3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
гр.София,
06.04. 2020 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 4763 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба от 19.07.2019г. на И. П. К. и Н. И. К., за отмяна на влязло в сила решение от 20.02.2019г. по гр.д.№13148/2017г. на ГС София, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Молителите И. П. К. и Н. И. К., поддържат, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като в нарушение на процесуалните правила са били лишени от възможност да участват в производството пред въззивния съд и да защитят правата си. Ответната страна – „Топлофикация София” ЕАД, не изразява становище по молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С решението, чиято отмяна се претендира, е прието за установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата (етажна собственост) в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Прието е, че от представения по делото нотариален акт №67, дело №60/2004г. се установява, че молителите –ответници по иска са носители на ограничено вещно право на ползване върху имота за периода, за който се претендира заплащане на консумирана топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че те се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, И.. – ДВ, бр. 74 от 2006 год./.
Прието е въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза, че делът на ответниците за сградна инсталация и отопление на имота са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Прието е, че количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е било разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите (отопляемият обем на процесния имот по проект е 250 куб.м.). Изложени са съображения за това, че сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са били издавани фактури, като след края на отоплителния период са били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение, поради което при формиране на крайната дължима сума, следва да се вземе предвид реалното потребление на топлинна енергия.
Съдът при тези данни и въз основа на анализ на събраните доказателства е приел , че стойността на топлинната енергия за процесния период възлиза на 1141,92 лева, а размерът на мораторната лихва за периода от 30.09.2013г. до 13.09.2016г. е 193,44 лева, поради което и е уважил изцяло предявените искове.
В молбата за отмяна на влязлото в сила решение молителите поддържат, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като не са взели лично участие в порочния съдебен процес, нито са имали адвокат. Правят и оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно решение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че молбата за отвяна е неоснователна.
С оглед конкретните факти следва да се приеме, че молителите са били надлежно призовани по делото, не са били лишени от възможност да участват в процеса, като не са правили искане да не се дава ход на делото, тъй като искат да се явят лично, а не могат поради особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да преодолеят. Видно от приложените по делото призовки за насроченото на 08.06.2018г. съдебно заседание молители са ги получили лично : И. К. на 15.11.2017г., а Н. К. на 09.11.2017г. Установява се , че пред въззивният съд двамата молители са подали лично молба на 29.05.2018г. и са заявили изрично, че желаят заседанието да се проведе в тяхно отсъствие и молят да се отхвърли иска, като отново са излазили становище по спора с молба становище от 14.11.2018г. За съдът не съществува процесуално задължение да изисква от страната по делото да се яви лично в съдебно заседание или да бъде представлявана от адвокат. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила за призоваване на молителите-ответници по иска.
С оглед редовното им призоваване и предвид подадените лично от тях молби с изявление за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и взето становище по спора молителите не са били лишени от възможността да участват в производството и да реализират защитата си лично или чрез упълномощен от тях представител. Във всеки един момент от развитие на производството, молителите са имали възможност да участват и са участвували в делото макар и чрез писмени становище, а не чрез лично явяване.
В молбата са изложени и оплаквания за неправилност на решението, но такива доводи не могат да обосноват отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, а сочат на касационни основания, които са извън хипотезите, визирани в посочената разпоредба.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, с оглед на което не следва да бъде отменено влязлото в сила решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение молба от 19.07.2019г. на И. П. К. и Н. И. К., за отмяна на влязло в сила решение от 20.02.2019г. по гр.д.№13148/2017г. на ГС София, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: