Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
гр. София, 08.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 277 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от ответника И. А. И. от [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 39 от 19.04.2013г. по гр. дело № 1373/2012г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е прието за установено, че И. А. И. от [населено място] дължи на М. П. С. от [населено място] сума в размер 40 000 лв. по издаден запис на заповед в негова полза, послужил като основание за издаване на изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3571/2012г. на Великотърновски районен съд, и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 800 лв. – разноски по исковото производство.
Молителят релевира доводи за наличие на нововъзникнали и новооткрити обстоятелства и доказателства, които не са му били известни при решаване на делото и са от значение за изхода на спора – протокол за разпит на М. П. С. в досъдебно производство № 5/2013г. по описа на ОД на МВР, [населено място], в който са отразени дадените от М. С. показания, които са в противоречие с обясненията му, дадени по реда на чл. 176 ГПК като ищец по гр. дело № 1373/2012г. на Великотърновски окръжен съд. Поддържа становище, че ищецът в досъдебното производство е заявил, че съпругата му е изтеглила от О., [населено място] кредит в полза на ответника в размер 25 000 лв. за 25 години с месечна вноска размер 262 лв. и за да се гарантира изплащането на кредита ответникът е подписал запис на заповед за тази сума, която заедно с лихвата към банката възлиза в размер 75 000 лв., докато в проведеното на 20.03.2013г. по гр. дело № 1373/2012г. на Великотърновски окръжен съд ищецът в дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения е заявил, че не е предоставял на ответника сума във връзка с кредита на съпругата му.
Молителят излага и доводи за отмяна на влязлото в сила решение поради лишаване от право на защита, тъй като съдът не е уважил направените от ответника по иска /молителя/ чрез неговия процесуален представител доказателствени искания за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели за установяване, че ответникът не дължи сумата по записа на заповед.
В молбата за отмяна е направено искане влязлото в сила решение да бъде отменено, делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав и е заявена претенция за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.
Ответникът М. П. С. от [населено място] /ищец в исковото производство/ чрез процесуалния си представител адв. С. Ш. оспорва молбата за отмяна като релевира доводи за нейната неоснователност поради това, че не е налице обективна невъзможност молителят да събере и представи своевременно протокола за разпит на ищеца като свидетел по досъдебното производство, а се касае до процесуално бездействие от страна на ответника по иска, както и за липса на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не са налице влязла в сила присъда или друг съдебен акт.
Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от деня, в който на молителя е станало известно твърдяното ново обстоятелство и доказателство – протокол за разпит на М. П. С. като свидетел от 25.01.2013г. в досъдебно производство № 5/2013г. по описа на ОД на МВР, [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното:
Молбата за отмяна е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК урежда отмяна на влязлото в сила съдебно решение в хипотезата, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В конкретния случай с влязлото в сила решение на Окръжен съд Велико Търново, чиято отмяна се иска, първоинстанционният съд е приел за установено, че ответникът /молител в настоящото производство/ дължи на ищеца сума в размер 40 000 лв. по издаден от ответника запис на заповед в полза на ищцовата страна, въз основа на който са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3571/2012г. на Великотърновски районен съд. За да уважи иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, съдът е приел за установено наличието на издаден от ответника в полза на ищеца валиден запис на заповед от 08.08.2009г., по силата на който ответникът безусловно се е задължил да заплати на ищеца сумата 40 000 лв. и настъпването на падежа. Относно възраженията на ответника, че записът на заповед има гаранционна функция, целяща да обезпечи изпълнение на облигационно задължение по каузална сделка, а именно връщане на банков кредит на трето лице, съдът е направил извод, че същите не са доказани.
В съдебно заседание на 20.03.2013г. по гр. дело № 1373/2012г. на Великотърновски окръжен съд ищецът по реда на чл. 176 ГГПК е дал следните обяснения: между О. и съпругата му има сключен договор за кредит за сумата 75 000 лв., в която сума е включена лихвата, за срок 25 години; няма връзка между записа на заповед и договора за кредит; ищецът не е предоставял на ответника сума във връзка с кредита на съпругата му; ответникът не е давал на ищеца суми в брой за погасяване на вноски по кредита на съпругата му; записът на заповед е подписан, защото ответникът дължи на ищеца сума в размер 75 000 лв.
В протокола за разпит на свидетел от 25.01.2013г. по досъдебно производство № ЗМ-5/2013г. по описа на ОДМВР – В. Т. М. П. С. като свидетел във връзка с процесния запис на заповед е дал обяснения, че записът на заповед е подписан от И. А. И. като гаранция за връщане на предоставената от ищеца на ответника сума в размер 25 000 лв. заедно с лихвата на банката, която сума е получена от съпругата му П. Д. С. по договор за кредит между нея и О..
При тези данни се налага извод, че представеният протокол за разпит на свидетел от 25.01.2013г. по досъдебно производство № ЗМ-5/2013г. по описа на ОДМВР – В. Т. и отразените в него обстоятелства нямат характер на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Този протокол не е новосъздадено, нововъзникнало или новооткрито писмено доказателство, тъй като е съществувал към момента на разглеждане на делото в първоинстанционното производство и влизане в сила на решението и страната е могла да се снабди своевременно с него и да го представи в производството пред Великотърновски окръжен съд, с оглед качеството й на пострадало лице в досъдебното производство. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не представлява средство за отстраняване на пропуск на страната, резултат на собственото й бездействие, във връзка със събиране на доказателствата. От друга страна, протоколът от досъдебното производство не представлява писмено доказателство, установяващо по същество задължение по каузално правоотношение и респективно неговото погасяване, а има характер на официален свидетелстващ документ, удостоверяващ свидетелски показания, събрани по друго дело, в случая досъдебно производство. Протоколът не установява нови обстоятелства, тъй като договорът за кредит, сключен между съпругата на ищеца и О. и записът на заповед са обстоятелства, съществували по време на исковото производство и релевирани от ответника по иска. Връзката между тях е включена в предмета на спора чрез възражението на ответника, поради което не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Доводите за отмяна на влязлото в сила решение поради лишаване на ответника /молителя/ от право на защита, тъй като съдът не е уважил направените от него чрез процесуалния му представител доказателствени искания за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели за установяване, че ответникът не дължи сумата по записа на заповед, са неоснователни. Допуснатото от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неправилно недопускане на гласни доказателства представлява порок на решението, който подлежи на отстраняване по пътя на въззивното обжалване, но не и по реда на извънинстанционния съдебен контрол по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Доводът на молителя за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно посочената правна норма влезлият в сила съдебен акт може да бъде отменен, ако по надлежния съдебен ред е установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Общото в посочените хипотези е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. Освен посоченото от закона изискване, необходимо е кумулативно и наличието на още две предпоставки: 1/ престъпното обстоятелство да е установено по надлежния съдебен ред, т. е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК; 2/ същото да е обусловило съдържанието на атакуваното решение. В случая тези условия не са налице, тъй като молителят не е представил нито влязла в сила присъда, нито влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно действие на ищеца или неистинност на записа на заповед, въз основа на който е основано решението по делото.
Поради липса на предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Окръжен съд Велико Търново е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото разноски на молителя не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице данни, че са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. А. И. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 39 от 19.04.2013г. по гр. дело № 1373/2012г. на Окръжен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.