О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 21.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1350 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК и чл. 248 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. П., П. Г. П., Г. Й. И., Д. И. Д. и Т. И. Д. против решение № 411/03.04.2009г., постановено по гр.д. № 2388/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 2452/22.07.2008г. постановено по гр.д. № 7683/2007г. на Варненски РС и вместо това е прекратено производството по предявеният от касаторите иск по чл. 108 от ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението от ответниците Й. Г. Й. и С. И. Й. на реална част от 298 кв.м. от имот 236 по ПНИ на с.о. “Д” Това решение е изменено в частта за разноските с определение № 1443/29.04.2009г., с което касаторите са осъдени да заплатят на ответниците деловодни разноски за двете инстанции в размер на 900 лв.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че иска е преждевременно заведен, тъй като с решение № 544/17.08.1998г., т.2 е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници върху нива от 3,766 дка, находяща се в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ на кв. Виница, м. “Я” в землището на гр. В., представляващ имот 1120 по кадастралния план, изработен 1956г., но към момента на издаването му не е имало одобрен кадастрален план, а това е изискването на пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ в първоначалната му редакция /ДВ бр. 98/1997г./ Съдът е приел, че ищците не са доказали главно и пълно одобряването на кадастрален план на имотите на бившите собственици, а и защото към решението не е издадена и приложена скица на възстановения имот, която да го индивидуализира.
В касационната жалба и изложението към нея се навеждат доводи за неправилност на решението, тъй като въззивния съд е разрешил в противоречие със съдебната практика на Варненски ОС и на ВКС въпроса за активната материално правна легитимация на заявилите за реституция земи, попадащи в територии, предоставени за ползване по актове на МС, когато с решения на ПК, постановени при първоначалната редакция на пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху имот по кадастрален план, за който няма данни да е одобрен по реда на ЗЕК и към решението не е издадена скица. Прилага решения на Варненски окръжен съд и на ВКС, според които решенията на ПК, издадени преди влизане в сила на редакцията на пар.4к от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68/1999г./ , с които се възстановява правото на собственост имат конститутивно действие относно реституционния ефект, ако имотите са индивидуализирани по този план дори да не е приложена скица към решението..
Ответниците по касация не вземат становище по допускането на касационно обжалване. Те оспорват частната жалба против определението, с което са присъдени деловодни разноски в размер на 900 лв. на ищците, като молят, то като съобразено с материалния интерес по спора и Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, да се остави в сила.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба правен въпрос – легитимират ли се като собственици заявителите на земеделски земи, попадащи в територии, предоставени за ползване по актове на МС, когато с решения на ПК, постановени при първоначалната редакция на пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху имот по кадастрален план, за който няма данни да е одобрен по реда на ЗЕК и към решението не е издадена скица. Този въпрос е пряко свързан с предмета на делото и определя крайния извод по предявения иск по чл. 108 от ЗС, поради което е налице общото основание за допускане до касация.
Жалбоподателите считат, че разрешението на този въпрос, дадено от въззивния съд е в противоречие с практиката на Варненски ОС и ВКС, формирана от решения на тричленни състави по отделни дела при действието на отменения ГПК./ решение по гр.д. № 801/2007г. на ВОС, решение от 30.10.2006г. по гр.д. № 763/2006г., решение от 27.12.2007г. по гр.д. № 1632/07г. на ВОС, Р № 78/14.02.2008г. по гр.д. № 1218/07 на ВКС, ІІ гр.о. Това допълнително основание следва да се квалифицира по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК до колкото не се касае за задължителна практика на ВКС.
Въззивният съд е отчел, че решението, на което се позовават ищците е постановено на 17.08.1998г. – при действието на чл. 14, ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ в редакцията от ДВ бр. 88/31.07.1998г., съгласно която “възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 – 4л.”. Към този момент действа първоначалната редакция на пар. 4к, ал.3 от ЗСПЗЗ, съгласно която “Кадастралните планове по ал. 2 се изработват, приемат и съобщават на заинтересуваните по реда на Закона за единния кадастър на Република България и правилника за прилагането му. Плановете се одобряват от кмета на общината и влизат в сила от деня на одобряването им.”. Съдът е приел, че ищците не са доказали наличието на влязъл в сила кадастрален план на имотите на бившите собственици по ал.2 от този текст, защото вещото лице е докладвало в допълнителната СТЕ, че няма нарочен акт за одобряване на КП, изработен на база кадастралния план на крайбрежието от 1956г.
Следователно въззивният съд е отчел нормативната уредба, действала към момента на издаване на решението на ПК, в какъвто смисъл е формулираният материално правен въпрос. Съдът обаче е приел, че и липсата на скица към решението означава, че не е завършена процедурата по възстановяване на имота. Този извод в обжалваното възивно решение и приложените решения на въззивната и касационна инстанция сочат на наличие на противоречива съдебна практика по формулирания въпрос – при действието на първоначалната редакция на чл. 4к от ЗСПЗЗ как се легитимират лицата, на които е възстановено правото на собственост в терени, предоставени на бивши ползуватели и платени от тях с оглед трансформирането на правото на ползване в право на собственост преди влизане в сила на тази норма. За преодоляване на създадената противоречива съдебна практика и на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
С оглед допускането до касация, съдът ще се произнесе по частната жалба против определението за разноските с решението по спора.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 411/03.04.2009г., постановено по гр.д. № 2388/2008г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. Г. П., П. Г. П., Г. Й. И., Д. И. Д. и Т. И. Д.
Указва на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: