д. № 825/ 2016 г. на Софийски окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчване на съобщението на Ц..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2