Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
София, 04.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 316/2008 година по описа на V гражданско отделение на ВКС
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационна жалба на Г. Р. Д. от гр. Ш. срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 26. Х.2007 г. постановено по в.гр.д. № 75/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
П. Н. А. от гр. С., К. Г. П. от гр. В. и И. Г. П. от гр. В. в качеството си на наследници по закон на М. Т. С. от гр. Ш., починала на 20.ІІІ.2006 г. са предявили срещу Г. Р. Д. от гр. Ш. установителен иск за нищожност на сключения договор, оформен с нот.акт № 46, том ІІ рег. № 2* дело № 138 от 10.ІІІ.2005 г. за прехвърляне на притежавания от М. С. апартамент в гр. Ш. срещу задължение за гледане и издръжка от приобретателката поради липса на основание. С решението на Шуменския районен съд от 8. ХІІ.2006 г. постановено по гр.д. № 1520/2005 г. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По въззивна жалба на тримата ищци Шуменският окръжен съд с решението си от 26. Х.2007 г. по гр.д. № 75/2007 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт и е пререшил спора, като е уважил предявената претенция. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства.
От фактическа страна е установено по делото, че с нот.акт № 46 том ІІ рег. № 2* дело № 138/2005 г. Милка Т. С. чрез пълномощника си Г. Р. Д. е прехвърлила на Г. Р. Д. процесния апартамент в гр. Ш. под № 78 в сградата на ул. Р. проход № 21, бл. ЕЖБ-8 вх.4 на петия етаж срещу задължението на Г. Р. Д. да поеме лично или чрез трето лице издръжката и гледането на прехвърлителката докато е жива, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, като прехвърлителката си е запазила безвъзмездно правото на ползване и обитаване върху имота докато е жива. Сделката е извършена на 10.ІІІ.2005 г. въз основа на нотариално заверено пълномощно от 9.ІІІ.2005 г. Милка С. е починала на 20.ІІІ.2005 г., като видно от акта смърт № 272 от 21.ІІІ.2005 г. са посочени причини за смъртта: декубитални рани, хронична сърдечносъдова недостатъчност, захарен диабет. Тримата ищци са нейни законни наследници – племенници, деца на починалите преди нея сестри В.
живееща възрастна жена, неомъжена, в напреднала възраст, починала е преди да навърши 79 години. През 2002 г. е претърпяла стволов инсулт, а страдала и от захарен диабет и неговите последици, като през 2002 г. и през 2003 г. е лежала в болници. До месец февруари 2005 г. тя е успявала да се справя, макар и със значителни затруднения, с битовите си и здравословни проблеми, но на 7.ІІ.2005 г. паднала в жилището си и оттогава останала изцяло на легло. Около 1 година преди това вече била обездвижена поради напредналия стадий на заболяванията си.становеното сериозно влошаване на здравословното й състояние в началото на месец февруари 2005 г. предизвикало сериозната загриженост на нейните съседи и близки – свид. Домузчиев, Великова и те активно потърсили човек, който да полага непрекъснати грижи за болната възрастна жена, като поставили обяви в жилищната сграда, но не се явили кандидати за това от съседите. Тогава свид. Великова потърсила ответницата Г, към която М. С. се обръщала за помощ в домакинството срещу заплащане през 2003 г. След 10.ІІ.2005 г. ответницата започнала да посещава болната жена и да почиства жилището й, като отказала предлаганото заплащане на услугите й, а заявила, че е съгласна да се грижи срещу прехвърляне на жилището. На 10.ІІІ.2005 г. била извършена нотариалната сделка за прехвърляне на апартамента на наследодателката на ищците в собственост на Д. срещу поето задължение за гледане и издръжка, като само 10 дни по-късно прехвърлителката починала.
От назначената тройна съдебно медицинска експертиза в състав д-р С, д-р Г ендокринолог и д-р О хирург, изслушана пред въззивната инстанция, се установява, че С. е боледувала от тежки хронични заболявания – захарен диабет, сърдечна недостатъчност, паркинсонизъм, които водят до усложнения – обездвижване, декубитални рани и невъзможност за самообслужване, поради което не може да се приеме, че смъртта е настъпила внезапно. От водещите диагнози в смъртния акт може да се направи извод за тежко общо състояние на починалата.
При така изяснените обстоятелства относно твърде напредналото развитие на тежките хронични, прогресиращи заболявания след началото на месец февруари 2005 г., предизвикали непосредствена ангажираност за обгрижването на възрастната жена от чисто хуманни съображения от страна на нейните съседи и близки приятели (сами полагащи сериозни грижи за други свои родственици в тежко състояние), обоснован се явява направения извод за известност на твърде влошеното здраве на С. у лицата, с които е била в контакт, между които е и жалбоподателката Д. , посещаваща я по два пъти дневно – сутрин и вечер, което с оглед напредналата възраст и продължителното обездвижване, прекарания вече инсулт, наличието на декубитални рани от залежаването, съвсем основателно води до извод, че е близък и предстоящ края на жизнения път на С. В тази връзка и отказът на медиците, които са викани за помощ в този период от време, да я настанят в здравно заведение поради невъзможност за облегчаване на състоянието й, също говори красноречиво за очакваната в съвсем близък план смърт.
При посочените фактически изводи, законосъобразно въззивният съд е приел, че сключеният 10 дни преди смъртта на С. алеаторен договор с жалбоподателката Д. е лишен от основание – нищожен по чл. 26 ал.2 пр.4 от ЗЗД. Правилно е уважен предявеният иск за нищожност на сключения договор на 20.ІІІ.2005 г. с посочения нотариален акт, поради което постановеното решение в обжалваната уважена част следва да се остави в сила.
При разглеждане на спора и постановяване на съдебния акт въззивният съд не е допуснал нарушенията по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК(отм.), представляващи касационни основания за отмяна, поради което жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Шуменския окръжен съд от 26. Х.2007 г. постановено по гр.д. № 75/2007 г. в обжалваната уважена част на иска за нищожност на сключения договор с нот.акт № 116 том ІІ дело № 138/2005 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: